Роман I Лакапин: Разлика между версии

Роман е син на Теофилакт Непоносимия, служител в имперската охрана от арменски произход. Роден е в Лакапе, откъде идва и прозвището му — Лакапин. Въпреки, че не бил образован, бъдещият император успява бързо да се издигне във военен чин по време на [[Лъв VI Философ]]. През [[911]] г. е [[стратег]], охраняващ военноморската област Самос, а по-късно служи като друнгарий (адмирал) във флота.

В качеството на такъв, той трябвало да вземе участие във византийските операции срещу [[Първо Българско царство|България]] през [[917]] година, но след скандал с [[Йоан Вогас]] не изпълнява мисията си. След разгрома в [[Биткатабитката при Ахелой]] същата година, където византийската армия на великия доместик [[Лъв Фока]] е унищожена, Роман по субективни причини не помага и не качва на корабите си бягащите ромеи, а се отправя към [[Константинопол]]. След повдигнатото обвинение от страна на [[августа|августата]] [[Зоя Карбонопсина]], Роман Лакапин е заплашен с ослепяване. Впоследствие за него се застъпват висши сановници и е амнистиран.

Военната катастрофа при Ахелой отслабила значително влиянието на правителството, контролирано от Зоя. Появили се всевъзможни слухове за членовете на правителството, както и за самата августа. Навярно, към края на 918 г., Лъв Фока и неговият шурей Константин Пафлагонски замислили как да отстранят регентството на малолетния законен император [[Константин VII БагрянородниБагренородни]], а при възможност и самия него. Под предлог че защитават младия император, войските на Фока се появили до Хризопол, на отсрещния бряг на [[Босфора]]. Възможно е и самата Зоя да е търсила контакт с влиятелния генерал, за да укрепи собственото си положение. Според [[Стивън Рънсиман]], съществува вариант Зоя Карбонопсина дори да е възнамерявала да се омъжи за Лъв Фока.

Предугаждайки развитието на нещата, наставникът на младия император -– Теодор, замислил съюз с Роман Лакапин, друнгарий на флота, и който му бил подръка. В началото на 919 г. Константин Пафлагонски решил да отстрани тази потенциална заплаха, като намери причина да разформирова флота, но бил арестуван по заповед на Роман Лакапин, когато последнияпоследният пристигнал в двореца, за да надзирава изплащането заплатите на екипажите.

След този удар, Зоя Карбонопсина изгубила всякакъв контрол над ситуацията и била принудена да отстъпи регентския пост. Наставникът Теодор убедил младия император да назначи отново за регент патриархa Николай Мистик. Първият акт на Николай Мистик бил да уволни Лъв Фока, а на неговото място да назначи Йоан Гаридас. Фока решил да обезпечи положението си, като за всеки случай помолил патриарха да назначи някой негов роднина на длъжността Велик Етериархетериарх -– началник на императорските телохранители. Патриархът в началото се съгласил, но след това отхвърлил предложението. Лъв Фока бил принуден да отправи към Роман Лакапин предложение за брак между техни родственици и съюз. Макар и господар на положението в Константинопол, Лакапин все пак се съгласил, двамата се заклели и на Фока било позволено да се завърне при армията си в Хризопол. Навярно Фока предполагал, че Лакапин никога няма да успее да се домогне до императорския престол, но недооценил правилно възможностите на своя нов съюзник.

На 25 март [[919]] г. друнгариядрунгарият на флота Роман Лакапин получил почетния сан магистър, и бил обявен за Велик Етериархетериарх. Роман Лакапин разполага с достатъчно обществена и държавна подкрепа, за да си присвои ефективното управление. През май [[919]] г. Лакапин се обявява за [[василеопатор]] и настойник на младия четиринадесетгодишен василевс Константин VII, като го жени за своята дъщеря Елена, превръщайки се в действителния управник на Империята. Лишена от титлата си на [[августа]], Зоя все пак е оставена да живее в двореца като частно лице, понеже пред Лакапин се явявала вече друга пречка - самият Фока, който продължавал да има влияние над армията.

