Николай Боев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ZBoev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
ZBoev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 21:
Животинският свят и зоологията, обикнати още в детските години, поддържат интереса му и като гимназист, когато вече познавал почти всичките български видове птици. По това време той редовно следи каталозите на различни книжарници и издателства и се снабдява с редица ценни зоологични издания по птици и бозайници. Първата си статия "Прокълнати птици" <ref>Боев, Н. 1942. Прокълнати птици. - Природа, 2: 21-23.</ref> написва още като ученик на 18-годишна възраст през 1941 г. Изпраща я в авторитетното списание "Природа" на Константин Христович (син на основателя му, [[Георги Христович]] и докато е в армията, статията му бива отпечатана (1942). Там излиза и втората му статия 1944). <ref>Боев, Н. 1944. Прелет на птиците. - Природа.</ref>. Баща му искал Николай да стане търговец, защото той и баща му му също са били търговци (книжари) и бил против продължаването на обучението му в гимназията. След настояване от страна на майка му, Николай заминава за [[Варна]]. Още като ученик (в VII клас) Николай започва да събира народни имена на животните за съставянето на един бъдещ "Български зоологичен речник" - една необходимост и негова юношеска мечта, останала неосъществена до края на живота му, макар че издава един въпросник по темата<ref> Заимов, Й., Н. Боев 1954. Въпросник за събиране на езикови материали за животните в България. С., БАН, 1-48.</ref>
 
Като войник (топограф-фотограметър през 1941-1943 г. в [[Шумен]]) Николай Боев събира вкаменелости из [[Шуменско плато|Шуменското плато]] и чете редица произведения на италиански, френски, немски, руски и английски учени-естественици, както и някои съчинения на проф. [[Асен Златаров]]. Докато е в армията, за кратко време е командирован от Шумен в София. Отпуските си прекарва в Царския Естествено-исторически музей, където почти всяка събота и неделя опитвал с наличните си книги да определя птици и бозайници, подредени във витрините. Там се запознава лично и с [[Цар Борис III]] - изтъкнат познавач на птиците, които, подобно на баща му, били едно от неговите хобита. Още като войник, Николай Боев бил в интензивна кореспонденция с един от водещите по онова време орнитолози в света – италианеца Edgardo Moltoni, който му изпращал всички свои научни публикации. След 1944 г. контактите на Н. Боев с E. Moltoni били вече невъзможни, а мечтите да продължи образованието си в Италия – разбити завинаги.<ref>Nowak, E. 2005. Wissentschaftler in turbulenten Zeiten. Stock& SteinVerlag Gmbh, Schwerin, 1-432.</ref><ref>Новак, Е. 2009. Ученые в выхре времени. Товарищество научных изданий КМК, Москва,1-473.</ref>
 
== Ранна научна дейност ==
Ред 62:
== Популяризиране на природозащитната идея ==
 
Научното творчество на Боев се състои в 50 научни труда, 4 учебника, 29 научно-популярни книги и около 650 научно-популярни и публицистични статии. Сред по-значимите му трудове са тези за бобъра, средния корморан, степния пор, гугутката <ref>Боев, Н. 1963. Материали за разпространението и биологията на гугутката (''Streptopelia decaocto'') в България. - Изв. на ЗИМ-БАН, 13: 5-32.</ref>, за черния щъркел, птиците на Тракия<ref>Боев, Н., Ж. Георгиев, Ст. Дончев 1964. Птиците на Тракия. В: Фауна на Тракия, ч. I, С., БАН, 55-105.</ref>, частта за птиците във "Фауна на България - кратък определител" и др. Някои от научно-популярните му книги<ref>Боев, Н. 1957. Грижи за поколението у животните., ч. I. С., Нар. просв. - Природонаучна библ., год. II, кн. 10, 1-84.</ref><ref>Боев, Н. 1958. Грижи за поколението у животните. ч. II. С., Нар. просв. - Природонаучна библ., год. III, 1-78.</ref>, са преведени на чужди езици и издадени в чужбина - три издания в Германия<ref>Boev, N. 1961; 1965; 1967. Vom leben der Tiere. Wie die Vogel fur ihre Nachkommen Sorgen. Volk und Wissen Volkseigener Verlag, Berlin, 1-48.</ref><ref>Bojev, N. 1968. Jak ptaci pecuji o sva mladata. Praha, St.pedagog. naklad. 1-66.</ref><ref>Boev, N., P. A. Manteufel 1963; 1967. Vom Leben der Tiere. T.2. Wie die Saugetiere fur ihre Nachkommen Sorgen. Volk und Wissen Volkseigener Verlag, Berlin, 1-48.</ref><ref>Bojev, N., P. A. Manteifel 1969. Jak savci peccuji o sva mladata. Praha, St. pedagog. naklad. 1-64.</ref> по едно - в Турция и Чехословакия. Популярните му статии са предимно на зоологична и природозащитна тематика и някои са преведени и издадени в чужбина на английски, френски, италиански, немски, чеtски и други езици. От книгите си, самият Н. Боев определя като по-интересни "Прелета на птиците" <ref>Боев, Н. 1957. Прелет на птиците. С., Наука и изкуство, 1-124.</ref>, "Нашите полезни птици" <ref>Боев, Н. 1958. Нашите полезни птици. С., Наука и изкуство, 1-162.</ref>, "Полска практика по зоология"<ref>Боев, Н., А. Ангелов, Н. Карножицки, Ст. Стоянов, 1957. Полска практика по зоология за учителските институти. С. Нар. просв. 1-248.</ref>.
Книгата му за полската яребица <ref>Боев, Н., Г. Константинов, 1954. Яребицата, С. Физкултура, 1-84.</ref> е отпечатана в съкратен превод на руски език в списанието "Охота и охотничье хозяйство" - едно от най-известните ловни списания, и на хърватски език в списанието "Lovac". Книгата му "Детско букварче за растения и животни" претърпява 5 издания, а преведената от него и Ат. Георгиев книга "Земя отвъд океана" - 3 издания. Най-значимата от популярните му книги обаче, "Декоративни птици", излиза посмъртно, една година след кончината му. Три години по-късно (1988) е създанено (по негова идея) [[Българско дружество за защита на птиците]]. Дванадесет години по-късно излизат и две основни статии за вълка в България - една от последните теми, по които работи <ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) в България за 100 години (1878-1978). - Historia naturalis bulgarica, 8: 35-49.</ref><ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) във вярванията, фолклора и бита на българина. – Historia naturalis bulgarica, 8: 51-68.</ref>.За научно-популярните си статии той отбелязва: "... за тях нито водя точен списък, нито имам от всички на разположение, а нерядко някои от тях не носят и моето име, а друго или са неподписани." Според него до 1967 г. броят им надхвърля 350.