Метод на Бринел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 30 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q714750.
Ingénieur15 (беседа | приноси)
На български се казва „накрайник“, а не индентор - Терминологичен речник по металообработване изд. Техника
Ред 1:
[[Image:BrinellHardness.svg|200px|мини|Диаграма на измерване твърдостта на метал посредством метод на Бринел.]]
'''Методът на Бринел''' е метод за определяне [[твърдост]]та на [[материал]]. При него малка сфера от закалена стомана, наречена иденторнакрайник, с диаметър D, се поставя върху изследвания обект. Върху иденторанакрайника за определено време се прилага натоварваща сила F. За твърдостта на материала се съди по диаметъра на пластичната деформация върху тестовия блок.
 
Методът е предложен за пръв път от [[Швеция|шведския]] [[инженер]] [[Йохан Август Бринел]] през 1900 г. Това е първият широко използван тест в [[машиностроене]]то и [[металургия]]та. Приложението на метода е ограничено от големия размер на отпечатъка и възможното увреждане на тестовия блок. Освен това методът е неприложим за закалени стомани.
Ред 10:
където:
:''P'' — приложената сила ([[килограм-сила]])
:''D'' — диаметър на иденторанакрайника (mm)
:''d'' — диаметър на отпечатъка (mm)