Къзълбаши: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Къзълбашите''' са близка до [[шиити]]те етно-религиозна група, основната част от общността на [[алевии]]те в [[Турция]] и [[България]].
Броят на алевиите в тези 2 страни е съответно около 15 милиона души (
Къзълбашите са потомци на тюркски племена, които през втората половина на 15 век населяват [[Хорасан]] и възприемат [[шиити|шиизма]] от [[Хайдар Сефеви]], водач на религиозния орден [[Сефевия]]. Името ''къзълбаши'' ({{lang-tr|на=от|kızılbaş}}, ''червеноглав'') идва от дванадесетте червени ленти, които ранните къзълбаши поставяли в чалмите си. Този обичай се свързва от различни изследователи с [[дванадесет имами|дванадесетте шиитски имами]] или с битката при [[Сифин]], след която последователите на [[Али ибн Абу Талиб]] носели кървави превръзки на главите си.<ref name="миков"/>
Къзълбашите участват в създаването на държавата на [[Сефевиди]]те в [[Иран]] по времето на неговия син [[Исмаил I]]. В края на 15 и началото на 16 век къзълбашки групи мигрират на запад и се заселват в [[Азербайджан]] и [[Мала Азия]]. Там те се свързват с ордена на [[бекташи]]те, с които имат известни сходства в религиозните възгледи, като двете групи си оказват взаимно влияние.
Къзълбашите в България се разделят на три основни групи. Най-голямата включва привърженици на бекташкото течение на ''бабаите'' (наричани са също и ''пазартели''), които живеят както в Североизточна България, така и в [[Източни Родопи|Източните Родопи]]. Привържениците на течението на ''челебиите'' (наричани също ''чаршамбалъ'') живеят главно в Североизточна България, с най-голяма концентрация в района на [[Кубрат (град)|Кубрат]]. Третата група има различен произход - тя включва последователи на шейх [[Бедреддин Симави]], които по-късно са започнали да се наричат къзълбаши, и е концентрирана главно в района на [[Казанлък]].<ref name="миков"/>
|