Виница (Северна Македония): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
Край града има останки от късноантична крепост - [[Винишко кале|Винишкото кале]] от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на [[Балкански полуостров|Балканите]].<ref>Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.</ref>
 
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от [[1618]] -[[ 1619]] година е отбелязано село ''Виниче'' с 55 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.</ref> Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във ''Виниче''.<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.</ref>
 
В края на 19 век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 [[българи]] [[християни]] и 300 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_32.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.]</ref>