До Лъв Фока било изпратено писмо, подписано от младия император, в което го съветвали да не реагира на тези събития. Нежелаещ да се примири с това положение, Фока се разбунтува, но не е в състояние да спечели лоялността на своите войници. Причина за това се явява обнародването на императорски указ, в който Константин VII БагрянородниБагренородни приветства Лакапин като негов защитник и осъжда бунта на Фока. Войниците преминават на страната на Лакапин. Налага се Фока да избяга, но е заловен от имперски агенти във Витиния. Впоследствие Лъв Фока е ослепен по заповед на Роман Лакапин. Лишена от своя могъщ съюзник, Зоя се опитала да отрови Лакапин, който заповядал тя да бъде арестувана и вторично подстригана за монахиня. След като Зоя е изпратена в манастир, Роман Лакапин е обявен за [[кесар]] през септември [[919]] г.

През декември [[920]] г. Роман I Лакапин е обявен и коронован за [[василевс]], съимператор на малолетния [[Константин VII Порфирогенет|Константин VII Багренородни]]Багрянородни. Издига тримата си сина Христофор, Стефан и Константин за кесари, сродява дъщерите си за знатни аристократични фамилии. Получава и подкрепата на завърналиятзавърналия се от изгнание патриарх [[Николай Мистик]].

Издигането на Роман предизвиква агресията на българскиятбългарския [[цар]] [[Симеон I]], който също имал планове за византийския престол. Той предприема няколко похода и демонстрации пред стените на Константинопол и опустошава Тракия, но не успява да промени съществено положението. След смъртта му през [[927]] г. византийското правителство признава на неговиятнеговия син [[Петър I]] титлата "Василевс на Българите". С България е сключен мирен договор за срок от 30 години, който след това е подновен. МираМирът между България и Византия продължава в следващите 40 години.

На източната граница византийците постигат убедителни успехи срещу [[Абасиди|Абасидския халифат]]. От [[926]] до [[945]] г. военачалникавоеначалникът [[Йоан Куркуа]] печели поредица битки срещу [[араби]]те в Северна [[Месопотамия]]. В 944 г. Куркуа обсажда град [[Едеса]] и възвръща свещената реликва [[Убрус]] (Mandylion, от гръцкото μανδύη- плащеница).

На Балканите мирамирът е за кратко обезпокоен от няколко нахлувания на [[маджари]] от северозапад през България (934 и 943 г.). ИмператораИмператорът откупува мира с тях. Докато по-голямата част от византийския флот и армия са ангажирани на изток срещу арабите, през 941 г. столицата Константинопол е атакувана по море от силите на [[Киевска Рус]]. След като нашествениците са победени, през 944 г. е сключен мир и съюз.

Роман Лакапин е умел, макар и авторитарен администратор. Справя се с вътрешната опозиция и укрепяукрепва състоянието на държавата. Защитава дребните земевладелци и селяни срещу опитите на едрите поземлени собственици (т.нар. динати) да присвоят имотите им. ИмператораИмператорът е непопулярен сред столичния елит заради неблагородниятнеблагородния му произход и липсата на образование.

Управлението на Роман I е прекратено в резултат на заговор, организиран от неговите съимператори. През декември [[944]] г. Роман Лакапин е детрониран и заточен в манастир от синовете си, които желаят да управляват самодтоятелносамостоятелно. ТеПрез януари [[945]] г. те на свой ред също са свалени, през януари [[945]] г., от законниятзаконния представител на Македонскатамакедонската династия, Константин VII БагрянородниБагренородни, който най-накрая успява да вземе властта в ръцете си.

Няколко години след свалянето му, бившият василевс умира като монах през 948 г. Константин VII Багрянородни,Багренородни, над когото през по-голямата част от живота му е тегнел страхастрахът да бъде отстранен от фамилията на Лакапините, остро критикува в своите бележки вече покойниятпокойния император.

{{пост|[[император на Византийската империя]]<br/>|[[920]]|[[944]], съвместно с [[Константин VII БагрянородниБагренородни]]|[[Константин VII БагрянородниБагренородни]]|[[Константин VII БагрянородниБагренородни]]}}