Уикипедия

Христо Ботев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки
добавки
Ред 67:
Ботев заминава за Одеса, но така и не стига дотам, спирайки през декември в [[Браила]]. По-късно той се оплаква, че българи в Браила му обещават стипендия, с която да отиде да следва в Прага, но това така и не се осъществява. В Браила започва работа като словослагател при калофереца [[Димитър Паничков]], собственик на печатница, в която се печата и вестник „[[Дунавска зора]]“ на живеещия по това време в града [[Добри Войников]]. През януари 1868 година в този вестник излиза второто публикувано стихотворение на Ботев - „[[Към брата си]]“. По това време той съобщава във вестника за намерението си да издаде книга със свои стихове и проза, но то не се осъществява и не е изяснено какво би включвал този сборник.{{hrf|Дафинов|2007|79-82}}
 
В началото на 1868 година в Браила се намират много хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България в няколко чети - — това наистина се осъществява от [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]]. Самият Христо Ботев се записва в четата на [[Желю войвода]], на която е определен за писар, като тогава пише стихотворението „[[На прощаване]]“. През пролетта Ботев играе в организираните от Войников театрални постановки, но след като участва в сбиване с група турци в градския парк, през следващите месеци се укрива от полицията в печатницата на Паничков. През юни той изглежда пътува с Желю войвода до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата, но след връщането им Желю войвода е задържан от румънските власти и четата така и не преминава в България.{{hrf|Дафинов|2007|82-87}}
 
През септември 1868 година Ботев отива в Букурещ с любителската театрална трупа на Добри Войников и решава да остане там, за да избегне издирването от полицията в Браила. Намерението му е да си намери работа като учител, но това се оказва невъзможно, поради лошото му познаване на румънския език. Записва се в букурещкото медицинско училище, може би за да живее в пансиона му, но през октомври го напуска. Останал без никакви средства, той изпада в отчаяно положение и решава да се върне в България, за да стане учител там, но няма пари за пътуването.{{hrf|Дафинов|2007|90-94}}
Ред 75:
През февруари 1869 година със съдействието на Христо Георгиев Ботев е назначен за учител по български език в [[Александрия (Румъния)|Александрия]], но малко по-късно е уволнен, след като влиза в конфликт със заможни българи от града, които обвинява в липса на патриотизъм. Той остава в Александрия до август, когато получава назначение като учител в град [[Измаил (град)|Измаил]] в румънската част на Южна Бесарабия. По това време в Калофер умира баща му, оставяйки многодетното си семейство с ограничени средства.{{hrf|Дафинов|2007|96-98}}
 
В Измаил Ботев е учител по български език в румънското държавно училище. Заплащането му изглежда е добро, защото той отказва да стане учител в [[Карлово]], по-близо до овдовялата си майка. Докато живее в Измаил Ботев сътрудничи на няколко български вестника в Букурещ - — сатиричния „[[Тъпан (вестник)|Тъпан]]“ и издавания от [[Любен Каравелов]] „[[Свобода (вестник)|Свобода]]“, където през лятото на 1870 година публикува редактирани варианти на „Майце си“ и „Към брата си“, както и новите стихотворения „[[Елегия (стихотворение)|Елегия]]“ и посветеното на Каравелов „[[Делба]]“. В Измаил Ботев поддържа контакти с нелегални организации на руски политически емигранти. Той страда и от периодични пристъпи на [[малария]].{{hrf|Дафинов|2007|100-101, 105-109}}
 
През пролетта на 1871 година общината на Измаил решава да прекрати преподаването на български език в училището и спира заплатата на Христо Ботев. Според Киро Тулешков това става в навечерието на Деня на свети Кирил и Методий, като Ботев открадва пари, събрани за отбелязване на празника, докато според [[Величко Попов]] Ботев е в [[Галац]] още през март.{{hrf|Дафинов|2007|110-112}}
Ред 82:
След кратък престой в Галац, в края на май 1871 година Христо Ботев се премества в Браила. Тук, със съдействието на Димитър Паничков, той започва да издава вестник „[[Дума на българските емигранти]]“, който трябва да замени закритите малко преди това български емигрантски вестници „Свобода“ и „Дунавска зора“. Вестникът излиза в само пет броя, като основната част от съдържанието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от основните му публицистични работи: „[[Наместо програма]]“, „[[Примери от турското правосъдие]]“, „[[Народът - вчера, днес и утре]]“, „[[Смешен плач]]“, „Петрошан“, „Решен ли е черковният въпрос?“. В „Дума“ за пръв път са публикувани и няколко негови стихотворения - „До моето първо либе“, посветеното на Мария Горанова „[[Пристанала]]“ и посветеното на нейния брат Б. Горанов „[[Борба (стихотворение)|Борба]]“.{{hrf|Дафинов|2007|116-126}}
 
През лятото на 1871 година Ботев боледува тежко и продължително от [[тиф]], а в края на юли двамата с Паничков са принудени да прекратят издаването на „Дума“ поради липса на средства. През септември издава брошура с остри нападки срещу [[Българското книжовно дружество]] (днес [[Българска академия на науките]]) и лично срещу неговия деловодител [[Васил Стоянов]]. Те са повторени месец по-късно на годишното събрание на Дружеството, където Ботев и Добри Войников присъстват, като делегати на българската община в Галац.{{hrf|Дафинов|2007|128-132}}
През октомври 1871 година Ботев участва в годишното събрание на [[Браилско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]]. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на [[Васил Левски|Левски]] и [[Любен Каравелов|Каравелов]]. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник ''„Свобода“'', който си сменя името на ''„Независимост“'', а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „[[Будилник (1873)|Будилник]]“.▼
 
Сведенията за живота на Христо Ботев в края на 1871 и първата половина на 1872 година са оскъдни. По това време той поддържа активни контакти с руски социалисти, като [[Николай Мелетин]] и Соня Рубинщайн, сестра на известния пианист [[Антон Рубинщайн]]. В края на 1871 година Ботев и Мелетин се опитват да изнудват за пари заможен браилски българин, но са разкрити от полицията и заминават за Галац.{{hrf|Дафинов|2007|134-137}}
 
▲През октомври 1871 година Ботев участва в годишното събрание на [[Браилско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]]. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на [[Васил Левски|Левски]] и [[Любен Каравелов|Каравелов]]. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник ''„Свобода“'', който си сменя името на ''„Независимост“'', а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „[[Будилник (1873)|Будилник]]“.
 
[[Image:Hristo_Botev.jpg|right|thumb|240px|Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Ботев“.