Малко Дряново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
Край селото има много тракийски могили, някои от тях разкопани от иманяри. Все още се виждат акведуктите, чрез които се е докарвало вода. За ранното приемане на хриситянството /около 7 век/ по тези земи говорят руините на две църкви. Едната се е намирала на 500-600 м. на североизток от селото, а другата на югозапад от на около 1100-1200 м. До Освобождението основното население в селото е било турско.
До [[1906]] година името на селото е '''Хаджиолар'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> В близост до селото се е намирало старо римско селище.
През турско време тези земи стават спахалъци на Осман бей, който после ги разделя между своите синове. Първият Карабег, овладява землището край с. Болярино - Бейкьол, вторият син Ибрахим – днешното Братя Даскалови - Бурнусус, третият Юмер, изпратил Малко Дряново - Олар, който впоследствие вероятно е бил на хаджилък и започнали да муказватму казват Хаджи Олар, а четвъртият син получил Коджабеглий, което се е намирало на североизток от днешното, но изселено сле 1878 г. В селото е имало джамия, която е играла ролята и на училище, но разрушена след Освобождението. Първият официален документ, в който се споменава селото е от 1576/7 г. от пазарджишкия кадия, в което се упоменава, че в спахлъка на Осман бей, в землището на Хаджиолари има две турски семейства с над 25 овце, за да заплатят данък по една овца на всеки 25 глави. Първите поселения в това село датират от около 1869 г., когато започнало и изселването на турците от него. Къщите тогава били около 30 на брой с изключително турско присъствие. След Освобождението пръв учител е бил Ангел Кънев от село Мурсалково /Спасово/, който обучавал 15 ученици от първо до четвърто отделение. На мястото на разрушената джамия в периода 1921-1923 г. е построено, със средства на жителите на селото, сегашното училище. Първи учител в новото училище е Стефан Василев от гр. Казанлък.
Интересно е да се отбележи, че поради отсъствието на църква и дори параклис, първите заселници, след Освобождението са изпълнявали религиозни ритуали пред един огромен дъб. Той се е намирал над чешмата/ или "Сакмата", както я наричат местните/, вляво от пътя, малко преди да се влезне в селото. Вероятно там се е намирало старо светилище, параклис или друга религиозна постройка, която е изгоряла или разрушена и на това място е останал само дъба, който е оцелетворявал светото място.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. година един човек от Хаджилари е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.</ref>