Уикипедия

Августин Блажени: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 89.215.99.54 (б.), към версия на Xqbot
пунктуация и правопис; форматиране: 32x интервали, 15x дълго тире, 2x А|АБ, 2x заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{експерт}}
{{Друго значение|римския богослов|името|Августин (име)}}
{{Светец
Line 19 ⟶ 20:
|място на канонизацията=
|канонизиран/а от=
|атрибути=дете; гълъб; раковина, пронизано сърце
|покровителство=пивоварите; печатарите; [[Теология|теолозите]]<br>|[[Бриджпорт|Бриджпорт, Кънектикът]]; [[Тюсон|Тюсон, Аризона]]
|главно светилище=
Line 28 ⟶ 29:
'''Аврелий Августин''' ({{lang-la|Aurelius Augustinus}}), '''Августин Блажени''' или '''Августин от Хипон''' (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В [[римокатолицизъм|римокатолицизма]] той е [[светец]] и [[Отци на Църквата|Отец на Църквата]], както и патрон на Августинския монашески орден. Редица философи и теолози са повлияни от учението му, а неговите произведения (включително и "Изповеди" - често пъти считано за първата западна автобиография) все още се изследват и четат.
 
Според неговия съвременник , Йером , "Августин ", създава  наново древната вяра".  В ранните си години , той е силно повлиян от [[Манихействотоманихейство]]то и след това от неоплатонизма на Плотин . След обръщанетоприемането си къмна християнството и неговото кръщение в 387, Августин разработенразработва своя подход към философията и теологията , <!-- настаняване на --> различни методи и различни гледни точки. Вярвайки, че благодатта на Христос е необходима за човешката свобода , той помага да се формулира доктрината за първородния грях и прави първите стъпки  за развитието на теорията на справедливата война .
 
Когато Западната Римска империя започва да се разпада , Августин разработва концепцията на Католическата църква като духовнадуховен ГрадътГрад на Бога ( в книга със същото име ), ,който  се различава от материалния земен град . Неговите мисли са дълбоко повлияни от средновековния светоглед <!-- или той е повлиял върху него? -->. Градът на Бога и Августин са тясно идентифициранисвързани с сегментатечението на Църкватав църквата, койтокоето  се придържа към концепцията за Светата Троица, както е определено от Съвета на Никея и Съвета на Константинопол .
 
светецВ католическата църква и англиканската общност той е светец, <!-- предварително видния --> доктор на Църквата , както и патрон на Augustinians . Неговият мемориалпразник се празнува на 28 август , в деня на смъртта му . Той е покровител на пивоварите пивовари, принтерипечатари, теолози , облекчаване на болки в очите , и редица градове и епархии . Много протестанти , особено калвинистите, го смятат  за един от духовните бащи на протестантската [[Реформация]] поради неговите учения за спасението и Божията благодат.▼
В католическата църква и Англиканската общност , той е
▲светец , предварително видния доктор на Църквата , както и патрон на Augustinians . Неговият мемориал се празнува на 28 август , в деня на смъртта му . Той е покровител на пивоварите , принтери, теолози , облекчаване на болки в очите , и редица градове и епархии . Много протестанти , особено
калвинисти ,  го смятат  за един от духовните  бащи на Протестантската  Реформация поради неговите учения за спасението и Божията благодат .
 
В източноправославната църква , много от неговите учения не се приемат . Други доктрини, които понякога са неприемливи за източноправославната църква, са негово мнение за първородния грях , доктрината за благодатта и предопределението . Той все ощепак се смята за светец , и неговият празник се чества на 15 юни.той носиТой допълнителнае заглавиетоизвестен на благословената сред православните , илии като "Блажени Августин " или " Св. Августин Блажени ".
 
== Биография ==
 
Августин се ражда през 354 г. в Тагаст (съвременен Алжир) - по това време римска провинция в Северна Африка. В Тагаст той посещава начално училище. На седемнадесетгодишнаседемнадесет годишна възраст той заминава за [[Картаген]], където продължава образованието си със специалностпо реторика. Майката на Августин - — Моника - — е отдадена християнка, а баща му Патриций е езичник. ПърватоПървото му вникване в същността на греха се случва,  когато той и няколко приятели откраднали  плодове, които дори не искали от единаедна квартална  градина. Августин, по произход вероятно [[бербер]], според образованието и интелектуалното си формиране принадлежи изцяло на латинската култура, кактосъщо икато големите африканци в късноримската литература (Апулей, Тертулиан, Киприян). Заради неговата надареност баща му, дребен земевладелец от класата на curiales, с лични жертви го подкрепя за реторическа кариера, която по това време е предпочитан път към държавните служби.
 
От ранна младост по-силна от реторико-политическата амбиция в него е философската страст, неспокойното и стремително търсене на истината - — едновременно щастие и мъчение на неговия живот, защото Августин, следвайки нравите на късната античност, се отдава на удоволствието и стремежа към слава, което в своя мисловен напредък вероятно все повече усеща като противоречие с идеала за "философски живот".
 
