Възкресение Христово (Йерусалим): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Ротонди using HotCat
Hristova (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Coord|31|46|42.45|N|35|13|46.75|E|region:IL_type:landmark|display=title}}
[[Файл:Tomb of christ sepulchre1.jpg|thumb|250px|[[Кувуклия]]та в Храма на Божи гроб]]
'''Йерусалимската църква Възкресение Христово''' ({{lang-ar|<big>كنيسة القيامة</big>}}, {{lang-hy|Սուրբ Հարություն տաճար}}, {{lang-el|Ναός της Αναστάσεως}}, {{lang-la|Sanctum Sepulchrum}}) е построена на мястото където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал [[Исус Христос]]. В Храма ежегодно се провежда церемонията по запалванетослизането на [[Свещен огън|СвещенияБлагодатния огън]]. [[Базилика]]та е катедрален храм на латинската Йерусалимска патриаршия<ref>http://www.gcatholic.com/churches/asia/0124.htm#Basilica of the Holy Sepulchre, Jerusalem, Israel]</ref>.
 
Още ранните християни почитали мястото на разпятието и погребението на Исус Христос, което тогава се е намирало извън чертите на Стария град.
 
Първата църква на [[Божи гроб]], който се намира в този Храмхрам, е издигната по инициатива на откривателката на [[Животворен кръст|Животворния кръст]] и майка на [[Константин Велики]] [[Флавия Юлия Елена|света Елена]]. Строена е под надзора на [[Йерусалимски патриарх|патриарх]] [[Макарий ЕрусалимскиЙерусалимски]] заедно с частично запазената [[базилика]] във [[Витлеем]]. Освен Божи гроб, в Храмахрама се намира и предполагаемото място на [[Голгота]] и мястото, на което според преданието е открито [[Дърво на живота|дървотоДървото на живота]].
 
Първият и величествен за времето си Храмхрам на Възкресението на мястото е осветен в присъствието на император [[Константин Велики]] и представители на православното духовенство на [[13 септември]] [[335]] г. ([[стар стил]]). В чест на това събитие Православната църква на този ден отбелязва празнично [[обновление на Храма|обновлението на Храма]].
 
== Българската църква на Гроба Господен ==
Българите са от първите народи, имали свое храмово пространство непосредствено до Божи гроб още по времето на [[Първа българска държава|Първото българско Царствоцарство]] и единствени между „славянските” народи<ref>[http://monarchism.blog.bg/politika/2009/02/19/bojigrobski-hadjilyk.293508?reply=1037455 „Божигробски хаджилък”, Горан Благоев]</ref> <ref>[http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/holy_land/jerusalem/index.htm#Благоев „Да се изкачиш в Йерусалим”, Горан Благоев]</ref>.
 
В своите спомени за поклонническото си пътуване до [[Йерусалим]] през 1858 г. възрожденският българин [[Димитър Паничков]] предава разказа на български свещеник, според който още по времето на [[Симеон I|цар Симеон Велики]] в Светия град съществувал голям български манастир "Св„Св.Симеон" Симеон“. Той бил обитаван от български монаси чак до началото на 19-ти век. Освен това, "някога„някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български"български“.
 
Немският монах Йоан Вюрцбургски, посетил [[Йерусалим]] между 1160 и 1170 годинаг., докатокогато градът е владян от кръстоносците, пише че в голямата църква, издигната над [[Божи гроб]] "различни„различни народности и езици"езици“ имали свои "параклиси„параклиси и вътрешни църкви"църкви“. В списъка на народите, имащи параклиси при [[Божи гроб]], Йоан Вюрцбургски поставя българите на второ място, веднага след гърците.
 
В своето "Описание„Описание на Светите места"места“ руският търговец и дипломат Василий Позняков пише: "...И пред малката църква на гроба стои български престол (т. е. олтар) и над него ден и нощ гори кандило."
 
През 1583 г. Трифон Коробейников, пратеник на руския [[Иван Грозни|цар Иван Грозни]] при Йерусалимския патриарх, разказва, че до самия [[Божи гроб]] имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила. В българската черква се намирали изсечените в скалата гробове на Свсв. Йосиф Ариматейски и Свсв. Никодим - едни от първите последователи на [[Исус Христос]], които свалят христовото тяло от кръста, помазваетпомазват го и го погребват. Св.Свети Йосиф Ариматейски, който поискал разрешение от [[Пилат Понтийски]] да погребе [[Исус Христос]], поради липса на време го погребал в собствената си, предварително изсечена гробница.
 
ВПрез следващите векове, българското духовенство в Светия град изглежда не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то е преминало в ръцете на друга църковна общност.
Понастоящем Българскабългарската църква в Йерусалим сега принадлежи на Якобитскатаякобитската (сюрианитска, сирска, арамейска) монофизитска униатска църква.
 
[[File:Anastasia Rotonda sketch 1.svg|right|thumb|600px|План на сегашната църква „Възкресение Христово“]]
Ред 27:
Видно от плана на църквата „Възкресение Христово” в [[Йерусалим]], голямата българска църква е била точно зад Гроба Господен и е обхващала средата на западното храмово пространство на Ротондата (''Jacobite Chapel''), заедно с гробовете на св. Йосиф Ариматейски (''Joseph of Arimathea Tomb'') и св. Никодим, изсечени в скалата.
 
През 1930 годинаг. български монахини, които живеят в гръцкия манастир "Св„Св. Архангел Михаил"Михаил“ в Йерусалим, изпращат до правителството и Св. Синод в София специално писмо. В него те поставят въпрос да бъде построен български метох в светия за християните град и да бъде изпратен български свещеник там. Една от монахините - Костадинка Стаменова - декларира и намерението си, че при започване на строежа ще дари лично 100 английски лири. През 1932-ра г. - две години по-късно, Синодът в София вече е създал фонд за построяването на „Български църковно-народен дом при Божи гроб в Йерусалим“ съгласно тогавашните изисквания на властите в Палестина, в йерусалимския клон на английската „Барклейс банк“.
 
През 1950 г. обаче по нареждане на комунистическите власти в България БНБ изтегля средствата на фонда от сметката в „Барклейс банк“ и я закрива, въпреки предупрежденията на Светия синод, че ако фондът престане да съществува България ще изгуби неоспоримото си право да построи свой метох в Йерусалим.