Липова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Файл:Banat05.png|мини|Липова - Местоположение на града на северната граница на историческата област [[Банат]]]]
Липова (рум. произношение: [ˈlipova]; нем. и унг.: Липа; сръбски: Липова, Липова; турски: Lipva) е град с 9648 жители (2011г.) в западната [[Трансилвания]], днес [[Румъния]], в жудец [[Арад]] в историческата област [[Банат]] в която днес живеят над 12 000 [[Банатски българи]]. Градът Градът e на река [[Муреш]] при планината Заранд (Zaránd), Западното плато и хълмовете Липова, той отстои на 34 км от окръжната столицата Арад. Общината включва и две села, Радна (Radna) и Шомош (Şoimoş), а общата й повърхност е 134,6 кв. км.
==Eтимология на името на града==
Ред 11:
Стратегически разположен на кръстовището на пътищата, водещи към Трансилвания, Банат и [[Влашко]]то войводство на царство [[България]], град Липова има история пълна с битки и превратности. Той е стои при изхода на река Муреш от дефилето, и е важна позиция за контрол.<br />
Тук съществува стара крепост "още от българско време" според популярният тогава в Унгария израз <ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Budapest%20ethymology.htm Иван Танев Иванов, ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА БУДАПЕЩА]</ref>, тежко пострадала от монголо-татарите на хан [[Бату]] при нашествието в 1241-2 г. на Златната орда. Документи показват, че в 1245 г. крал [[Бела IV]] заповядва град Липа (cetatea Lipovеi) да се възстоанови и след това пораженията от татарско нашествие в 1241-2 крепостта са възстановени, а линиите на градското селище започнали да се очертават около замъка Липа. В 1285 е отбита и обсадата на татарски хан [[Ногай]] и града е посочен под това име. В писмено сведение за града от 1314 селището е посочено под името Липа (Lipva). През 1324 селището се споменава като крепост Липа (castellanus de Lypua), което отразява, че то по това време е град-крепост. Маджарският крал [[Карл Роберт Анжуйски]] също оценява стратегическото значение на селището и между 1315 и 1317 често пребивава тук, a в 1325 построява манастир и църква тук. При него Липова се превръща в най-важният икономически и търговски център на [[комитат]]а [[Арад]], има монетарница и търговска камера за солта. През 1389 г. Липова получава пълни права на град под сегашното си име. Към 1410-1420 е създадена болница. В 1514 селяните от Липова се присъединяват към селското въстание на Георги Дожи (унг.György Dózsa, влаш. Георгї ДѡжѬ) След разгрома му господар на крепостта е [[Янош Заполски]] маджаризирани българин от [[Секеи]]тe. В 1529 Липова е със статут на свободен кралски град. Поради непрекъснатите борби, градът пет пъти пада под турско робство: В 1551 са били турците обсаждат крепостта и тя пада, но османците се задържат съвсем за кратко и скоро са принудени да отстъпят от войските на трансилванския канцлер. В 1552 след падането на [[Тимишоара|Тeмешрар]], турците се връщат превземат Липа и го държат до 1595, нещата се повтарят в 1613 - 1686, в 1690 - 1691 и в 1695 - 1716, когато турците най-сетне са прогонени и града е освободен окончателно.<br />
От 1718 г. Липа е областен център част от Хабсбургската империя. В 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. В 18-19ти век Липова е добре развит икономически център с известни майстори занаятчии, работещи тук. В периода на революцията през 1848-49 и в началото на 20-ти век Липова се превръща във важен център на политическа и национална активност. По време на тази революция в 1848 Банат е завладяван от сръбски войски. След нея той става австрийска провинция, която през 1860 г. пък става интегрална част от Кралство Унгария. През октомври 1918 г. в Тeмешрар е обявена Банатската република и правителството на Унгария признава нейната независимост. Републиката обаче просъществува за кратко — сръбски войски навлизат в региона и го овладяват. Съгласно Мирния договор от Трианон в 1920 г. голямата част от Банат е дадена на Румъния. Имена на известни исторически личности са свързани с този замък - страшилището за турците [[Янош Хуняди|Ян Хуняди]] и Георги Дожи които са секеи, крал [[Матяш Корвин]] Хунияди, Янош Заполски и пр. Най-ранния открит запис в който се споменава селището Шомош е от 1278г. под името "Solymos", а Радна - от 1440-та.
==Източници==
[http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_stolitsata_na_tsar_fruzhin_kray_lipova-224860.html проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com]
<references/>
| |||