Зелениково (област Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43:
4. Койчо Власев Касапов (12.09.1891г. - 21.12.1957 г.) – Участник във Великата Октомврийска революция. Завършва Пловдивската мъжка гимназия. Участвува в Междусъюзническата война. Емигрира през 1913 г. и до 1919 г. живее в Румъния, Виена и Русия. На 19.11.1917г. влиза в Червената армия. Достига до чин военен полит-комисар на бригада – най-високия чин, заеман от Българин по време на ВОСР. На 07.11.1919г. тайно е прехвърлен с лодка в България. През 1920-1922 г. е ръководител на шпионска група във Варна под ръководството на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Червената армия. През 1922г. публикува книгата си „От хаос към творчество”. Заминава за Франция и там продължава разузнавателната си дейност. След една година се връща и работи в България. Умира от туберколоза;
5. Боню Атанасов Бонев (21.07.1908 г. - 11.12.1978 г.) – народен учител. Завършил Казанлъшкото педагогическо училище. От 1930 г.почти до края на живота си учителствува в с. Зелениково, в Македония и в с. Парчевич. Учил и възпитал десетки випуски деца.Толстоист. Боню е първият поет от с. Зелениково. В периода 1938 – 1943 г. издава 4 книжки със стихотворения: „Скръб и радост”, „На безгрешните” , „Деца птички” и „Песни за нея”. Стихотворението му „Наше село” представлява нещо като визитна картичка на селото;
6. Проф. Спас Тодоров Райкин ( 26.10.1922г. - 18.02.2014г.).Завършва Пловдивската семинария през 1945г. и Богословския факултет на Софийския университет през 1949г. На 6 май 1951г. дезертира от военната си служба като трудовак и преминава в нелегалност. Един от първите горяни. След 44 дневно скитане в Родопите със 7 членна въоръжена група на 19.06.1951г. преминава в Гърция. Следва хуманитарни науки в университетите на Атина, Женева, Лондон и Базел. В края на юни 1954г. емигрира в САЩ, където учи в Колумбийския университет (1954-1959). Завършва със степен Магистър по политически науки, специалност История. От 1963г. до 1991г. преподава в американски университети като професор по История на цивилизацията и Нова Европейска история. Членува в български политически организации на съпротивителното движение против комунизма. Заема високи ръководни постове в техните ръководства и e редактор на списанията им. През 1993 г. публикува 5 тома, посветени на политическите проблеми на България. В периода 2000 г.–2009 г. публикува 13-томна серия биографични спомени и документи под общото заглавие:"Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век”. През 2012 г. излиза от печат 2-томното му историческо изследване „Санстефанска България. Поява, съдба, триумф и трагедия на българската национална идея”. Живее в САЩ. Архивът си от 99 тома проф. Райкин е предал на Хувърския институт към Станфорския университет. В края на 2012 г. на тържество в Страудсбърг, Пенсилвания, проф. Райкин е награден с почетен медал „Иван Вазов” от Държавната агенция за българите в чужбина; Погребан в гр. Страудсбург, щат Пенсилвания, САЩ;
7. Иван Крумов Грозев – Кърпача (24.08.1926 г. - 01.06.1973 г.) . Учи в Търговската гимназия в гр. Пловдив. На 15.09.1943 г. преминава в нелегалност още 17-годишен, като ученик. Два месеца и половина е партизанин. В началото на декември 1943 г. се върнал в с. Зелениково, където бил арестуван от полицията. Осъдили го на 15 години строг тъмничен затвор и го откарали в затвора. След 09.09.1944 г. дозавършва гимназията. Става офицер и започва да спортува парашутизъм. На 05.09.1969 г. e признат за активен борец против фашизма и капитализма. Трикратен световен и дванадесет пъти републикански рекордьор, заслужил майстор на спорта по парашутизъм. На 1608-ия си скок загива при неуспешно приземяване. Посмъртно произведен в чин полковник;
8. Цаню Пенчев Цветков - роден на 16.06.1938г. Учи в икономически техникум гр. Пловдив. Завършва Висшия икономически институт „К.Маркс” гр. София. От 1964г. до 1968 г. редовен аспирант в Московския инженерно-икономически институт „С.Орджоникидзе”(СССР). Доктор по икономика. Старши научен сътрудник от 1975г. Хонорован асистент и преподавател във ВМЕИ „В.И.Ленин”, във ВИИ„К.Маркс” и в Центъра за усъвършенствуване на ръководни кадри при АОНСУ. Бивш Генерален директор на Института за развитие на промишлеността гр. София. Бил е изп.директор на "Интерстандартс" АД гр. София и член на съвета на директорите на: "Агробиохим" АД гр. Ст.Загора, "Атлаз-В" АД гр.Враца, "Монтана" АД гр.Монтана, "Интелинтер" АД гр.София, "Аналитик" АД гр.Монтана и "ЗИИУ Стандарт" гр.Благоевград. Публикувал множество книги, студии, статии, доклади в областта на организацията и управлението на промишлеността. Занимава се и с поезия и история. Публикувал три книги със стихове: „Дори кръвта е грях”– 2003 г., „Мое време”– 2004 г. и „Пледирам за човешка доброта”– 2010 г. Книгата му "Мое време" е разпратена от Народната библиотека "Св.св. Кирил и методий" по линията на международния книгообмен и се намира в такива реномирани библиотеки като Государственная библиотека - Москва, Национална библиотека - Англия, Публична библиотека - Ню Йорк, Национална библиотека - Полша, Национална библиотека - Чехия, Национална библиотека - Сърбия, Всеросийсская государственная библиотека - Москва, Библиотека на Колумбийския универсистет - САЩ и във всички по-големи билиотеки на България.
| |||