Яков Крайков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
== Първите български печатни книги ==
[[Файл:Chasoslov 031.jpg|мини|дясно|''Часословът'' на Крайков, 1566, Народна библиотека Кирил и Методий]]
По-сетне, към средата на [[16 век]], Яков Крайков заминава за [[Венеция]], за където знае, че има славянска печатница, запознавайки се с много книги отпечатани там. Във Венеция купува и обновява печатницата на [[Винченцо Вукович]],.

За период от 6 години отпечатва 4 книги. Съвсем в коятодуха на историческия период и на нуждата от душеспасително четиво за укрепване на православната вяра тези книги са предимно богослужебни:
* Часословец от 1566 г.,
* Псалтир с последования от 1569 г.,
* Молитвеник от 1570 г.
* Сборникът „Различни потреби“ от 1571–1572 г.
От 15 до 30 май [[1566]] г. Крайков отпечатва своята първа книга – „[[Часослов]]”, с двуцветен печат, и съдържаща 31 гравюри. Тя съдържа [[апокриф]]ни текстове, [[псалм]]и, [[тропар]]и, [[кондак|кондаци]], като към тях авторът е прибавя и слова за [[Константин-Кирил Философ]], [[Иван Рилски]], [[Иларион Мъгленски]] и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в [[Народна библиотека Иван Вазов|Народната библиотека "Иван Вазов"]] в [[Пловдив]]. Крайков е съдружник на [[Кара Трифун]], който продава книгите му в [[Скопие]].<ref>Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 218. ISBN 954-642-210-Х</ref>
 
== Технически и езикови нововъведения ==
През [[1569]] г. Яков Крайков в съдружие със сръбския издател [[Йеролим Згурович]] отпечатва „[[Псалтир]]” с 274 листа. Въпреки че книгата има строго богослужебен характер, Яков Крайков добавя и тук жития на светци, тропари, кондаци, правейки я общодостъпна и четивна. Придобил опит в книгопечатането през [[1570]] г. отново с Йеролим Згурович издава една голяма книга - „[[Молитвеник]]”, съдържащ 281 листа. В послеслова на молитвеника /[[требник]]а/ Яков Крайков се определя като „Крайков син” от [[Македония]] – София. В Требника Яков Крайков прави редица корекции на [[среднобългарски език|среднобългарския език]], [[редактор|редактирайки]] старите думи и извършвайки нововъведения съобразно говоримия [[новобългарски език]], като премахва и съкращения на думи.
 
Яков Крайков пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат [[граматика|граматично значение]]. През [[1572]] г. Яков Крайков издава последната си и четвърта книга - „[[Различни потреби]]”, която съдържа 128 листа. ТяСборникът „Различни потреби“ е най-рядко срещанатарядката негова книга и един от уникалните кирилски палеотипи изобщо в света. В този [[сборник]] са поместени [[молитва|молитви]] в съкратена форма, преработен е [[мецеслов]]а, като книгата съдържа и [[разказ]]и. На страниците на „Различни потреби”, Яков Крайков помества старобългарска апокрифна литература, което за времето си е смела постъпка. Освен с ценността си като архивна единица, сборникът се отличава с непознато текстово съдържание, което не повтаря и не заимства от нито една от известните предходни първопечатни книги.
 
== Източници ==
* [[Петър Атанасов]], „Яков Крайков”, 1980 г., [[монография]].