295 470
редакции
(началник на Военната академия) |
м |
||
| преданост =
| въоръжени сили = [[Българска армия]]
| години на служба = 1920
| звание = [[полковник]], посмъртно [[генерал]]
| войсково поделение =
На [[6 май]] [[1940]] г. майор Хаджииванов е повишен в чин [[подполковник]] и е преместен на служба в София като началник на секция в [[Министерството на войната]]. След присъединяване на България към [[Тристранния пакт]] е изпратен на специализация в Берлин. На [[14 септември]] [[1943]] г. е произведен в чин [[полковник]], а през август 1944 г. поема ръководството на [[Беломорски отряд|Шестнадесета пехотна дивизия]] в присъединената към България през 1941 г. [[Западна Тракия|Беломорска област]], с център град [[Драма]].
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944
През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е генерал [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб е полковник Хаджииванов.
В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките [[Сава]] и [[Дунав]]. От [[18 декември]] 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. [[Драва]], южно от езерото [[Балатон]]
=== Дейност след войната ===
== Награди ==
За заслугите му в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с 2 български ордена „[[За храброст]]“, съветския орден „Отечествена война“ І ст., 2 унгарски ордена „Народна свобода“, югославския орден „Народна съпротива
== Източници ==
* Йорданов, М. Шуменец назначен за началник-щаб на Първа българска армия. В: Шуменска заря, бр. 227, 21 юни 2003, с. 5.
* Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Том 7. С., 1996.
* Спомени на Спасенка Костова
* Танев, Ч. Участието на България във Втората световна война 1941–1945 г. Шумен, 2005.
* Хаджииванов, П. До Алпите с Първа българска армия. Спомени. С., 1975.
|