В зависимост от функцията си мускулите се делят на изпъвачи, свивачи, отдалечаващи, приближаващи, въртящи и други. Тези различни мускули на тялото, които изпълняват една и съща функция или се подпомагат взаимно се наричат синергисти, а когато изпълняват противоположни функции се наричат антагонисти.
Латентен период се нарича времето между момента на дразнене и началото на мускулното съкращение. ДулжинатаДължината му е много кратка 0,002 - 0,004 s. По-силните дразнители водят до неговото скъсяване. След латентния период следва съкращение на мускула. Следва фазата на разпускане. Накрая се наблюдават няколко малки единични трептения, резултат на мускулната еластичност. Периодът на съкращение на червените мускулни влакна е по-продължителен от този на белите. Мускулите на животните с постоянна телесна температура се съкращават по-бързо от тези на [[студенокръвни]]те. Умореният мускул се съкращава много по-бавно от свежия. Наблюдава се и зависимост между силата на дразнене и височината на съкращение. Много слабите дразнители, които не довеждат до забележимо съкращение се наричат подпрагови. Най-малкият по сила дразнител, който предизвиква видимо съкращаване на мускула се нарича прагов. При естествени условия няма единични мускулни съкращения. При нормално функциониращ организъм се осъществяват продължителни съкращения, образувани от сливането на поредица единични съкращения. Те възникват в резултат на постъпващия залп от нервни импулси към мускула.
* Изотонично мускулно съкращение. Изразява се в това, че мускулът се съкращава без [[съпротивление]] или при отсъствие на товар. В резултат на това [[напрежение]]то в мускула не се променя, а се променя само [[дължина]]та му.