Той дълго се колебае между различните духовни течения на своето време. Приет като дете сред готвещите се за кръщение, но некръстен, след това като млад мъжмладеж, той посвещава девет години на сектата на манихеите, разновидност на гностическото движение. По време на престоя му в Милано неоплатонизмът на Плотин и Порфирий го води до една по-чиста линия на мислене. Той го възприема всъщност от латинските преводи на Марий Викторин, африкански ретор, който по-късно се покръства, защото като човек, живял в късната Римска империя, е имал ограничени познания по гръцки. Наред с манихейското и неоплатоническото влияние в него не е съвсем изтрита и християнската вяра, внушената от майка му в неговите детски години. Тя се възпламенява отново, когато в Милано Августин се среща с импониращата му форма на тази вяра, представяна от епископ Амвросий. Такава е ситуацията, в която се случва известният духовен поврат в градината на Милано през август 386 г, "Изповедите" показват как Августин в горчиво себеизследване познава безполезността на досегашните си усилия да достигне до истината.
 
Оттам нататък Августин е един преобразен в огъня на познанието човек, който най-накрая след безкрайни усилия и обиколни пътища е намерил онова, което търси. Душата му става спокойна. Създадените през зимата на 386/387 г., още преди кръщението му, в самотата на Касиакум Soliloquia (Разговорът със себе си) обобщават вътрешната драма на духовния поврат в изречението: "Бог и душата искам да позная. Нищо повече? Не, нищо повече" (Soliloquia I,2). В сравнение с вътрешната връзка между Бога и творението всичко останало - — околна среда, семейство, професия, политика - — става маловажно и несъществено.
 
В близо четиридесетте години, последвали приемането му в църквата (387), Августин теглипонася последиците - — социални, морални, църковни и политически - — от онова интелектуално познание: като се започне от кръщението, което той получава заедно със своя син и приятеля си, до ръкополагането му за свещеник и службата му като епископ; от живота на монах през първите години след духовния поврат до пасторските и църковно-политическите дейности на епископ и догматик в публичността по време на африканския църковен спор; от теоретико-философската тематика на първите съчинения и тяхната неоплатоническа духовност до големите произведения на теологическата догматика и позициите относно времето, които, както книгите на "За божия град", обосновават едно ново схващане за църквата и политическия свят.
 
=== История около раждането му ===
Четвърти век, когато е роден Августин, било бурно време за Римската империя. Големият император Константин привилегировал християнството и отблъснал влиянието на култовете на традиционните култове към Бог ("Константиновият завой"). Синовете на Константин, които заедно го наследили през 337 година, трябвало да се изправят срещу външните заплахи от германците и новото Персийски СасанидскотоПерсийско-Сасанидско царство по границите, както и  да гарантират спокойствиеспокойствието вътре в държавата.
 Констанций II царува по време на раждането на Августин,единственият който оцелява след боевете от синовете на Константин. Повече от баща си и братята си, Констанций е тръгнал по пътя да превърне църквата в кралство църква.▼
В същото време ожесточена богословски сблъсъци настъпили, тъй като Констанций е така наречената "Aryanism" (в своята  хомологична форма), която по-скоро е отречена (особено в Запада). В крайна сметка Констанций не постигнал целта си, да въведе обща вяра за цялата църква райх.▼
 По време на мдладините на Августин е краткото, но забележително царуването на Юлиан (361-363), който е бил последовател на древната вяра в Бога и безуспешно иска подновяването на езичеството. Следващите императори са били всички християни, Теодосий I трябвалo да най-накрая да направи християнството официална религия (380) и да забрани  култовете към езическите Богове със закон (391/92).▼
 
▲ Констанций II царува по време на раждането на Августин,единственият който оцелява след боевете от синовете на Константин. Повече от баща си и братята си, Констанций е тръгнал по пътя да превърне църквата в <!-- неясно --> кралство църква.
== Период на преподаване ==▼
▲В същото време настъпили ожесточена богословски сблъсъци настъпили, тъй като Констанций е така наречената "Aryanism" (в своята  хомологична форма), която по-скоро е отречена (особено в Запада). В крайна сметка Констанций не постигнал целта си, да въведе обща вяра за цялата църква райх.
През годините 373 и 374 , Августин преподава граматика в Тагаст, Алжир .  На следващата година той се премества в Картаген за провеждане на училище на реторика , и остава там  в продължение на  девет години. Смутен от непокорното  поведение на учениците в Картаген , през  383 се меси в Рим, за да създаде училище, където той вярва, че  най-добрите и най-ярките оратори практикуват . Въпреки това, Августин е разочарован от римските училища, където той бил  посрещнат с апатия. След като дойде време студентите му  да си плащат таксите , те просто бягали . Манихейските приятели го запознават с префекта на град Рим, Симах , които били помолени да намерят  професор по реторика за императорския двор в Милано.▼
 
