Епициклоида: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м още малко форматиране
м форматиране + корекиция на Албрехт Дюрер
Ред 11:
Да положим ''R = rk''. Тогава:
* ако ''k'' е [[цяло число]], кривата е затворена и има ''k'' на брой [[рогова точка|рогови точки]].
* ако ''k'' е [[рационално число]], от вида <math>k = \frac{p}{q}</math>, където ''p'' и ''q'' са взаимнопрости[[Взаимно прости числа|взаимно прости]], кривата е затворена и има ''p'' на брой рогови точки.
* ако ''k'' е [[ирационално число]], тогава кривата е безкрайна, никога не достига изходното си положение и с графиката си изпълва пръстеновидната фигура с вътрешен радиус ''R'' и външен ''R+2r''.
 
 
<gallery caption="Примери за епициклоиди">
Line 30 ⟶ 31:
== История ==
Идеята за епициклите се заражда още в друвността, когато [[Аполоний]] и [[Хипарх]] се опитват да ги използват за обясняване движението на небесните тела. Думата "епицикъл" се среща у [[Теон]] от Смирна (130 г.пр.н.е.) и у [[Птолемей]]. Съставена е от ''"επι", "към"'' и ''"κυκλος", "кръг"''.
Първата конкретна епициклоида е разглеждана геометрично от [[АлфредАлбрехт Дюрер]] през [[1525]] г. Около [[1674]] г. Оле Рьомер показва, че зъбните колела с форма на епициклоида изпитват минимално [[триене]]. Епициклоидите се срещат и в труда на [[Исак Нютон]] ''"Математически принципи на натуралната философия"'', в които той показва редица техни приложения в [[механика]]та.
[[Якоб Бернули|Бернули]] и [[Лопитал]] също ги разглеждат, под името ''"roulettes extérieures"''. За първи път тези криви са систематично представени от Филип де Лаир, който открива повечето от свойствата им, изчислява [[квадратура|квадратурите]], [[ректификация|ректифицира]] кривите и ги "узаконява" с познатото днес наименование.