Липова: Разлика между версии

Градът и неговият замък са известни в българската история. След смъртта на цар Канстатин Страцимир в 1422г. той става така да се каже последната българска столица, като резиденция на посления български принц Фружин, сина на цар Иван Шишман. Който именно в тази крепост той поддържа българския дух. След превземането на Никопол от турците в 1395 г. Фружин се оттегля в Унгария, където става един от най-видните пълководци на крал Сигизмунд. До 1422 г. води въоръжена борба с турските нешественици заедно с братовчед си цар Константин. В 1425 г. Фружин участва в похода на влашкия войвода Дан II и трансилванския владетел Пипо Спано срещу османците. След похода в 1426г. е награден от император Сигизмунд Люксембургски с имението Липа, а малко по-късно и с имението Максонд в границите на управляваната от него империя. През 1435 г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в Албания, където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци. В Кръстоносния поход от 1444 г. на Владислав III Варненчик от 1443-4 г.  Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение Файдаш, за да финансира експедицията си. След неуспеха на кръстоносната армия при Варна в 1444г. обаче, при което загива и самият унгарски крал, войводата Ян Хуняди, който възглавява армията наравно с Владислав Варненчик, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром. В крайна сметка Фружин постепенно губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през 1454 г. са му отнети именията в полза на на регента Ян Хунияди. През същата 1454 г. в османски данъчен регистър се споменава за заселването на княз на име Фружин в земите между Свърлиг и Пирот.