Бял бор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Премахната редакция 6108442 на Luxferuer (б.) тамянът е от тамяново дърво; посиняване
Ред 18:
| range_map = Pinus sylvestris range-01.png
}}
'''Белият бор''' (''Pinus sylvestris'') предпочита по-големите височини в [[планинатапланина]]та — от 500 до 2200 m надморска височина. [[СтъблотоСтъбло]]то му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 m и дебело до 1,5 m. Клоните му са разположени на [[пръстенипръстен]]и (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години. Най-високото и най-дебелотодебело бяло, борово дърво у нас расте в местността [[Старо село]], [[Областобласт Смолян]]. Обиколката на дънера му на височина на гърдите е 5 m и е високо 38 m.
 
Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото [[коратакора]]та е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите [[иглолистни дървета]].
 
При нараняване от [[стволаствол]]а на бора изтича [[смола]]. Някои я наричат [[балсам]] това е [[ароматичен сок]]. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко [[заболяване]].
 
Белият бор е [[Вечнозелено растение|вечнозелен]], защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.
 
Борът цъфти през [[април]] и [[май]]. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени [[шишарка|шишарки]]. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат навътре, в посока към основата на съответния клон/центъра на дървото. [[ЛюспитеЛюспа]] им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят. Снабдени са с [[ципесто крилце]], което им помага да летят, подети от [[вятъравятър]]а, и да се засяват сами.
 
[[ВъздухътВъздух]]ът в боровата гора има приятен [[дъх]]. Това се дължи на особени [[летливи вещества]], които се отделят от [[игличките]]. Те убиват [[микробитемикроб]]ите, затова в [[боровите гори]] са построени много [[санаториумисанаториум]]и за гръдоболни.
[[Картинка:Pinus sylvestris cones pl.jpg|left|thumb]]
[[File:Pinus sylvestris MHNT.BOT.2005.0.971.jpg|thumb|'' Pinus sylvestris '']]
Белият бор се използва широко в [[строителствотостроителство]]то и [[медицината]]. От смолата след [[химическа преработка]] се получават [[масла]], [[терпентин]], [[тамян]], [[колофон (смола)|колофон]], [[катран]], а от дървесината — [[хартия]] и [[изкуствени влакна]], от които се тъкат [[платовеплат]]ове. Младата кора се използва за щавене на [[кожи]]. С борови [[шишарки]] [[вълнатавълна]]та се [[боядисвабоя]]дисва тъмносиньо. От семената се получава [[безир]], с който се полират [[мебелитемебел]]ите.<p>Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица.
 
У нас белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид.