Вселенски събор: Разлика между версии

Първият никейски събор, или Събор на 318-те отци ([[325]]), свикан от император [[Константин I Велики]] в [[Никея]], взима 20 решения, осъжда [[Арий]] (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Верую (Символ на вярата)|Никейският символ на вярата]]. ''4-то решение'': епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. ''5-то'': епископите на провинцията да се събират на синод 2 пъти годишно и да разглеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. ''6-о'': потвърждава се върховната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след [[Великден]].

Първият [[цариград]]ски събор ([[381]]), свикан от император [[Теодосий I]], взима 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Верую (Символ на вярата)|Никейския символ на вярата]]. Цариградският епископ [[Македоний]], който не признава единосъщието на Бог - Св. Дух с Отца и Сина, е осъден. Решават се тринитарни въпроси. ''2-то и 6-то правило'': Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след„след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим"Рим“ ("3„3-то правило"правило“). ''7-то'': правила за приемане в Църквата на каещи се еретици и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. ''7-то'' решение забранява да се променя Символът на вярата. ''8-то'': кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.

Третият вселенски събор е свикан през 431 г. в малоазийския град [[Ефес]] от император Теодосий II. На него е осъдено учението на Несторий. Несторианството е наречено по негово име, той е роден в Антиохия около 380г380 г., през 428г428 г. е избран за патриарх на Константинопол. Той застъпва становището, че Богородица е само "Христородица"„Христородица“, т.е. те е дала живота на човека Христос. Несторий различава в Христа "Бог„Бог - слово"слово“ и "човек"„човек“. Срещу проповедта на Несторий се обявява Кирил, александрийски архиепископ. На събора е осъдено учението му и той е свален от патриаршеския престол. Отегля се в Антиохия, където умира през 451г451 г.

На този Вселенски събор се прави една много голяма промяна в Християнството, и това е отричането на прераждането от Християнската религия.

Третият цариградски събор ([[680]]-[[681]]), бил закрит веднага след решаването на догматическите въпроси. Поради липсата на постановления относно църковната дисциплина, издадени от Петия и Шестия вселенски събори се явява нуждата от свикването на нов -, т. нар. петоПето-шести събор или Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял) -през 691г691 г., свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), еи насочен срещу [[монотелитство]]то - разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие —– божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. ''36-то правило'' потвърждава равенството между цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. ''8-то правило'' задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. ''Правила 12, 13 и 48'' решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. ''33-то'' осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. ''64-то и 70-то'' забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. ''80-то'': наказва се християнин, който през 3 празнични дни не посети богослужение. ''53-то'': кръстниците са духовно сродени с кумците. ''54-то'': правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI вселенски събор) и се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от 6-тешестте вселенски събора.

Вторият никейски събор ([[786]]/[[787]]), свикан при императрица [[Ирина Атинянката|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание]]то. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празникът [[Тържество на Православието]], който Вселенската православна църква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. ''4-то и 6-то правило'' осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. ''10-то правило'' забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а ''13-то правило'' забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол впрез [[872]] г., при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].

* [[869]]-[[870]] —– [[Четвърти константинополски събор]] (осъждането на константинополския патриарх Фотий). Остри противоречия между западно-християнскитезападнохристиянските и източно-християнскитеизточнохристиянските църкви;. църквитеЦърквите различно оценяват събора: – Католическата църква го признава за VIII вселенски, Православната не го признава.

* [[1123]] —– [[Първи латерански събор]] (утвърждаване на [[Вормски конкордат]], полагащ края на борбата за [[Инвеститура]]).

* [[1139]] —– [[Втори латерански събор]] (осъждане на [[Арнолд Брешиански]]).

* [[1179]] —– [[Трети латерански събор]] (осъждане на [[Валденсивалденси]], [[Катарикатари]], установяване на ред за избиране на римски папа).

* [[1215]] —– [[Четвърти латерански събор]] (осъждане на [[албигойци]]те, [[валденси]]те, санкциониране на [[Светата инквизиция]]).

* [[1245]] —– [[Първи лионски събор]] (отлъчване на [[Фридрих II Хоенщауфен]]).

* [[1274]] —– [[Втори лионски събор]] (уния с [[Православие|Православната църква]]).

* [[1311]]-[[1312]] —– [[Виенски събор]] (закриване на Ордена на [[тамплиери]]те).

* [[1414]]-[[1418]] —– [[Констанцки събор]] (сложил край на "великия„великия разкол"разкол“, смърт на [[Ян Хус]], осъждане на [[Джон Уиклиф]]).

* [[1431]]-[[1449]] —– [[Фераро-флорентински събор]] (разглеждане на въпросите, възпрепятстващи обединението на западната и източната църкви).

* [[1512]]-[[1517]] —– [[Пети латерански събор]] (църковна реформа).

* [[1545]]-[[1563]] —– [[Тридентски събор]] ([[контрареформация]], литургическа реформа).

* [[1869]]-[[1870]] —– [[Първи ватикански събор]] (догмата за първородния грях, чистилище, [[догма за папската безгрешност]]).

* [[1962]]-[[1965]] —– [[Втори ватикански събор]] (църковна реформа, отмяна за задължителния латински при богослужения).