Христо Ботев: Разлика между версии

На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник ''„[[Дума на българските емигранти]]“''. През октомври същата година участва в годишното събрание на [[Браилско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]]. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на [[Васил Левски|Левски]] и [[Любен Каравелов|Каравелов]]. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник ''„Свобода“'', който си сменя името на ''„Независимост“'', а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „[[Будилник (1873)|Будилник]]“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на [[БРЦК]] и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. ''„[[Знаме (вестник)|Знаме]]“'' (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става [[Георги Странски]]. През септември същата година съвместно със [[Стефан Стамболов]] издава стихосбирката ''„[[Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова]]“'' и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.