Исабела I Кастилска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hristova (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 37:
 
==Принцеса на Астурия==
След смъртта на Алфонсо много от благородниците от кръга му се надяват, че Исабела ще заеме мястото му в борбата срещу Енрике като законна наследница на короната. И без да е необходимо бароните да я убеждават да моли брат си за титлата ''Принцеса на Астурия'', Исабела е наясно, че сега тази титла ѝ принадлежи по право, тъй като и тя е на мнението, че Хуана не е дъщеря на брат ѝ. Така Исабела отказва на благорoдницитеблагородниците да се провъзгласи сама за кралица, признавайки Енрике за законен владетел, в замяна на което брат ѝ я признава за престолонаследник чрез т.нarнaр. Договор от Торос де Гисандо (''Tratado de los Toros de Guisando''). Скоро след това кралят започва да търси подходящ съпруг за сестра си.
 
==Годежи==
Ред 46:
Смъртта на четвъртия годеник на Исабела отново връща на дневен ред въпроса за годежа ѝ с португалския крал, който е част от плана на Енрике да омъжи дъщеря си Хуана за сина на [[Алфонсу V]] [[Жуау V]] така, че след смъртта на стария крал, Хуана и Жуау да обединят [[Португалия]] и Кастилия. И този път Исабела отказва да се омъжи за престарелия Алфонсу.
 
След този пореден отказ на Исабела, Енрике започва преговори за омъжването ѝ за брата на френския крал [[Луи XI]] - Шарл, хецогхерцог дьо Бери. Междувременно [[Хуан II Арагонски]] започва тайни преговори с Исабела за омъжването ѝ за [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]], когото инфантата смята за най-подходяща партия. Проблем обаче се оказва близкото родство между двамата — те са втори братовчеди, което означава, че за евентуален брак между двамата ще е необходимо разрешение от папата. Папата обаче протака разрешението си от страх, че то ще влоши отношенията между Папството, от една страна, и Кастилия, [[Франция]] и [[Португалия]], от друга, тъй като тези страни също са заинтересовани от този въпрос.
 
Ревностна католичка, Исабела отказва категорично да се омъжи за Фердинанд без папска благословия. Проблемът обаче е решен чрез намесата на [[Александър VI|Родриго Борджия]], който издейства папска була от папа [[Пий II]] в подкрепа на брака на Исабела и Фердинанд, след което Исабела се съгласява да се омъжи за Фердинанд. Тя успява да избяга от кастилския двор под предлог, че отива да се поклони на гроба на покойния Алфонсо в [[Авила]]. Междувременно [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд Арагонски]] пристига [[инкогнито]] в Кастилия, преоблечен като търговец. Така на [[19 октомври]] [[1469]] г. двамата се женят във [[Валядолид]]. По силата на предбрачния договор между Исабела и Фердинанд, арагонският принц и престолонаследник остава в Кастилия, където трябва да спазва законите на страната и да не предприема нищо без съгласието на съпругата си.
Ред 65:
 
===Гранада===
В края на 15 в. [[Кралство Гранада]] на [[НашридиНасриди]]те е последният бастион на [[мавриАл-Андалус]]те мюсюлмани на Пиренейския полуостров. Защитена от трудния релеф и укрепените градове, Гранада успява да се противопостави на дългия процес на [[реконкиста]]та. Въпреки това [[маври]]те не успяват да достигнат до единни действия в борбата срещу испанците. На Исабела и Фернандо им отнема повече от десет години, за да сломят съпротивата на [[Гранада]].
 
През [[1484]] г. войските на Исабела и Фернандо успяват да пленят султан [[Мохамад XII]]. През 1487 г. Мохамад е освободен срещу огромен откуп и успява да си върне властта в Гранада. Междувременно Исабела и Фернандо успяват да наемат рицари от цяла Европа и да модернизират артилерията си с най-новите оръдия. Така Кастилия систематично завладява едно по едно владенията на Гранада. През [[1485]] г. след продължителна обсада и жесток обстрел е завладяна [[Ронда]], на следващата година пада Лоха, а Мохамад XII отново е пленен и освободен. През [[1487]] г. се предава и [[Малага]], като по този начин западната част на [[Гранада]] попада изцяло в испански ръце. Пробивът на изток е направен през [[1489]] г., когато Исабела завладява [[Баса]]. Обсадата на последната крепост на [[маври]]те - [[Гранада]] започва през [[1491]] г. След като испанският лагер е унищожен от пожар, той е построен отново, този път от камък, във формата на кръст, боядисан е в бяло и наречен Санта Фе (''Светата вяра''). Султан Мохамад XII се предава към края на годината, а на [[2 февруари]] [[1492]] г. Исабела и Фердинад влизат тържествено в града и получат неговите ключове. По тяхна заповед главната джамия на Гранада е превърната в църква. По-късно същата година е подписан договорът от [[Гранада]], който трябвало да гарантира религиозните права на новите мюсюлмански поданици на Исабела, но той така и не е изпълнен.
Ред 75:
 
===Прогонването на евреите===
Основна мишена на Инквизицията са заможните [[юдеи]], [[марани]], [[мориски]]те и мюслманитемюсюлманите [[мудехар]]и, в чиито богатства се цели и кралската власт. Торквемада се опитва да убеди кралицата да води политика на религиозна унификация на кралството. Исабела първоначално отказва, но Торквемада успява да убеди Фердинанд, с което Исабела става по-податлива на машинациите на Торквемада. Мараните и приелите християнството мудехари са обвинени, че са приели привидно християнската вяра. По инициатива на Торквемада на [[31 март]] [[1492]] г. кралицата издава т.нар.[[Алхамбрайски Декретдекрет|Декрета от [[Алхамбра]], с който заповядва експулсирането на всички евреи, които отказват да приемат християнството.
 
В отвоюваните от мюсюлманите земи започва поход срещу [[ислям]]а — рушат се джамии, изгарят се мюсюлмански текстове. Това предизвиква голямо въстание на мюсюлманите и мориските в Гранада през 1499 г., което служи като повод за властите официално да се оттеглят от договора от Гранада и през 1501 г. мюсюлманите също са поставени пред дилемата или да приемат християнството, или да напуснат страната.