▲ По време на мдладинитемладостта на Августин е краткото, но забележително царуванетоцаруване на Юлиан (361-363), който е бил последовател на древната вяра в Бога и безуспешно иска подновяванетоподновяване на езичеството. Следващите императори са били всички християни, Теодосий I трябвалo да най-накрая да направиправи християнството официална религия (380) и да забранизабранява  култовете към езическите Боговебогове със закон (391/92).
Августин спечели работата и се отправи на север , за да поеме поста си в края на 384 . На възраст от тридесет години, той е спечелил
най-видимата академична позиция в латинския свят , в момент, когато тези длъжности дават бърз достъп до политически кариери. По време на този период , въпреки че Августин показа интерес към  манихейството , той не се  посвещава, но остава " одитор" , на най-ниското ниво в йерархията на сектата и той става учител .
 
▲== Период на преподаване ==
Докато все още в Картаген , той започнал да се отдалечава от манихейството , отчасти заради разочароващото среща с манихейството епископ , Фауст от  Милве , основен изразител на манихейската  теология. В Рим , той напълно загърбва манихейството , и вместо това разучава скептицизма. В Милано, майка му го притиска  да стане християнин. Собствени проучвания на Августин от неоплатонизма също го водят в тази посока.▼
▲През годините 373 и 374 , Августин преподава граматика в Тагаст, Алжир .  На следващата година той се премества в Картаген за провеждане на училище на реторика , и остава там  в продължение на  девет години. Смутен от непокорното  поведение на учениците в Картаген , през  383 се месимести в Рим, за да създаде училище, където той вярва, че практикуват най-добрите и най-ярките оратори практикуват . Въпреки това, Августин е разочарован от римските училища, където той бил е посрещнат с апатия. След като дойде време студентите му  да си плащат таксите , те просто бягали . Манихейските приятели го запознават с префекта на град Рим, Симах , коитокойто билибил помоленипомолен да намерятнамери  професор по реторика за императорския двор в Милано. Августин получава работата и се отправя на север в края на 384 г. На възраст от тридесет години, той е спечелил най-видимата академична позиция в латинския свят, а тогава тези длъжности дават бърз достъп до политическа кариера. По време на този период Августин показа интерес към манихейството и въпреки че не се посвещава, става " одитор", на най-ниското ниво в йерархията на сектата.
 
Майката на  Августин го последва в Милано и той я оставя да го въвлече в  организиран  брак. Смята се, че Августин наистина обичал жената, с която той е живял в продължение на толкова дълго време и е дълбоко наранен , когато сложил край на тази връзка . Той трябвало да изчака две▼
години докато годеницата му навърши нужната  възраст , и той скоро поема друга наложница . Августин в крайна сметка разваля годежа си с единадесет-годишната му годеница , но никога не се подновява връзката си с някой от неговите наложници .
 
▲Докато е все още в Картаген , той започнал да се отдалечава от манихейството , отчасти заради разочароващото среща с манихействотоманихейския епископ , Фауст от  Милве , основен изразител на манихейската  теология. В Рим , той напълно загърбва манихейството , и вместо това разучава скептицизма. В Милано, майка му го притиска  да стане християнин. Собствени проучвания на Августин от неоплатонизма също го водят в тази посока.
<!-- следващият пасаж е смехотворен -->
▲<!-- Майката на  Августин го последва в Милано и той я оставя да го въвлече в  организиран  брак. Смята се, че Августин наистина е обичал жената, с която той е живялживеел в продължение на толкова дълго време и е дълбоко наранен , когато сложил край на тази връзка . Той трябвало да изчака две години докато годеницата му навърши нужната  възраст , и той скоро поема друга наложница . Августин в крайна сметка разваля годежа си с единадесет-годишната му годеница , но никога не се подновява връзката си с някой от неговите наложници .
-->
=== Манихейски период ===
За огорчение на майка му Августин се присъединява към [[манихейство|манихейството]]то. Като младеж Августин живее хедонистично за известно време и завързва любовна връзка с жена, която остава негова любовница за около 15 години. Ражда му се син на име Адеодат. Образованието на Августин и ранната му кариера е в областта на философията и реториката - — изкуството на убеждаването и публичното говорене. Той преподава в Тагаст и Картаген, но пожелава да пътува до Рим, където смята, че практикуват едни от най-добрите реторици. Но Августин е разочарован от римските училища и ги намира за апатични. Когато идва времето за заплащане на учебната такса, студентите просто си отиват.
 
