Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
writing mistake |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Кресненско-Разложкото въстание''' е въстание на македонските [[българи]] от [[1878]]-[[1879]] година срещу [[османска власт|османската власт]], последвало решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], оставил [[Македония (област)|Македония]], извън границите на новообразуваното [[Княжество България|Българско княжество]].
Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на [[Османска империя|Османската империя]]. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като [[Натанаил Охридски]], [[Методий Кусев]], [[Васил Диамандиев]] и други и на комитетите „[[Единство]]“. Започва подготовка за въстание. На [[8 септември]] 1878 година в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, [[Димитър Попгеоргиев]], [[Ильо войвода|Ильо Марков]] и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с
[[Картинка:Natanail-Ohridski-Plovdivski.jpg|мини|ляво|Митрополит [[Натанаил Охридски]], заедно с митрополит [[Кирил Скопски и Видински|Кирил Скопски]] - един от главните организатори на въстанието.]]
На [[5 октомври]] 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на [[Стоян Карастоилов]] (Стоян войвода) и [[Адам Калмиков]] атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение,
[[File:Dolno-Draglishte-memorial-plaque.jpg|right|thumb|250px|Паметна плоча в село Долно Драглище]]
Въпреки проявения героизъм
В разгара на въстаническите боеве по инициатива на [[Натанаил Охридски]] и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех.<ref>В състава на делегацията Влизали Димитър Попгеоргиев Беровски, Димитър Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Коста Хаджиандонов от Щип, Атанас Радев от Кочани и Стоян Костов от Скопие. ''„и да ся стремим за обедининението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. За това ся упълномощават горепосочените господа да обърнат вниманието на г-да представители от свободна България върху това нечто и заемат в сериозно внимание това наше неотемлемо желание да употребят всичките си сили да не останем под несносното вече за нас иго."'' На 13 март 1879 г. Натанаил Охридски отправил писма-апел до Учредителното събрание В Търново, в които се настоявало, се земът нужните мерки за достигането на нашето единство според Санстефанския договор".</ref> През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава
Поражението на въстанието и и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25000 души от [[Мелник|Мелнишко]], [[Благоевград|Горноджумайско]], Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 473.</ref> Към 19 декември 1879 година българи от Македония изпращат [[Мемоар на българи от Македония от 19 декември 1879|Мемоар до Великите сили]], с който искат създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.
|