Фелицитата и Перпетуя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Светец |име=Светите Фелицитата и Перпетуя |дата на раждане= |дата на смъртта=203 |празник=7 ма... |
|||
Ред 34:
Перпетуя произхождала от знатен род (източниците не сочат какъв - римски или пунически) и живеела в римски Картаген. Тя приела [[кръщене|свето кръщение]] тайно от своя баща езичник и въпреки молбите, сълзите и увещанията му, останала непоколебима в истинната вяра. На двадесет и две години от рождението си тя овдовяла, имайки на ръцете си кърмаче, което гледала сама. По примера ѝ нейния брат Сатир, слугинята ѝ Фелицитата и Ревокат (също слуга), Саторнил и Секунд (от благороден произход) също се готвели да приемат светото кръщение. Всички те, воглаве с Перпетуя, били задържани от езическите картагенски съдии и хвърлени в тясна тъмница. По време на задържането ѝ бащата на Перпетуя я навестил като се стремял да разколебае твърдостта на вярата ѝ, събуждайки у нея майчината любов към малкото ѝ дете, като я уверявал в името на бъдещето на детето си да се откаже от вярата, обаче любовта ѝ към Христа била по-силна от всяка земна привързаност.
=== Видението на Перпетуя ===
Преди страданието си за вярата Перпетуя описала свое видение, намирайки се в тъмницата:
Line 42 ⟶ 43:
- Аз не се боя от него - отговорила му Перпетуя.|}}
След което се решила в името на Господа да се изкатери по стълбата. Когато се приближила към стълбата, като първо стъпало тя настъпила главата на змията. И когато се изкачила на върха на стълбата, видяла
Когато Перпетуя разказала за това видение на своите сподвижници, всички те го разбрали като предсказание за своя страдалчески подвиг. Оттогава те изцяло се отрекли от земните привързаности и съсредоточили всичките си мисли върху вечността.
[[Image:Emblematanit.jpg|мини|260п|[[Вексилум]]ът на [[Пунически Картаген]]: диск във формата на луна/рог (''[[Рогатият бог]]''), носи света.]]
Епизодът с Перпетуя и нейната слугиня Фелицитата осъдени на смърт по времето на римски Картаген предава [[гонения на християните|гоненията на християните]]. По време на тези гонения, много юноши били хвърляни заради изповядваното от тях християнство на дивите зверове в цирка, а особеното и символичното в случая с Перпетуя и Фелицитата било, че срещу тях пуснали бясна биволица, за да ги убие с рогата си. Но зверовете не успели да ги разкъсат, поради което те били посечени с мечове и ножове, като предание даже разказва, че ръката на палача не могла да попадне в гърлото на Перпетуя и тя сама доближила меча му до шията си, за да загине геройски в името на Христа.<ref>[http://catherine.spb.ru/index.php/comments/7_march Святые мученицы Перпетуя и Фелицитата] Приход святой Екатерины Александрийской.</ref>
|