Манихейските му приятели го запознават с префекта на Рим на име Симах, който има задачата да намери професор по реторика за императорския двор в Медиолан (Милано). Младият провинциалист печели мястото и заминава на север, за да го заеме през 384 г. На 30-годишна възраст Августин спечелва най-видната академична позиция в латинския свят. Епохата е такава, че подобни постове дават възможност за добра политическа кариера. На своя пост той усеща силно напрежението от живота. Един ден на път към императора с цел да произнесе важна реч Августин се оплаква, че пияният просяк, който той подминал по пътя, има по-малко изтощителен живот от него.
Line 90 ⟶ 87:
== Личност ==
 
От всички мислители и учители на ранната средновековна епоха, личността на Августин е най-добре позната поради наличието на огромно количество запазени негови трудове. Той бил конфликтна личност - — със силни и завладяващи страсти. Ранните му сексуални отклонения от общоприетия морал, любовницата му и незаконно-роденият му син, който той силно обичал, ни дават информация за контекста на личната битка, която той водел, за да си създаде лични принципи за състоятелен живот, праведност и благочестие. Манихейството подпомогнало тази вътрешна битка и довело до известна доза вътрешен мир. Със своята удобна стоическа доктрина, то му давало възможност да отхвърли чувството на вина, което той често преживявал.
 
Августин не би могъл да бъде наречен "умерен" в съвременното значение на тази дума. Той преследвал яснота и директност в поучението си. Според съвременните методи за изследване, възгледите му не са непременно последователни, нито цялостни. Въпреки това, трудовете му показват една личност, която взима предвид важните въпроси на деня и смисъла на живота, и прави това с голяма духовна страст и интелект.
Line 98 ⟶ 95:
Августин остава централна фигура както в християнството, така и в [[западната мисъл]]. Съвременния [[историк]] Томас Кахил го смята за първия средновековен [[учен]] и последния [[класически]] учен. Както във философските си съчинения, така и в теологическите (богословските) си съчинения, той е силно повлиян от [[стоицизъм|стоицизма]], [[платонизъм|платонизма]] и [[неоплатонизъм|неоплатонизма]], най-вече от [[Плотин]] - авторът на [[Енеадите]]. Тази привързаност към нео-платоничната мисъл, способствала за [[християнизация]]та на [[старогръцка]]та мисъл и въвеждането на тази мисъл в християнството и в еропейската интелектуална традиция. Неговите въздействащи трудове върху [[воля]]та на човека (централна тема в [[етика]]та) по-късно стават обект на изследване от [[философ]]и като [[Шопенхауер]] и [[Ницше]]. Като добавка, Августин е повлиян и от трудовете на [[Виргилий]] (познат с учението си за езика) и [[Цицерон]] (познат с учението си за аргумента.)
 
Формата, в която Августин приема християнското послание, е в съществените си части тази на неоплатоническата духовност. По-конкретно, Августиновото тълкуване на християнското съществуване се разкрива като задълбочаване и ново формулиране на античната идея за "философския живот", съдържаща се преди всичко в платоническото мислене.
 
Ако подчинението на Бог е предпоставка за всяко послание, ако човешкият дух според Августиновото учение за илюминацията вижда, само доколкото е осветен от божествената светлина, то трябва това "познание - — участие в битието" (Й.Ритер) да намери своето отражение в живота - — в онзи философски живот, част от който е приоритетът на познанието пред дейното битие и оттеглянето от обществото. Според платоническото учение човек намира съвършенство най-напред в отказ от света, в издигане до истинното, неизменното, божественото. Израз на този стремеж е bios theoretikos (Съзерцателен живот). В християнското мислене на Августин тази форма на съществуване наистина е освободена от нейния светски, индивидуалистичен характер, тя обаче остава определяща като образ на отвъдния живот и понеже този образ определя начина на живот в отсамното, "философският живот" продължава да въздейства също и в християнската общност. Познаващото издигане до Бог сега вече не е дело на отделен мъдрец, то е вкарано в руслото на жизнените редове на църквата, но въздейства само индиректно и опосредено върху формата на света. Меродавна остава дистанцията от практическия живот, от светските, икономически и политически активности на човека. Тук законът за "познание на Бога и душата" (Deum et animam scire) също запазва своята валидност. Под двойния натиск на платоническия онтоцентризъм (В. Дилтай) и религиозната връзка между Бога и Аза почти изчезва широкото поле на практиката.
 
