Рафаел Сабатини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 28:
През 1935 г. на 60-годишна възраст Рафаел Сабатини се жени повторно за Кристина Диксън, която е бивша жена на Хърбърт Диксън, брата на Рут. Животът на Сабатини отново се нормализира. Освен литературата той има още две любими занимания : риболова и ските. Всяка зима, освен през военните години Рафаел и Кристина почиват в курорта Аделбоден, Швейцария. Независимо че върховете в творчеството му са вече в миналото, 30-те години също са плодотворни. Сабатини пише "Завръщането на Скарамуш" (1931) две продължения на капитан Блъд : "Дневникът на капитан Блъд" (1931) и "Успехите на капитан Блъд" (1936), а също така и още разкази от цикъла “Исторически нощи” (1938). През 40-те години Сабатини пише все по малко, има и сериозни здравословни проблеми. Но въпреки всичко той не престава да пише. През 1940 г. излиза "Маркиз дьо Карабас", а през 1949 г. публикува една от най-добрите си книги - “Играчът”. Последната му книга – сборникът с разкази “Turbulent Tales", излиза през 1950 г.
 
През зимата на 1950 г. Сабатини се разболява, но настоява да пътуват до Швейцария. На 13 февруари 1950 г. Рафаел Сабатини умира. Погребват го в Аделбоден. Втората му съпруга Кристина сама извайва скулптурата на надгробния му паметник. Като епитафия на паметника са издълбани собствените му думи , с които започва романът му "Скарамуш" : "... Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан..."
 
....................................................