Исабела I Кастилска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Годежи |
мРедакция без резюме |
||
Ред 11:
| родена =[[22 април]] [[1451]] г.
| място на раждане =[[Мадригал де лас Алтас Торес]], [[Кралство Кастилия]]
| починала = [[26 ноември]] [[1504]] г.
| място на смъртта = [[Медина дел Кампо]], [[Кралство Кастилия]]
| погребана в =
Ред 27:
'''Исабела I Кастилска''' е [[католик|католическа]] [[кралица]] на [[Кастилска корона|Кастилия и Леон]]. Наследява от неспособния си брат [[Кастилска корона|кастилската корона]] и сключва [[династия|династичен]] [[брак]] с [[Фердинанд Арагонски]], с което поставя основите на политическото обединение на [[Испания]], завършено при внука им [[Карл V]].
Изявява се като ревностна католичка и поборничка за [[вяра]]та, която основава [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]]. Управлението ѝ бележи завършването на испанската [[реконкиста]]
==Ранни години==
Исабела Трастамара е родена на [[22 април]] [[1451]] г. в Мадригал де лас Алтас Торес, Кастилия и Леон. Тя е дъщеря на крал [[Хуан II Кастилски]] и португалската инфанта [[Исабела Авиз]]. Кръстена е на майка си Исабела — име, което дотогава не е широко разпространено в Кастилия. След раждането си Исабела става втора в линията на онаследяване на короната след по-големия си полубрат Енрике. По това време Енрике е на 26 г. и е женен, но няма деца, което увеличава шансовете на Исабела един ден да се възкачи на престола. Две години след раждането на Исабела се ражда и по-малкият ѝ брат Алфонсо, който я измества от второто място в престолонаследието. Бащата на Исабела умира през 1454 г., след което на престола се възкачва брат ѝ Енрике IV. Исабела и майка ѝ обаче се преместват да живеят в Аребало. По същото време майката на Исабела започва да проявява признаци на лудост, която често ще се появява при нейните наследници. Към бедите, които сполетяват семейството на Исабела, се прибавя и постоянната липса на пари. Въпреки че в завещанието си крал Хуан II се погрижва за финансовото обезпечение на втората му съпруга и децата ѝ, синът му Енрике не изпълнява волята на покойния си баща.
Когато новата кралица — Хуана Португалска, ражда първото си дете, Исабела и брат ѝ са отделени от майка им и са
{{Трастамара (Кастилия)}}
Загрижените за властта барони застават срещу краля, настоявайки по-малкия му брат Алфонсо да бъде обявен за наследник на престола с титлата ''Принц на Астурия''. Те стигат дори до идеята за насилствена замяна на краля с брат му, на което Исабела се противопоставя категорично, съгласявайки се единствено с обявяването на Алфонсо за наследник на Енрике. Енрике обаче отказва да обяви брат си за наследник, което става причина за пряк военен сблъсък с неговите поддръжници. Така след битката при Олмедо през 1467 г. крал Енрике е принуден да признае Алфонсо, но настоява Алфонсо да се ожени за дъщеря му Хуана. Няколко дни след обявяването на Алфонсо за принц на Астурия новият престолонаследник умира съвсем ненадейно, което е причина някои да подозират, че е отровен от брат си.
==Принцеса на Астурия==
След смъртта на Алфонсо много от благородниците от кръга му се надяват, че Исабела ще заеме мястото му в борбата срещу Енрике като законна наследница на короната. И без да е необходимо бароните да я убеждават да моли брат си за титлата ''Принцеса на Астурия'', Исабела е наясно, че сега тази титла ѝ принадлежи по право, тъй като и тя е на мнението, че Хуана не е дъщеря на брат ѝ. Така Исабела отказва на благорoдниците да се провъзгласи сама за кралица, признавайки Енрике за законен владетел, в замяна на което брат ѝ я признава за престолонаследник чрез т.
==Годежи==
Още на тригодишна възраст Исабела е сгодена за [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]] - син на крал [[Хуан II Арагонски]]. Шест години по-късно Енрике разстрогва годежа, за да сгоди сестра си за другия син на арагонския крал — крал [[Карлос IV Наварски]]. Този брак също не се осъществява поради отказа на Хуан II. Така Енрике се спира върху португалския крал [[Алфонсу V]]. Енрике урежда бракосъчетанието на Алфонсу и Исабела в кралския манастир
Вече на 16 години, Исабела е сгодена за дон Педро Хирон, брат на кралския фаворит дон Хуан Пачеко. Този път на Исабела не е оставен друг избор поради огромното влияние на дон Хуан върху краля. Горещите молитви на инфантата към
Смъртта на четвъртия годеник на Исабела отново връща на дневен ред въпроса за годежа ѝ с португалския крал, който е част от плана на Енрике да омъжи дъщеря си Хуана за сина на [[Алфонсу V]] [[Жуау V]] така, че след смъртта на стария крал, Хуана и Жуау да обединят [[Португалия]] и Кастилия. И този път Исабела отказва да се омъжи за престарелия Алфонсу.
