Записките на един луд: Разлика между версии

'''Дневникът на един луд''', също като '''Записките на един луд''' е повест от [[Николай Гогол]]. Тя е фокусирана върху конфликтът на главния герой с неговото социално положение и работно място като източник на социална позиция, и произтичащата от това невъзможност за неговата любов. Макар Гогол сам да споделя, че е базирал повестта на записки от руските вестици по случаи на затворени в лудници, включващи извънредна гордост и прекомерна срамежливост, по-голямата част от монолога (който в последствие се развива в посока на делюзивна налудност <ref>''Diary of a Madman asserts – apropos of nothing – that "only noses" live on the moon "and for the same reason, we can't see our own noses"'', Edmund Gordon, [http://www.theguardian.com/books/2012/jun/17/nikolai-gogol-collected-tales-review The Collected Tales of Nikolai Gogol – review], The Observer, 17 юни 2012</ref>, включително описание как автора чете "писма на кученца") е фокусирана около размишления за това как главният герой би бил нещо по-различно, ако заема друг пост, ако носи различни дрехи и как това би му осигурило така желаната "дама на сърцето". Повестта е разказ за ''обсесивно службогонство'', властомания (макар и непостигната, това се изразява в необходимостта на главния герой да му се покланят лакеи, чувството му на обида и ярост, когато това не се случва), но в същото време проявяващо се предимно на фантазмено ниво, както и мания за следене и наблюдаване (воайоризъм), която води героя до извършване на [[сталкинг]], тази властомания, реализирана основно във фантазмен и делюзивен план, която при героя се развива предимно във фантазмен аспект го води до себеразпознаването му (делюзивно) като "Крал на Испания", очакването му "на специални пратеници", ушиването на пелерина, и в последствие след извеждането му в лудница, "разпознаването" на лудите и лудницата като страната Испания, в която той е крал.