Августин подчинява всички светски блага на най-висшето благо чрез едно понятийно разделяне между нещата, на които човек трябва да се наслаждава, и нещата, които трябва да ползва. Това е изказано най-ясно в съчинението "За християнското учение": "Нещата, определени за наслаждение, ни правят блажени, тези, които са определени за ползване, насърчават нашия стремеж към щастие и ни предлагат сякаш средство да достигнем до онези неща, които ни правят блажени и да се придържаме към тях. Ние, които се наслаждаваме и ползваме, сме поставени между двете. Ако искаме да се наслаждаваме на предназначените за употреба неща, нашият ход ще бъде забавен и понякога така отклонен, че от любов към низкото ще бъдем възпрепятствани да спечелим нещата, предназначени за наслаждение, или ще стигнем до тях само колебливо" (За християнското учение I, 3). Наслаждение и ползване, frui и uti, трябва да се разбират като приближаващи се до употребата им в библейския език. Това са форми на любов, израз на новозаветната заповед за любов в областта на социалността и културата. Те дават посоката и мярата, в които душата овладява обкръжаващите я неща. Така Августин може да каже: "Да се наслаждаваш означава да обичаш нещо заради самото него. Да ползваш обаче означава необходимите за живота неща да се обвързват с достигането до това, което човек обича, доколкото то изобщо заслужава любов" (За християнското учение I,4).
Line 106 ⟶ 103:
Въпреки че приемането на християнството от Августин е било подготвено с неговия отказ от реториката и обръщането му към философията, то взривява рамките на античната култура, защото Августин продължава да тласка философията към бягство от света чак до християнското обезценяване на света. Но точно това обезценяване прави възможно въвеждането отново на античните блага в християнския космос на знанието и мисленето. Точно защото античната култура е доловила непрестанния протест на философията, тя е могла, докато нейната собствена мощ е била пречупена, да се побере почти непроменена в новите рамки на християнския светогед и на християнското образование. Сега тя се появява като предварителна степен на християнството, също както неоплатонизмът е бил за Августин учител, водещ към Христа. Античната култура преминава на страната на християните за ползване като светско благо, след като философията, сега вече станала окончателно християнска философия, е подчинила всяко земно знание.
 
Това важи и за реториката. "Не думите обвинявам... , а виното на заблудата, което ни предлагаха в тези думи пияните учители", пише Августин в (Изповеди I,16). Така науката и образованието са обявени за неутрални блага, за чиято стойност решаваща е правилната употреба. Ако най-напред са изчистени от лъжата на демоните, те могат по всяко време да служат на благата вест. Ако науката и културата не съществуват заради самите себе си, то в християнското пространство отново може има наука и култура.
 
Оттук се разбира защо теологическото образование на средновековието охотно е усвоило всички остатъци от античната култура. Манастирите на ранното средновековие са опазили свидетелствата за античната култура и са предотвратили нейния залез, те са предали по-нататък образователната традиция, която още в късната античност е била сведена до схемата на septem artes (Седемте свободни изкуства). Ако обаче християнският монах заменя езическия оратор, то това е възможно само защото Августин открива, че и свещените писания са произведения на езика, и по тази причина на християните подобава да бъдат не само мъдри, ноино и красноречиви (За християнското учение IV,6).
 
Възгледът на Августин за първородния грях е развит в трудовете му срещу пелагианите. Въпреки това, източно-православните теолози (богослови)са в ключов спор с Августин по отношение на тази доктрина и поради това тя става една от точките на разделение между изтока и запада. На изток грехът е разглеждан като патологическо понятие, вследствие на който човешката природа бива увредена. Не грехът като такъв е наследствен, а по-скоро увредената вече от него природа, за това, за разлика от бл. Августин, в източното богословие се говори за грехопадение.
 
Трудовете на Августин спомагат за формулирането на теорията за "правдивата война". Той също подкрепя използването на сила срещу [[донатисти]]те.
 
[[Тома Аквински]] взима голяма част от теологията на свети Августин, въпреки че създава свой уникален синтез от гръцка и християнска мисъл след широкото преоткриване на трудовете на Аристотел. По този начин Тома Аквински доразвива религиозната идейна обосновка на християнската [[теология]] в периода на [[Средновековието]] и спомага съществено за установяването на [[схоластика]]та и [[догма]]та като основни философски характеристики на [[християнството]] (особено на средновековната му специфика).
Line 118 ⟶ 115:
Августиновата доктрина за божественото предопределение не бива напълно забравена от Римо-католическата църква и намира израз в трудовете на [[Св. Бернар от Клерво]].
 
Теолозите [[реформатор]]и като [[Мартин Лутер]] и [[Жан Калвин]] преоткриват Августин и той става за тях източник на вдъхновение и разбиране на библейското Благовестие. Епископ Джон Фишер от Рочестър (главен опонент на Лутер) набляга на августинския възглед за благодатта и спасението , който да е в съответствие с Римо-католическата доктрина. По-късно в Римо-католическата мисъл, трудовете на [[Корнелий Янсен]] (за които се твърди, че са силно повлияни от Августин) стават основа на движението на [[янсенизма]] (чийто представител е [[Блез Паскал]]). Някои янсенити скъсали с Римо-католицизма и се отделили като отделно изповедание.
 
Августин е канонизиран за [[светец]] (в Римо-католическата традиция) с всеобщо одобрение и е признат като един от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] през [[1303]] г. от [[Папа Бонифаций VIII]]. [[28]] [[август]] е неговият [[празник]] - денят, на който се смята, че е починал. Той е патронен светец на [[пивовари]]те, печатарските работници, теолозите и на множество градове и [[диоцези]].
 
Последната част на "Изповедите" съдържа обширно разсъждение върху [[време]]то. Католическите теолози най-общо приписват на Августин вярването, че [[Бог]] съществува извън времето във "вечното настояще" и че времето съществува само в сътворената [[Вселена]], защото само тук то бива изявено чрез движението и промяната.
 
