Разлика между версии на „Свети Димитър (Пловдив)“

[[File:Свети Димитър Пловдив.JPG|thumb|Част от мраморния иконостас]]
 
Различни изследователи на пловдивските църкви предполагат, че Калуменос е работил в Москва, ЦариградПловдив или АтинаЦариград.<ref>Дойков, Т. Летописна книга на черквата Св. Димитър в град Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/letopis.html 39].</ref> В тефтерите на храма е отбелязана сумата от над 16 000 гроша “за мрамороделци одринци и местни.” Според доклад на английския вицеконсул в Одрин Блънт от 1867 г. иконостасът и амвонът били поръчани в Атина за 2200 лири.<ref>Vice-Consul Blunt to Lord Lyons, Adrianople, April 2, 1867. – In: Accounts and Papers of the House of Commons, 37, 1867, vol. 75, [http://books.google.bg/books?id=MShcAAAAQAAJ&dq=philippopolis%20marble&hl=bg&pg=RA5-PA40#v=onepage&q&f=false 40].</ref>
 
Наличието на три Св. престола в олтара определя тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери (по една пред всеки престол) и две входни врати - южна и северна. Дължината му е 14 метра. Разпределен е на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Дъговидният [[фронтон]] над централния престол е висок 7,5 м. и завършва с разпятие, под което се намира пояс от 11 малки икони. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м. и завършва с потир и кръст, а над северния - също 3,7 м., с кръст и двата [[Десетте Божи заповеди|Мойсееви скрижала]] на върха. Царските двери са с позлатена дърворезба.