Луфтвафе на Третия райх: Разлика между версии

След смъртта на [[генерал-полковник]] [[Ернст Удет]], в края на [[1941]] г. началник на Техническия отдел на Луфтвафе става прагматикът [[фелдмаршал]]ът [[Ерхард Милх]]. Той проумява необходимостта от цялостна реконструкция на производствената база, за да може да се противопостави на нарастващата мощ на съюзниците. Той поставя началото на едно сериозно увеличаване на производството на самолети, което е реализирано през [[1944]] г. Въпреки тежките [[бомбардировка|бомбардировки]] и нарушения транспорт, през 1944 г. са произведени около 40000 самолета, което представлява една трета от всички произведени в [[Германия]] през Втората световна война. Но се оказва, че за тях вече няма достатъчно [[гориво]] и опитни [[пилот]]и.

[[File:Chef einer Luftflotte Version 1.svg|right|thumb|145px|Символ на Луфтвафе, орел с разперени криле. Този символ символизира военно-въздушната флота на Германия]]

До края на 1942 година Луфтвафе се използва основно като настъпателна сила, въздушна поддръжка на настъпващата германска армия. През 1943 нещата се обръщат. [[СССР]] започва контранастъпление от Изток, [[Обединени нации през Втората световна война|Западните Съюзници]] настъпват в [[Африка]], а самата Германия става обект на масирани нападения от съюзнически тежки [[бомбардировач]]и. С това и задачата на Луфтвафе става от нападателна на отбранителна.

В началото на 1945 г. основната задача на Луфтвафе вече е отбраната. То разполага със сили за [[противовъздушна отбрана]] на [[Райх]]а от около 2,000 самолета плюс не повече от 1,000 самолета, пръснати в малки тактически поделения по фронтовете. Това е повече от 20 пъти по-малко от броя на самолетите на съюзниците, действащи в [[Европа]]. Това трагично положение се дължи на обстоятелството, че когато [[Нацистка Германия]] започва да води война с три противника, всеки от от които е по-богат, по-многочислен и по-мощен, отколкото самата нея заедно с ресурсите от покорените европейски страни, тя разчита на Луфтвафе, а то в същност се оказва създадено за водене на краткотрайни локални войни. Принудени да воюват на няколко фронта в Европа и Северна Африка и да преодоляват огромни разстояния, елитните въздушни сили на [[Третия Райх]] не могат вече да се справят с поставените им задачи, когато войната се превръща в глобална.