Разлика между версии на „Петър Хаджииванов“

Петър Хаджииванов (редактиране)

Версия от 09:06, 6 април 2014

21 байта изтрити ,  преди 6 години
м
редакция без резюме
(началник на Военната академия)
м
| преданост =
| въоръжени сили = [[Българска армия]]
| години на служба = 1920 —- 1954
| звание = [[полковник]], посмъртно [[генерал]]
| войсково поделение =
На [[6 май]] [[1940]] г. майор Хаджииванов е повишен в чин [[подполковник]] и е преместен на служба в София като началник на секция в [[Министерството на войната]]. След присъединяване на България към [[Тристранния пакт]] е изпратен на специализация в Берлин. На [[14 септември]] [[1943]] г. е произведен в чин [[полковник]], а през август 1944 г. поема ръководството на [[Беломорски отряд|Шестнадесета пехотна дивизия]] в присъединената към България през 1941 г. [[Западна Тракия|Беломорска област]], с център град [[Драма]].
 
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 —- май 1945 г.) е известен в българската историография като [[Отечествена война]]. През първата фаза за главнокомандващ на [[Четвърта българска армия]] е назначен генерал [[Боян Урумов]], а за началник-щаб —- полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат [[Брегалнишко–Струмишка операция|Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция]] в днешна Република Македония, в направление [[Царево село]]-[[Щип]]-[[Велес]] за блокиране на германските части в този район.
 
През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е генерал [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб е полковник Хаджииванов.
 
В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките [[Сава]] и [[Дунав]]. От [[18 декември]] 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. [[Драва]], южно от езерото [[Балатон]] (в днешна [[Унгария)]]. На [[6 март]] [[1945]] г. започва последната германска настъпателна операция през войната - [[Дравска операция|Дравската]]. В жестоките 10-дневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата [[Драва Соболч]], Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети украински полк [[маршал]] [[Фьодор Толбухин]] дават високи оценки на българските войски и лично на полковник Хаджииванов. На [[16 март]] Дравската операция прераства в [[Мурска операция]], след тежки боеве българските войници влизат в [[Австрия]] и достигат до района на [[Грац]] и [[Клагенфурт]]. Там се срещат с британските войски, освободили Западна Австрия.
 
=== Дейност след войната ===
 
== Награди ==
За заслугите му в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с 2 български ордена „[[За храброст]]“, съветския орден „Отечествена война“ І ст., 2 унгарски ордена „Народна свобода“, югославския орден „Народна съпротива 1941–19441941-1944 г.“
 
== Източници ==
* Йорданов, М. Шуменец назначен за началник-щаб на Първа българска армия. В: Шуменска заря, бр. 227, 21 юни 2003, с. 5.
* Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Том 7. С., 1996.
* Спомени на Спасенка Костова —- първа братовчедка на ген. Петър Хаджииванов, записани от Георги Минков на 7 ноември 2005 г. в Шумен.
* Танев, Ч. Участието на България във Втората световна война 1941–1945 г. Шумен, 2005.
* Хаджииванов, П. До Алпите с Първа българска армия. Спомени. С., 1975.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/6104641“.