Битка при Босненските планини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
препратки и фактологични поправки |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
| територия =
| резултат = Убедителна хърватска победа
| страна1 = [[Хърватско
| страна2 = [[Първа българска държава]]
| командир1 = [[Томислав]]
| командир2 =
| сила1 = 160 000
| сила2 = 30 000
Ред 22:
== Причини за войната ==
Симеон започва подготовка за своята коронация през лятото на 927 г. Внезапно решава да води война срещу Хърватското
Причината е, че Томислав приема и защитава сърбите, които са изгонени от Симеон от [[Рашка (държава)|Рашка]]. По всяка вероятност, обаче, главната причина е, че Симеон, ако бъде коронясан от папския легат, се страхува от атака на византийския император подкрепена от Томислав. Император [[Роман Лакапин]] печели приятелството на Томислав и признавайки го за княз няколко години преди това като му дава византийска далмация и го признава за княз (Папа [[Йоан X]] го признава през 925 г). През лятото на 926 Томислав изпраща войските си, за да прогонят [[сарацини]]те от град Сипонт, който принадлежи на византийската провинция Лангобардия. Това събитие е достатъчно доказателство за Симеон, че хърватите ще вземат страната на византийският император и че ще го подкрепят активно и за в бъдеще. По тази причина, следващата пролет Симеон изпраща голяма армия срещу хърватите, която е посрещната от армията на Томислав в планинския регион на Източна Босна на 27 май 927 г.
== Битката ==
Според византийският историк [[Константин VII Багренородни|Константин Багренородни]], крал Томислав води армия от 160 000 души (60 000 конница и 100 000 пехота), а силата на армията на Симеон е неизвестна, но може би около 30 000-70 000 души.
Според исторически източници, хърватските сили под ръководството на княза си напълно унищожават българската армия. Ключа към триумфа на Томислав е вероятно избора на терен, на който битката се провежда: хърватските войници са по-умел в битка на планинския терен на Босненските планини. Големите военни умения на хърватския крал и на неговата конница също може би са решаващ фактор за загубата на българите.
| |||