Ред 48:
След този пореден отказ на Исабела, Енрике започва преговори за омъжването ѝ за брата на френския крал [[Луи XI]] - Шарл, хецог дьо Бери. Междувременно [[Хуан II Арагонски]] започва тайни преговори с Исабела за омъжването ѝ за [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]], когото инфантата смята за най-подходяща партия. Проблем обаче се оказва близкото родство между двамата — те са втори братовчеди, което означава, че за евентуален брак между двамата ще е необходимо разрешение от папата. Папата обаче протака разрешението си от страх, че то ще влоши отношенията между Папството, от една страна, и Кастилия, [[Франция]] и [[Португалия]], от друга, тъй като тези страни също са заинтересовани от този въпрос.
Ревностна католичка, Исабела отказва категорично да се омъжи за Фердинанд без папска благословия. Проблемът обаче е решен чрез намесата на [[Александър VI|Родриго Борджия]], който издейства папска була от папа [[Пий II]] в подкрепа на брака на Исабела и Фердинанд, след което Исабела се съгласява да се омъжи за Фердинанд. Тя успява да избяга от кастилския двор под предлог, че отива да се поклони на гроба на покойния Алфонсо в [[Авила]]. Междувременно [[Фердинанд II Арагонски|
Когато Енрике научава за брака на сестра си, той се опитва да убеди папата да оттегли благословията си, изтъквайки роднинската връзка между двамата. Папа [[Сикст VI]] обаче отказва да го направи. Енрике лишава Исабела от престолонаследието, което отново запалва междуособиците в кралството. През [[1474]] г. обаче Енрике умира, а [[Кортеси]]те на Кастилия признават Исабела за кралица.
Ред 54:
==Династична уния между Кастилия и Арагон==
Съгласно решението на [[Кортеси]]те управлението на Кастилия и Леон трябва да се осъществява единствено от Исабела и допускането на Фердинанд в него ще я лиши от престола. Освен това назначаването на кралска служба и четенето на съдебни присъди трябва да става от името на двамата съпрузи, техните ликове трябва да бъдат изсечени на новите монети, но хазната и войската на Кастилия и Леон трябва да са на изключителното разположение само на Исабела. Двете кралства [[Кралство Кастилия|Кастилия]] и [[Кралство Арагон|Арагон]] съхраняват независимостта си едно от друго — техните институции продължават да функционират отделно, а и официалните езици в двете кралства продължават да бъдат различни.
===Борба срещу Португалия===
[[Файл:Isabel de castilla.jpg|мини|left|200px|Исабела Кастилска. Портрет от 1482 г.]]
Признаването на Исабела за кралица от Кортесите не слага край на борбата за престола, за който започва да претендира дъщерята на Енрике [[Хуана Белтранха]]. В подкрепа на племенницата си, която е омъжена за сина му, се обявява и португалският крал Алфонсo V, който нахлува с войските си в Кастилия след смъртта на Енрике и възцаряването на Исабела. Войната продължава до октомври [[1479]] г., когато Алфонсу V е принуден да подпише мирен договор и да се откаже от претенциите върху Кастилия.
Богатото на събития тридесетгодишното управление на Исабела издига кралската власт в Кастилия до непознати дотогава висоти
==1492 г.==
[[1492]] г. е може би една от най-важните в Исабелиното управление — през тази година войските на Исабела превземат Гранада и завършват испанската реконкиста, покровителстваната от кралицата експедиция на [[Христофор Колумб]] достига [[Америка]], а всички евреи и мюсюлмани са експулсирани от страната.
