Лампа с нажежаема жичка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ingénieur15 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Gluehlampe 01 KMJ.jpg|thumb|150px|Обикновена електрическа крушка]]
'''Лампа с нажежаема жичка''' (наричана още заради формата си '''крушка''' или '''обикновена електрическа лампа''') е осветителен уред, източник на изкуствена [[светлина]], която се излъчва от проводник, нагрят от протичането на [[електрически ток|електрическия ток]] през него. ЛампатаКрушката с нажежаема жичка е създадена от [[А. Лодигин]] през 1872 г. Представлявала е стъклен балон, изпълнен с въздух, в който са запоени два дебели медни проводника, съединени с въглена пръчица. При пускане на ток през лампатакрушката, въглената пръчица свети не повече от половин час и изгаря. През 1875 г. [[Томас Едисон]] изтеглил въздуха от балона и така удължил живота ѝ. По-късно, през 1890 г. [[А. Лодигин]] доусъвършенствал електрическата крушка, като поставил жичка от [[волфрам]] и изпълнил балона с азот.
 
 
==Принцип на действие==
В лампатакрушката с нажежаема жичка се използва ефектът на нагряване на [[проводник]] с високо [[електрично съпротивление|съпротивление]] (най-често сплав на [[волфрам]]а) при протичане през него на електрически ток. За получаване на видимо излъчване на светлина е необходимо [[температура]]та да се повиши до няколко хиляди [[градус]]а.
 
Само малка част от излъчваната светлина е във видимия за човешкото око [[спектър]], а основен дял се пада на [[инфрачервени лъчи|инфрачервените лъчи]]. Част от потребената енергия се "хаби" в процесите на топлоотдаване и топлопроводимост. За увеличаване на така наречената "бяла" светлина е необходимо да се увеличи и температурата на нагряване на проводника, поради което се използват метали с висока [[точка на топене]] - най-често волфрам (3410 °С) и по-рядко [[осмий]] (3045 °С).
 
В условията на въздух при такава температура на нагряване волфрамът би се превърнал в [[оксид]] (т. е. би изгорял), което налага проводникът да бъде защитен в стъклен балон ([[колба]]). Първоначално използваните колби са били [[вакуум]]ирани, при което става изпарение на метала, бързо изтъняване на спиралата и затъмняване на стъклото на колбата. Ето защо по-късно започва пълненето на колбите с ''[[благороден газ]]'', най-често с [[аргон]]. Вакуумирани колби се използват и сега, но за лампикрушки с малка мощност.
 
==Конструкция==
ЛампатаКрушката с нажежаема жичка се състои най-общо от 3 елемента — цокъл, проводници и стъклен балон (колба).
* '''Цокълът''' е основа на лампатакрушката с [[винт]]ова [[резба]] (предложена още от Едисон) и има за задача да свърже лампатакрушката с източника на електрически ток и да поддържа другите ѝ съставни части.
* '''Стъкленият балон (колбата)''' защитава нагряващия се проводник от околната среда (най-вече от кислорода).
** Колкото по-голяма е мощността на лампатакрушката, толкова по-голям е обемът на балона.
** При съвременните лампикрушки балонът е изпълнен с буферен газ, което намалява скоростта на изпарение на нагрявания метал. Тъй като използването на благороден газ оскъпява лампите, като компромис е възприето да се добавя [[азот]]. При по-скъпите лампикрушки се използват газовете [[криптон]] и [[ксенон]].
* '''Нагряващият се проводник''' в съвременните лампикрушки е под формата на двойна [[винтова линия]] от волфрамово-осмиева сплав, най-често с дебелина 40-50 [[микрометър (единица)|µm]].
 
==КПД и алтернативи==
Приблизително 95% от енергията, консумирана от лампатакрушката с нажежаема жичка, се отделя като [[топлина]], а само 5% - като видима [[светлина]]. За да отдели определено количество светлина, лампакрушка с нажежаема жичка с КПД 5% произвежда повече топлина (и консумира повече енергия) от [[луминесцентна лампа]] (с КПД 7%-15%).
Възможни заместители на стандартната лампакрушка с нажежаема жичка за целите на осветление са:
* [[луминесцентни лампи]], които често се използват за осветление от търговски и държавни предприятия заради по-високия си КПД и по-дълъг експлоатационен срок;
* халогенни лампикрушки;
* компактни луминесцентни лампи (наричани още [[енергоспестяващи лампи]]), които могат да се поставят в същите фасунги, както и стандартната крушка с нажежаема жичка, което позволява 100 W стандартна крушка с нажежаема жичка да се замени с 23 W компактна луминесцентна лампа, която да произвежда същото количество светлина и има над 8 пъти по-дълъг живот.
* [[светодиод]]и (LED) - имат по-висок КПД от луминесцентните лампи, те са екологично чист продукт. Като недостатък може да се посочи все още високата им цена.
 
 
[[Европейският съюз]] '''забрани изцяло''' пускането на пазара след 1 септември 2012 г. на всички разновидности на класическите крушки с нажежаема жичка, предназначени за ''осветление в бита'' (крушките за специално приложение не са забранени), с мощност от 25 до 100 W. Мярката трябва да спомогне за реализирането на общоевропейскияобщо европейския план за повишаване с 20% до 2020 г. на енергийната ефективност на европейската икономика.<ref>[http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=20601085&sid=aBzxZE86QzSc ЕС забранява електрическите крушки]</ref>
 
Планът предвижда премахването на крушките с жичка от пазара да става постепенно, като първи спират да се пускат на пазара крушките с мощност 100 W (от 1 септември 2009 г.) От същата дата през 2010 г. спира пускането на пазара на 75-ватови крушки, през 2011 г. - на 60-ватовите крушки, а на 1 септември 2012 г. – и на най-слабите крушки с нажежаема жичка от 25-40 W.