Роман I Лакапин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 35:
==Възход==
Военната катастрофа при Ахелой отслабила значително влиянието на правителството, контролирано от Зоя. Появили се всевъзможни слухове за членовете на правителството, както и за самата августа. Навярно, към края на 918 г., Лъв Фока и неговият шурей Константин Пафлагонски замислили как да отстранят регентството на малолетния законен император Константин VII
Предугаждайки развитието на нещата, наставникът на младия император - Теодор, замислил съюз с Роман Лакапин, друнгарий на флота и който му бил подръка. В началото на 919 г. Константин Пафлагонски решил да отстрани тази потенциална заплаха, като намери причина да разформирова флота, но бил арестуван по заповед на Роман Лакапин, когато последния пристигнал в двореца, за да надзирава изплащането заплатите на екипажите.
Ред 44:
На 25 март [[919]] г. друнгария на флота Роман Лакапин получил почетния сан магистър, и бил обявен за Велик Етериарх. Роман Лакапин разполага с достатъчно обществена и държавна подкрепа за да си присвои ефективното управление. През май [[919]] г. Лакапин се обявява за [[василеопатор]] и настойник на младия четиринадесетгодишен василевс Константин VII, като го жени за своята дъщеря Елена, превръщайки се в действителния управник на Империята. Лишена от титлата си на [[августа]], Зоя все пак е оставена да живее в двореца като частно лице, понеже пред Лакапин се явявала вече друга пречка - самият Фока, който продължавал да има влияние над армията.
До Лъв Фока било изпратено писмо, подписано от младия император, в което го съветвали да не реагира на тези събития. Нежелаещ да се примири с това положение, Фока се разбунтува, но не е в състояние да спечели лоялността на своите войници. Причина за това се явява обнародването на императорски указ, в който Константин VII
== Съуправление ==
[[File:Romanus I with Constantine VII, solidus.jpg|thumb|right|270px|Златна монета на Роман I Лакапин и Константин VII Порфирогенет]]
През декември [[920]] г. Роман I Лакапин е обявен и коронован за [[василевс]], съимператор на малолетния [[Константин VII Порфирогенет|Константин VII ]]Багрянородни. Издига тримата си сина Христофор, Стефан и Константин за кесари, сродява дъщерите си за знатни аристократични фамилии. Получава и подкрепата на завърналият се от изгнание патриарх [[Николай Мистик]].
Издигането на Роман предизвиква агресията на българският [[цар]] [[Симеон I]], който също имал планове за византийския престол. Той предприема няколко похода и демонстрации пред стените на Константинопол и опустошава Тракия, но не успява да промени съществено положението. След смъртта му през [[927]] г. византийското правителство признава на неговият син [[Петър I]] титлата "Василевс на Българите". С България е сключен мирен договор за срок от 30 години, който след това е подновен. Мира между България и Византия продължава в следващите 40 години.
Ред 59:
Роман Лакапин е умел, макар и авторитарен администратор. Справя се с вътрешната опозиция и укрепя състоянието на държавата. Защитава дребните земевладелци и селяни срещу опитите на едрите поземлени собственици (т.нар. динати) да присвоят имотите им. Императора е непопулярен сред столичния елит заради неблагородният му произход и липсата на образование.
Управлението на Роман I е прекратено в резултат на заговор, организиран от неговите съимператори. През декември [[944]] г. Роман Лакапин е детрониран и заточен в манастир от синовете си, които желаят да управляват самодтоятелно. Те на свой ред също са свалени, през януари [[945]] г., от законният представител на Македонската династия, Константин VII
Няколко години след свалянето му, бившият василевс умира като монах през 948 г. Константин VII
==Семейство==
| |||