Разлика между версии на „Народен съд“

След завземането на властта от доминирания от комунистите [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] (ОФ) на [[9 септември]] [[1944]] г. започва изпълнението на договореното и планираното от [[Съюзници]]те на [[Московска конференция (1943)|Московската]] и на [[Техеранска конференция|Техеранската]] конференции наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война (виж и [[безусловна капитулация]]).
 
Първото практическо приложение на това решение е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал де Гол (юли — септември 1944 година без съд, просто по "памет" са екзекутирани приблизително 20 000 колаборационисти). Следват дела от [[извънреден съд|извънредния]] [[Висш съд по правосъдието]] (''Haute Cour de Justice'') и на практика са издадени до 1951 г. 6 500 смъртни присъди в т. ч. на маршал [[Петен]] и на четирикратният министър-председател на Франция [[Пиер Лавал]], екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 751 смъртни наказания. Последното дело е на Папен[[Морис Папон]] от 1990 г. Така Франция, на практика първи идеологически колаборационист на Нацистка Германия в периода 1940-1944, сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.
 
Тъй като и България е в същата позиция — член на Тристранният пакт, идеята, макар и със значително по-малък успех, е реализирана и от ръководството на [[БРП(к)]] в [[Москва]] с активното съдействие и сътрудничество на политическите партии в Отечествения фронт. В България хората също търсели виновника за третата национална катастрофа.
Анонимен потребител