Според Лео Ръкбай аргументите на Августин срещу магията и различаването на [[магия]]та от чудесата на Бога са жизнено важни за борбата на ранната [[Църква (институция)|църква]] срещу [[езичество]]то. Те стават основата за по-късното отричане на [[вещерство]]то и [[магьосничество]]то.
 
Според професор Дийпак Лал видението на Августин за небесния град е повлияло силно върху светските идеи на [[Просвещението]], [[марксизма]], [[фройдизма]] и [[еко-фундаметализма]].
 
Някои учени смятат, че влиянието на [[манихейство|манихейството]]то е продължено в западното богословие от [[Августин]], преминал към християнството от манихейството, чиито произведения продължават да бъдат изключително важни за католическата и протестантската [[теология]]. Основателят на протестантството [[Мартин Лутер]] е монах от Августинския орден. Протестантското учение за спасение само с вяра издава манихейско влияние.
 
== Философия ==
Философията на Августин има голям принос през средните векове. Следните теми трябва да бъдат споменати:
 
 === Концепцията за истината. ===
  Августин повлиян първо от скептицизма, през целия си живот е ангажиран с проблема за истината. Решение, той очаква  cogito ergo sum Рене Декарт, като той намира несъмнената истина за съществуването на мисленето: "съмнява ли се  някой, че иска да живее, че иска да мисли, знае и съди? Като никое друго съмнение какво иска, относно тези съмнения,  дори той не може да се съмнява"▼
 
▲  Августин повлиян първо от скептицизма, през целия си живот е ангажиран с проблема за истината. Решение, той очаква  cogito ergo sum Рене Декарт, като той намира несъмнената истина за съществуването на мисленето: "съмнява ли се  някой, че иска да живее, че иска да мисли, знае и съди? Като никое друго съмнение какво иска, относно тези съмнения,  дори той не може да се съмнява"
 
 -De war-X, 10
 
  Той го покри накратко заедно с si enim fallor, накратко: "защото (дори) ако греша, аз съм (още)."
 Истината винаги е необходима и вечна за него. Като пример идеаленитеидеалните истини на математика му служат, защото нищо не  може да промени тези свойства. Заради източниците може и да има истина, Августин го търси в човешкото съзнание: "Разберете! Връщане към себе си! Истината живее вътре в хората. […] " Умът не прави истината, но я намира."
 
 -De vera religione 39, 72f.
 
  Вечните идеи в духа на Бог са причина за всички истини при Свети Августин. Сам Бог е истината. Както и при Платон,  архетипите са онтологично-високия статус, са също и при Свети Августин. Истината за хората вече се предлага в  медииранато просветление на ума чрез Бог. Божествения дух (mundus intelligibilis) тези идеи и правила,са излъчени  директно в човешкия ум; истината се оказва в самите хора. Точното тълкуване на тази теория остава спорно, но  изглежда да представлява умерено епистемологична.
 
 === Мнение за времето ===
 
 "Така че какво е времето? Ако никой не ме пита, знам ще мога да го обясня но Питащият, не знам. "
 
 -Неограничено изповеди. 11; като следните цитати
 
  Августин казва: наличието на миналото, настоящето на настоящето и настоящето на бъдещето. Минало настояще и  бъдеще, като такива не съществуват според Августин: "Как можеш да кажеш, че миналото и бъдещото време са там,  миналото е свършило, а бъдещето все още не е дошло?" Настоящето да, но ако то винаги присъства и миналото го няма,  то тогава няма да има време,а ще бъде вечност.". По-скоро миналото е очакване в присъствието, то напомня за   настоящето и бъдещето, докато настоящето, е издигаща се частност от бъдещето в миналото на нашия дух. Ние измерва  времето, въз основа на: "Впечатления, които произвеждат временни неща (в нашият дух) и остават, ако те са  преминали, настоящето, няма да е това през което сме преминали и каквото сме натрупали като житейски опит."
  Августинското разбиране за време съдържа задължително много, поради преживения субективен елемент на времето,  защото можем да измерим изминалото време като впечатление само в нашия дух, в нас и винаги ще достигаме до  субективни твърдения, така например това време е повече ние от друг. Не можем да измерим бъдещи неща, защото не   можем да кажем нищо за тях, докато не ни се случат, и ние сме придобили това впечатление, че можем да решим за себе  си дали това впечатление е по-дълъго или по-кратко. Обаче за Августин не е чиста истина, защото за него времето е  неразривно свързано с нещата: "Нищо няма да бъде временено, ще има изминалото време; нищо за нас нямаше да бъде  там, ако нямаше бъдеще; абсолютно нищо, дори настояще нямаше да има."▼
 
