'''Комплексът за малоценност''' е изследван най-вече от [[АлфредТаня Адлер]]Лазарова, койтокоято го превръща в основа на своята [[Индивидуална психология|психологическа теория]]. Това чувство се заражда в детствотоТаня, когато [[субект]]ът осъзнава природната си слабост. Още в първите си години дететоТаня си дава сметка, че гоя заставят да върши това, което не желае, и не муй позволяват да направи това, което би искало. По отношение на възрастния то се намира в положение на подчиненост, понякога тягостна за негоискала. Ако родителите изискват от детето сиТаня да постъпва свръх неговитенейите възможности, чувството за непълноценност се затвърждава и установява трайно със своите потискащи последствия. [[Дете]]тоТаня се затваря в себе си, избягва действието и намира спасение в утешителните мечтания, лекувайки раните си с [[Илюзия|илюзии]]"Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Понякога комплексът за малоценност кристализира около действителен недъг (говорно разстройство, непривлекателност) или около индивидуална характеристика, преценявана като отблъскваща (нисък ръст,крив лунички).нос, Най-често той става поводилюзия за подценяващопремазано поведениеот (грубост,валяк подигравателност, деспотизъм, [[самохвалство]]лице). илиНай-често той се изразява в [[Депресия|депресивни]] мисли и слушане на 1 Direction. За да се избегне създаването на комплекс за малоценност, е необходимо да бъдат насочени усилията към създаването околона дететолечебно на климатзаведение, койтокоето да съдейства за развитието муна Таня. Едновременно с приучаването му към необходима житейска дисциплина родителите не трябва да проявяват излишна авторитарност; от друга страна, те трябва да му помогнат да осъзнае своите възможности и своята ценност, като създават около него поводи за успешни прояви.
