Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии

Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на [[Османска империя|Османската империя]]. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като [[Натанаил Охридски]], [[Методий Кусев]], [[Васил Диамандиев]] и други и на комитетите „[[Единство]]“. Започва подготовка за въстание. На [[8 септември]] 1878 година в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, [[Димитър Попгеоргиев]], [[Ильо войвода|Ильо Марков]] и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с [[Османската империя]] райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.

На [[5 октомври]] 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на [[Стоян Карастоилов]] (Стоян войвода) и [[Адам Калмиков]] атакува турскияосманския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 471.</ref> Освободени са селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]]. Въстанието обхваща и местността [[Каршияк|Каршияка]], надясно от река [[Струма]]. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в [[Кресненско дефиле|Кресненското дефиле]] въстанически действия започват в [[Неврокоп|Неврокопско]], [[Валовища|Демирхисарско]], [[Сяр|Серско]], [[Малешево|Малешевско]] и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от [[Разложка котловина|Разложката котловина]]. Софийският комитет „[[Единство]]“ изпраща [[Баньо Маринов]] с чета доброволци за главен войвода в [[Разлог (област)|Разлога]], като негов заместник-войвода е [[Никола Фурнаджиев (революционер)|Никола Фурнаджиев]]. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на [[Банско]] и [[Разлог|Мехомия]]. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село [[Горно Драглище]]. Към него се отправят въстаници от [[Долно Драглище]], [[Добърско]] и [[Годлево]]. Сформираната чета потегля към село [[Баня (Област Благоевград)|Баня]].В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.