Четници на Коста Пекянец: Разлика между версии
Нова страница: Картинка:Chetnik proclamation.jpg|мини|дясно|313 px|Прокламацията на Коста Пекянец с която призовава на... |
(Няма разлика)
|
Версия от 09:51, 7 април 2014
Четниците на Коста Пекянец по време на Втората световна война, известни още като черни четници, легални четници и правителствени четници, са едното от общо двете четнически крила от формации (другото е на Дража Михайлович), което остава лоялно към правителството на националното спасение и политиката му в т.ч. и към Вермахта и българската армия - която поема контрола над по-голяма част от територията на остатъчна Сърбия след края на Кралска Югославия.
Четниците на Коста Пекянец са легализирани и абсорбирани в жандармерийските части за борба срещу югославските партизани.
Четническото крило на Коста Пекянец се официализира символично в столицата на Шумадия - Крагуевац на 28 юни 1941 г. (Видовден) непосредствено след началото на операция Барбароса.[1] За разлика от виждането на Дража Михайлович, Коста Пекянец не вярва в съветската и съюзническата победа над силите на Оста във войната. До края на 1942 г. цялото четническо крило на Пекянец се влива в жандармерийските части на правителството на националното спасение. [2] Броят на четниците на Пекянец варира по различни оценки от 6 500 до 15 000 в не повече от 80 формации.
Следвоенната казионна югославска марксическа историография намира четниците на Пекянец за колаборционисти пресъздавайки среща на четническия командир с райхсмаршал Херман Гьоринг на 10 февруари 1941 г. в двореца Врана в присъствието на цар Борис III, на която четническият войвода още от Първата световна война тържествено обещава да сътрудничи за установяването на нов ред в югоизточна Европа срещу логистична германска подкрепа в т.ч. и финансова. [3] В периода 1943/44 г. четниците на Пекянец се противопоставят на албанското партизанско движение по време на Втората световна война. [4][5][6]
Коста Пекянец е заклан по заповед на Дража Михайлович на 25 май 1944 година в село Николинац от четническа наказателна тройка в състав Бранимир Петрович, Тилко Динич и Будимир Митрович.
Източници
- ↑ Milorad Kozić: Prvi Oruzani Odredi Nediceve Vlade Narodnog Spasa // Istorijanisa.wikidot.com, 1. 7. 2010. Посетен на 1. 4. 2013.
- ↑ ZBORNIK DOKUMENATA VOJNOISTORIJSKOG INSTITUTA: TOM XIV - DOKUMENTI ČETNIČKOG POKRETA DRAŽE MIHAILOVIĆA - KNJIGA 1 // Znaci.net. Посетен на 1. 4. 2013.
- ↑ Milorad Kozić: Nemci Obecavaju 200.000 Nemackih Maraka // Istorijanisa.wikidot.com, 1. 7. 2010. Посетен на 1. 4. 2013.
- ↑ Arhiv Kosova, Arhiv Pokrajinskog komiteta KPJ za Kosovo i Metohiju u Prištini, card no. 5, reg. no. 220
- ↑ Zbornik dokumenata i podataka o NOR-u i revoluciji, I&19, dok. br. 3
- ↑ Pavle Jovićević, Kosovo i Metohija i odluke II zasedanja AVNOJ-a, Sloboda, novembar, 1944.