Ресен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
В 15 век в ''Ресна'' са отбелязани поименно 120 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва Ресен така:
{{цитат|''Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на [[Свети Георги (Ресен)|Свети Георги]] и гръцко училище.''<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2234 Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.108.]</ref>}}
Основен поминък на населението е овощарството, градинарството и грънчарския занаят. Прочути са ресенските круши и ябълки, както и изящните глинени съдове. Търговията е сравнително слабозастъпена. През ХІХ и началото на ХХ в. част от християнското население се увлича по печалбарството<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html К. Рачев. Западна Македония. София, 1925, с. 22.]</ref>.
| |||