Карлос II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
см. ш; форматиране: 8x интервали, 2x дълго тире, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{Монарх
| име= Карлос II
| описание= Крал на Испания
| изображение за личността=[[image:King_Charles_II_of_Spain.jpg|200px]]
| описание на изображението=
Ред 11:
| кръщене=
| роден=[[6 ноември]] [[1661]]
| място на раждане=[[Мадрид]], [[Испания]]
| починал=[[1 ноември]] [[1700]]
| място на смъртта=[[Мадрид]] [[Испания]]
| погребан=
| предшественик= [[Филип IV Испански|Филип IV]]
| наследник= [[Филип V Испански|Филип V Орлеански]]
| съпруга= [[Мария-Луиза Орлеанска]]
Ред 24:
| майка=[[Мариана Австрийска]]
}}
<div align="justify">'''Карлос II''' ([[6 ноември]] [[1661]] - [[1 ноември]] [[1700]]) е [[Крал|крал]] на [[Испания]], последен представител на династията на испанските [[Хабсбурги]]. Остава известен в историята с некадърното си и безрезултатно управление, какатокакто и с ролятапоследвалата сикрая за последвалата гому [[Война за испанското наследство|война за испанското наследство]].
 
Карлос II е роден в [[Мадрид]], [[Испания]]. Той е единственият оцелял син на крал [[Филип IV Испански|Филип IV]] и [[Мариана Австрийска]]. Раждането на Карлос е посрещнато с облекчение в [[Испания]], тъй като отмива за кратко страховете от бъдеща война за испанския престол, която би последвала ако крал [[Филип IV Испански|Филип IV]] не остави мъжки наследник на испанската корона. Карлос II обаче е плод на характерните за [[Хабсбурги]]те [[Кръвосмешение|кръвосмесителни]] брковебракове (неговият баща е вуйчо на майка му), които са причина в семесйстовтосемейството му от поколения да се предават редица генетични болести, предимно психични отклонения и хемофилия, и типичната за Хабсбургите форма на челото и устните. При Карлос II това се изразява в нещо повече от физически недъзи - — забавено интелектуално развитие и някои малформации, които го правят неспособен да управлява огромната испанска империя.
 
В испанската история Карлос II остава с прозвището ''El Hechizado'' (''Омагьосаният''), тъй като Карлос II е обяснявал своята физическа и ментална недъгавост с това, че е бил омагьосъномагьосан, а не на по-достоверната версия за кръвосмешението. Тази вяра в свръхестественото въздействие над Карлос е поддържана и от майка му и е причина на няколко пъти той да бъде подлаган на [[Екзорсизъм|екзорсизъм]], при което кралските екзорсисти са принуждавани да задават въпроси на демоните, които "били обладали Карлос".
 
Карлос II е последният случай в историята на [[Хабсбурги]]те, при който като следствие от кръвосмесителните връзки се проявяват толкова много и толкова тежки физически и психически отклонения и малформации. Карлос е страдал от [[Прогнатизъм|мандубуларен прогнатизъм]] (издадена навън долна челюст), което не му е позволявало да дъвче храната си. Прекалено големият му език е правел речта му напълно неразбираема и е бил причина за обилното му лигавене. Освен това Карлос е страдал и от [[Акромегалия|акромегалия]] и до десетата си година е носен на ръце. Страхът, че болнавият Карлос може да бъде претоварен, е причина той да остане напълно необразован, а грижите за него стигали дотам, че да бъдат задоволявани всичките му капризи. Така той категорично е отказвал да поддържа и минимална хигиена и чистоплътност. Едва когато [[Дон Хуан Австрийски Младши]] взема властта в двора, като отстранява кралицата регент [[Мариана Австрийска]], той настоява най-накрая косата на краля да бъде сресана с гребен.
 
Единствената страст на недъгавия Карлос II е ловът, който упражнявал в околностите на [[Ескориал]].
 
Карлос II е последният случай в историята на [[Хабсбурги]]те, при който като следствие от кръвосмесителните връзки се проявяват толкова много и толкова тежки физически и психически отклонения и малформации. Карлос е страдал от [[Прогнатизъм|мандубуларен прогнатизъм]] (издадена навън долна челюст), което не му е позволявало да дъвче храната си. Прекалено големият му език е правел речта му напълно неразбираема и е бил причина за обилното му лигавене. Освен това Карлос е страдал и от [[Акромегалия|акромегалия]] и до десетата си година е носен на ръце. Страхът, че болнавият Карлос може да бъде претоварен, е причина той да остане напълно необразован, а грижите за него стигали дотам, че да бъдат задоволявани всичките му капризи. Така той категорично е отказвал да поддържа и минимална хигиена и чистоплътност. Едва когато [[Дон Хуан Австрийски Младши]] взема властта в двора, като отстранява кралицата регент [[Мариана Австрийска]], той настоява най-накрая косата на краля да бъде сресана с гребен.
Единствената страст на недъгавия Карлос II е ловът, който упражнявал в околностите на Ескориал.
==Ранни години==
{{Шаблон:Хабсбургска династия (Испания)}}Карлос II се възкачва на престола през [[1665]] г. Тогава той е едва тригодишен, поради което майка му, [[Мариана Австрийска]], управлява като негов регент през по-голямата част от неговото управление. През [[1677]] г. след дворцов преврат, тя е принудена да се оттегли и да отстъпи длъжността на [[Дон Хуан Австрийски Младши]], но кралицата отново се завръща на тази позиция след смъртта на Дон Хуан през [[1679]] г.
 
