Отваря главното меню

Промени

Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на [[капител]]и на църковни колони. Около [[1856]] г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на [[София|софийската]] църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена ''кюлюм''. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Успение на Пресвета Богородица]]“ и пловдивската „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“, както и украсата на някои турски сгради.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref>
 
Различните източници посочват различни години на смъртта на Негриев - 1859 година,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> след 1862 година<ref name="eiib" /> или през 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref> Четиримата му синове са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[ИсакИсай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref>
 
== Бележки ==