===Гранада===
В края на 15 в. [[Кралство Гранада]] на [[Нашриди]]те е последният бастион на [[маври]]те мюсюлмани на Пиренейския полуостров. Защитена от трудния релеф и укрепените градове, Гранада успява да се противопостави на дългия процес на [[реконкиста]]та. Въпреки това [[маври]]те не успяват да достигнат до единни действия в борбата срещу испанците. На Исабела и Фернандо им отнема повече от
През [[1484]] г. войските на Исабела и Фернандо успяват да пленят султан [[Мохамад XII]]. През 1487 г. Мохамад е освободен срещу огромен откуп и успява да си върне властта в Гранада. Междувременно Исабела и Фернандо успяват да наемат рицари от цяла Европа и да модернизират артилерията си с най-новите оръдия. Така Кастилия систематично завладява едно по едно владенията на Гранада. През [[1485]] г. след продължителна обсада и жесток обстрел е завладяна [[Ронда]], на следващата година пада Лоха, а Мохамад XII отново е пленен и освободен. През [[1487]] г. се предава и [[Малага]], като по този начин западната част на [[Гранада]] попада изцяло в испански ръце. Пробивът на изток е направен през [[1489]] г., когато Исабела завладява [[Баса]]. Обсадата на последната крепост на [[маври]]те - [[Гранада]] започва през [[1491]] г. След като испанският лагер е унищожен от пожар, той е построен отново, този път от камък, във формата на кръст, боядисан е в бяло и наречен Санта Фе (''Светата вяра''). Султан Мохамад XII се предава към края на годината, а на [[2 февруари]] [[1492]] г. Исабела и Фердинад влизат тържествено в града и получат неговите ключове. По тяхна заповед главната джамия на Гранада е превърната в църква. По-късно същата година е подписан договорът от [[Гранада]], който трябвало да гарантира религиозните права на новите мюсюлмански поданици на Исабела, но той така и не е изпълнен.
Line 69 ⟶ 71:
===Инквизицията===
[[File:La rendición de Granada.jpg|мини|350п|Предаването на Гранада]]
Първите постъпки на Исабела и Фернандо за въвеждането на [[Инквизиция]]та в Кастилия са направени още през 70-те години на 15 в. Още през 1478 г. кралицата получава папска була, с която [[Сикст IV]] разрешава преследването на еретици и евреи. Първият процес на Инквизицията в Испания се състои през 1481 г. в Севилия, където първи жертви на религиозния фанатизъм стават 288 новопокръстени евреи — т.
През 1483 г. за Велик инквизитор на Кастилия е назначен изповедникът на кралицата [[Томас де Торквемада]]. Под неговото ръководство и с подкрепата на кралската власт само за няколко години Инквизицията в Испания придобива завършен облик, а правомощията ѝ се разпростират и в Арагон.
===Прогонването на евреите===
Основна мишена на Инквизицията са заможните [[юдеи]], [[марани]], [[мориски]]те и мюслманите [[мудехар]]и, в чиито богатства се цели и кралската власт. Торквемада се опитва да убеди кралицата да води политика на религиозна унификация на кралството. Исабела първоначално отказва, но Торквемада успява да убеди Фердинанд, с което Исабела става по-податлива на машинациите на Торквемада. Мараните и приелите християнството мудехари са обвинени, че са приели привидно християнската вяра. По инициатива на Торквемада на [[31 март]] [[1492]] г. кралицата издава т.
В отвоюваните от мюсюлманите земи започва поход срещу [[ислям]]а — рушат се джамии, изгарят се мюсюлмански текстове. Това предизвиква голямо въстание на мюсюлманите и мориските в Гранада през 1499 г., което служи като повод за властите официално да се оттеглят от договора от Гранада и през 1501 г. мюсюлманите също са поставени пред дилемата или да приемат християнството, или да напуснат страната.
Преследванията на религиозните малцинства по време на Исабела става причина за голям емигрантски поток от евреи към Османската империя и от мюсюлмани към Северна Африка. Това се отразява пагубно на бъдещото развитие на испанската икономика, като се има предвид, че по това време евреите са едни от основните кредитори в Европа, а техният капитал е важен стимул за икономическото развитие, от който обаче
Заради големите си заслуги за разпространението на католицизма
===Експедицията на Колумб===
{{основна|Христофор Колумб}}
Три пъти Исабела отказва да субсидира плановете на [[Христофор Колумб]] да открие път към Индиите на запад. През [[1492]] г. Колумб получава разрешение от Исабела и на 3 август експедицията му се отправя да търси път към Индия. На [[12 октомври]] [[1492]] г. корабите на Колумб достигат Америка. На следващата година експедицията
[[File:IsabellaofCastile03.jpg|дясно|мини|Късен портрет на Исабела от 1500 г.]]
==Късни години==
Последните години на Исабела са белязани от опитите ѝ да заздрави връзките на страната с останалите европейски монархии, като по този начин отблъсне френските аспирации към Апенините. Така
| |||