==Управление==
В годините, през които Карлос II е на власт, [[Испания]] преживява истинска агония. Стопанството се намира в стагнация, в страната върлува глад, а кралската власт в различните области на [[Испания]] е фиктивна. Неспособността на Карлос II да изпълнява пряко задълженията си става причина той да бъде изцяло игнориран при управлението на страната, а властта става обект на дворцови интриги, което естествено отключва и пътищата за проникване на чужди влияния, най-вачевече от страна на [[Франция]].
 
По време на Карлос II упадъкът на външнополитическтавъншнополитическата мощ на [[Испания]], започнал още при неговите предшедтвениципредшественици, се ускорява. Въпреки че договорът между [[Испания]] и [[Португалия]] от [[1668]] г. предоставя северноафриканския анклав [[Сеута]] на [[Испания]], испанската корона признава успеха на революцията на херцог Браганса срещу 60-годишното управление на [[Хабсбурги]]те в [[Португалия]] и окончателно се отказва от претенциите си за португалската корона.
 
Лично под егидата на Карлос II през [[1680]] г. в [[Испания]] е организирано най-голямото [[Аутодафе|аутодафе]] в историята на [[Инквизиция|Испанската инквизиция]], при което около 1020 обвиняеми са осъдени, а над 20 са изгорени на клада. Към края на управлението си Карлос II прави и един от малкото си самостоятелни актове - — създава т.н ''Magna Hunta'' (''Велик съвет''), който да проучи историята на [[Инквизиция]]таИспанска инквизиция|Инквизицията в [[Испания]] и да разследва делата и&#768;. Докладът на съвета е толкова ужасяващ, че Главният инквизитор убеждава грохналия крал да предаде ''чудовищнотода предадечудовищното обвинение срещу светата Инквизиция на пламъците''. Когато наследникът на Карлос II, [[Филип V Испански]], заема престола, той пожелава да се запознае с доклада, но негов екземпляр така и не е намерен.
 
==Престолонаследието==
През [[1679]] г. Карлос II се жени за френската принцеса [[Мария-Луиза Орлеанска]], племенница на крал [[Луи XIV]]. По това време тя е жизнерадостна и красива девойка, към която Карлос II започва да изпитва дълбока любов. Бракът обаче не произвежда наследници, като за причина най-често се посочва, че Карлос II е бил [[Импотентност|импотентен]].[[Мария-Луиза Орлеанска|Мария-Луиза]] изпада в дълбока депресия и умира на 27 години (10 години след сключването на брака), оставайки краля напълно съкрушен. Разнася се мълвата, че кралицата е отровена от майката на Карлос II, [[Мариана Австрийска]], която била загрижена да осигури поколение на сина си.
 
Скоро след смъртта на [[Мария-Луиза Орлеанска|Мария-Луиза]] Карлос II се жени за германската принцеса [[Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург|Мария-Анна фон Нойбург]]. Този брак не се оказва по-успешен от първия и не оставя наследници на престола.
 
Към края на живота си Карлос II става свръхчувствителен и странен. Той заповядва ковчезите на предшествениците му да бъдат извадени от кралската крипта, за да погледа какво има в тях. Кралят често рони сълзи над отворения ковчег на първата си съпруга, [[Мария-Луиза Орлеанска|Мария-Луиза]].
Line 51 ⟶ 53:
Когато Карлос II умира на [[1 ноември]] [[1700]] г, с него изчезва и последния мъжки предстваител на Хабсбургската династия в [[Испания]], което прекъсва мъжката линия на онаследяване на испанския престол. Преди смъртта си Карлос посочва за свой наследник [[Филип V Испански|Филип дьо Бурбон, херцог Д'Анжу]] (внук на [[Луи XIV]] и полусестрата на Карлос II, [[Мария-Тереза Испанска]]). Карлос II обаче посочва и братовчед си, ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, за алтернативен заместник на Филип Д'Анжу.
 
По този повод през [[1702]] г. избухва т.н [[Война за испанското наследство]], в която освен [[Франция]] и [[Австрия]] участват и други европейски държави. След единадесет години кръвопролитни битки, [[Франция]] успява да наложи на испанския престол дук Филип Д'Анжу, с което испанската корона преминава в ръцете на Бурбонската династия. </div>
 
==Източник==
{{Превод от|en|Charles II of Spain|228036431}}
 
==Вижте също==
* [[Хабсбургска Испания]]
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Монарси на Испания|Крал на Испания]]|[[17 септември]] [[1665]]|[[1 ноември]] [[1700]]|[[Филип IV Испански|Филип IV]]| [[Филип V Испански|Филип V]]}}
{{пост край}}
{{Крале на Испания}}
{{пост списък|Граф на Фландрия|36}}
 
{{Превод от|en|Charles II of Spain|228036431}}
[[Категория:Хабсбурги]]
[[Категория:Монарси на Испания]]