▲  Августинското разбиране за време съдържа задължително много, поради преживения субективен елемент на времето,  защото можем да измерим изминалото време като впечатление само в нашия дух, в нас и винаги ще достигаме до  субективни твърдения, така например това време е повече ние от друг. Не можем да измерим бъдещи неща, защото не   можем да кажем нищо за тях, докато не ни се случат, и ние сме придобили това впечатление, че можем да решим за себе  си дали това впечатление е по-дълъгодълго или по-кратко. Обаче за Августин не е чиста истина, защото за него времето е  неразривно свързано с нещата: "Нищо няма да бъде времененовременно, ще има изминалото време; нищо за нас нямаше да бъде  там, ако нямаше бъдеще; абсолютно нищо, дори настояще нямаше да има."
  Също така за Августин, времето е истинско, защото Бог го е създал. Kонцепцията на Августин за времето е присъща,  но не чисто субективна. Въпреки това,разбирането му е в рязък контраст с Платоновото обективно време, в което време  е движението на небесните тела, така например завършването на един ден е движение от изгрев до залез слънце.  Августин твърди, обаче, че: "Ако едно тяло се премества, (ние измерваме времето), колко време се движи от началото  до края на неговото движение, ..." като тяло се мести само във времето " и това не представлява себе си. И дори ако  тялото не се движи, все пак може да се измери и да се каже нещо за времетраенето на неговата неподвижност, е точно защо движението не е равно на времето.▼
== ''Астрология'' ==▼
Съвременници на Августин
често вярвали,  че астрологията е точна и автентична  наука. Практикуващите ги  считали за истински мъже, учещина и ги нарекли  астролози. Астрологията играе важна роля в манихейската доктрина, и самият Августин е привлечен от книгите им в младежките си години, и е особено очарован от тези, които твърдят, че могат да предсказват бъдещето. По-късно, като епископ, той я  е използвал, за да предупреди, че трябва да се избягват астролози, които съчетават науката и хороскопите. (Термина на  Августин "mathematici", което означава "[[астролози]]", понякога се превежда погрешно като "математиците".) Според Августин, те не са били истински ученици на Hipparchus или Ератостен, а  "общи мошеници"▼
 
▲  Също така за Августин, времето е истинско, защото Бог го е създал. Kонцепцията на Августин за времето е присъща,  но не чисто субективна. Въпреки това,разбирането му е в рязък контраст с Платоновото обективно време, в което време  е движението на небесните тела, така например завършването на един ден е движение от изгрев до залез слънце.  Августин твърди, обаче, че: "Ако едно тяло се премества, (ние измерваме времето), колко време се движи от началото  до края на неговото движение, ..." като тяло се мести само във времето " и това не представлява себе си. И дори ако  тялото не се движи, все пак може да се измери и да се каже нещо за времетраенето на неговата неподвижност, е точно защо движението не е равно на времето.
== Изявления за  евреите ==▼
Срещу някои християнски движения, някои от които отхвърлят употребата на [[иврит]] Писанията , Августин контрира, че Бог е избрал евреите като народ , и той се счита за разсейване на еврейския народ от Римската империя , за да бъде изпълнено  пророчеството. Августин , който вярваал в еврейския народ би приел християнството в " края на времето ", и  твърди, че Бог е позволил да оцелее тяхната дисперсия като предупреждение за християните ; като такъв , той твърди , че следва да бъде разрешено да се живее в християнските земи .▼
 
▲=== ''Астрология'' ===
== Виждания за сексуалността ==▼
▲честоСъвременниците на Августин вярвали,  че астрологията е точна и автентична  наука. Практикуващите ги  считали за истински мъже, учещинаучени и ги нарекли  астролози. Астрологията играе важна роля в манихейската доктрина, и самият Августин е привлечен от книгите им в младежките си години, и е особено очарован от тези, които твърдят, че могат да предсказват бъдещето. По-късно, като епископ, той я  е използвал, за да предупреди, че трябва да се избягват астролози, които съчетават науката и хороскопите. (ТерминаТерминът на  Августин "mathematici", което означава "[[астролози]]", понякога се превежда погрешно като "математиците".) Според Августин, те не са били истински ученици на Hipparchus или Ератостен, а  "общи мошеници"
 
▲=== Изявления за  евреите ===
▲Срещу някои християнски движения, някои от които отхвърлят употребата на [[иврит]] Писанията , Августин контрира, че Бог е избрал евреите като народ , и той се счита за разсейване на еврейския народ от Римската империя , за да бъде изпълнено  пророчеството. Августин , който вярваал в еврейския народ би приел християнството в " края на времето ", и  твърди, че Бог е позволил да оцелее тяхната дисперсия като предупреждение за християните ; като такъв , той твърди , че следва да бъде разрешено да се живее в християнските земи .
 
▲=== Виждания за сексуалността ===
За Августин , злото на сексуална неморалност не е в сексуалния  акт сам по себе си, а
по-скоро в емоциите, които обикновено го придружават . В На Christian Doctrine Августин контрастира любов, която е наслада за сметка на Бога, и похот, която не е за сметка на Бога. За Августин , правилното любов упражнява отказ от егоистично удоволствие и подчиняването на вещественто желание към Бога. Той пише, че благочестиви девици , изнасилени по време на разграбването на Рим, са били невинни , защото не са имали намерение да грешат.
 
