История на Испания: Разлика между версии

=== УправлениеНачало на управлението на Бурбоните ===

През 1715 г. Филип V подписва серия от декрети ''Decretos de Nueva Planta'' с които лишава от привилегии няколко кралства (най-вече Арагон и Каталония), дотогава самостоятелни в състава на испанската корона, и ги обединявапоставя под управлението на Кастилия.<ref>Henry Kamen, ''Philip V of Spain'' (2001)</ref> Така Испанияв следвастремежа примераси за централизацияпостигане на политическо и културно обединение Испания следва примера на [[абсолютизъм|абсолютистка]] Франция в стремежа си за постигане на политическо и културно обединениецентрализация. Филип извършва реформи и заздравява централната власт за сметка на местните. Неговите реформи са продължени и достигат кулминацията си по времето на [[Карлос III]], царувал от 1759 до 1788 г., който отменя много остарели закони, спиращи развитието на търговията и икономиката; по негово време е разширена пътната инфраструктура, построени са множество напоителни и отводнителни канали. Той е представител на [[просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]] и иска да отслаби влиянието на църквата, поощрява университетите и научните изследвания. Не успява обаче да контролира финансите на държавата, прави големи заеми и неговите реформи траят само до смъртта му.<ref>Nicholas Henderson, "Charles III of Spain: An Enlightened Despot," ''History Today'', Nov 1968, Vol. 18 Issue 10, p673-682 and Issue 11, pp 760–768</ref>

По време на [[Седемгодишната война]] (1756-1763) Испания се съюзява с Франция, но претърпява редица поражения. Тя е принуденаПринудена да отстъпи [[Флорида]] на англичаните, нотя печели [[Луизиана]], отстъпена и&#768; от Франция, с което испанците окончателно укрепват властта си в северозападна Северна Америка.

Към 1780 г. на върха на социалната структура на обществото са благородниците и църквата. Няколкостотин семейства доминират аристокрацията, а други около 500 000 души имат статут на благородници. С църковно служение са свързани 200 000 мъже и жени, като половината от тях обитават богати манастири, контролиращи голяма част от земята, останала извън владенията на аристокрацията. Най-бедните живеят предимно в провинцията, във ферми или като ратаи и дребни земеделци. Градската средна класа е малобройна, но расте; същевременно е недолюбвана както от земевладелците, така и от селяните.<ref>Franklin Ford, ''Europe, 1780-1830'' (1970) p 32</ref>

Следващият представител на Бурбоните е [[Карлос IV]], заел трона през 1788 г. Той е женен за [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1751-1819)]], внучка на [[Луи XV]], от която има 15 деца. Слабохарактерен и придирчив, Карлос е лишен от всякакъв политически нюх, липсват му решителност и воля да управлява и той на практика той оставя управлението на страната нав любовникаръцете на жена си,първия министър [[Мануел Годой]], любовник на жена му.

Карлос IV получава испанската корона в сложна външнополитическа ситуация. От една страна, отношенията с [[Великобритания]] са обтегнати заради испанската подкрепа на французите в Седемгодишната война и на американците в [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]]. От друга страна, през 1789 г. избухва [[Френската революция]], която помита властта на френските [[Бурбони]]. Екзекуцията на [[Луи XVI]] и [[Мария Антоанета]] през 1793 г. хвърля в ужас всички европейски кралски дворове и особено този в [[Мадрид]], койтокъдето чувства непосредствена опасностопасността от разпространение на революцията ве собствената си странанепосредствена. Това допълнително обтяга отношенията между Испания и революционните власти в Париж.

След идването на [[Наполеон]] на власт през 1799 г. френският натиск над Испания се засилва, правителството се оказва неспособно да му се противопостави и през 1803 междуг. с Франция и Испания е подписан договор, с който Испания поема различни задължения и повинности, в това число и задължението да се включи във войната с Англия на страната на Франция. На 20 октомври 1805 г. испанският кралски флот, сражаващ се на страната на Наполеон, е унищожен в [[Битка при Трафалгар|битката при Трафалгар]] от британския флот под командването на адмирал [[Хорацио Нелсън|Нелсън]]. През 1807 г. Испания и Франция подписват нов договор във Фонтенбло, който урежда подялбата на Португалия.