Оглед на сексуалните чувства като греховни Августин влиаятвлияят върху вижданятавижданията му за жените . За примерНапример той счита ерекцията на мъжа за грешна, макар и неволна , защото тя не се състойстава под съзнателния му контрол. Неговото решение е да постави контрол върху жените и  да се ограничи способността им да влияят на мъжете.
 
Той вярвал, че змията се приближила към  Ева , защото тя е по-малко рационални,  докато избора на Адам да яде се  разглежда като акт на доброта , така че Ева няма да бъде оставена на мира . Августин вярвал, грехът навлиза на света , защото човека  ▼
 
▲Той вярвал, че змията се приближила към  Ева , защото тя е по-малко рационални,  докато избора на Адам да яде се  разглежда като акт на доброта , така че Ева няма да бъде оставена на мира . Августин вярвал, грехът навлиза на света , защото човекачовекът (духът) не упражнява контрол върху жената (плътта). 
( духа ) не упражнява контрол върху жената ( плътта ) . 
 
== Произведения ==
 
Аврелий Августин е автор на огромен брой съчинения - — над 11 (заедно с изгубените) в повече от 240 книги. Най-известните от тях са:
* ''Изповеди'' - в тринадесет книги (397-400)
* ''За Града Божи'' - в двадесет и две книги (403-426)
* ''За Троицата'' - в петнадесет книги (400-415)
* ''Тълкувания на Псалмите''* За реда - — в две книги (386)
* ''За свободното решение'' - в три кднииги (388-395)
* ''За музиката'' - в шест книги (389-391)
* ''Разговори със себе си'' - в две книги (387)
* ''Равносметка'' - в две книги (426-427)
Философски съчинения:
* De civitate dei (От теокрация)
Line 193 ⟶ 192:
Други:
* Изповедите- автобиографична писане с теологични и философски размисли
* Редакции - — съдържа допълнителни корекции и коментари по писанията му по-рано 
== Преводи на български език ==
* „За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята“ , ЕТ София Ангелова, Враца, 1992 г., прев. Цочо Бояджиев
* „За обучението на оглашаваните", изд. Монархическо-Консервативен съюз, 1998.
Line 200 ⟶ 199:
* „За Учителя“, ИК Софи-Р, София, 2001, прев. Петър Рогалски. ISBN 954-9615-38-3
* „За Божия град“, изд. Захари Стоянов, том първи, София, 2005, прев. Доротея Валентинова. ISBN 978-954-09-0114-5
* „За Божия град“, изд. Захари Стоянов, том втори, София, 2008, прев. Доротея Валентинова. ISBN 978-954-09-0114-5
* „Изповеди“, изд. Изток-Запад, София, 2006, прев. Анна Николова. ISBN 9543212546
* „За порицанието и благодатта", изд. Католическа Апостолическа екзархия, София, 2007, прев. Анна Цветкова-Глазер. ISBN 978-954-91457-7-9
* „Избрани произведения" (Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди), Университетско издателство Св. Климент Охридски, София, 2008, прев. Анна Б. Николова, Силвия Бакърджиева-Николова, Ива Янкулова. ISBN 9789540727978-954-0727
* „Избрани писма до жени", изд. Изток-Запад, София, 2012, прев. Силвия Николаева, Станимир Йотов. ISBN 9789543218714978-954-32-1871-4
 
== Библиография ==
* Писарев, Л. Учение бл. Августина, епископа Ипонского, о человеке в его отношениях к Богу. Казань, 1894.
* Попов, И. В. Личность и учение блаженного Августина. СПб., 1916 (репринт – Същият. Труды по патрологии. В 2 томах. Т. 2. М., Сергиев Посад, 2005).
Line 215 ⟶ 214:
* Стоянов, Маньо. Пътят на Блажени Августин към Бога. Варна, РХр, 1995.
* Марру, А.-И. Святой Августин и августинианство. СПб., 1999.
* Радев, Р., Е. Панова. Велики философи. С., Просвета, 1999, 93-100.
* Богданов, Богдан. Отделно и заедно. С., 2005.
* Степанцов, С. Добрый корень. Любовь в образном языке проповедей блаженного Августина (по "Рассуждениям на Послание Иоанна к Парфянам"). М., Изд. ИВИ РАН, 2006.
* Салий, Яцек. Беседи със свети Августин. С., Изток-Запад, 2007.
* Майер, Х., Денцер, Х. Класици на политическото мислене - — Том 1
 
== Външни препратки ==
* {{икона ru}} [http://antology.rchgi.spb.ru/Sanctus_Aurelius_Augustinus/_opus_rus.html Творби]
* [http://www.augustinus.it/latino/index.htm Произведенията на Св. Августин на латински и в превод]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Августин_Блажени“.