'''Комплексът за малоценност''' е изследван най-вече от Таня[[Алфред ЛазароваАдлер]], коятокойто го превръща в основа на своята [[Индивидуална психология|психологическа теория]]. Това чувство се заражда в Танядетството, когато [[субект]]ът осъзнава природната си слабост. Още в първите си години Танядетето си дава сметка, че яго заставят да върши това, което не желае, и не йму позволяват да направи това, което би искалаискало. По отношение на възрастния то се намира в положение на подчиненост, понякога тягостна за него. Ако родителите изискват от Танядетето си да постъпва свръх нейитенеговите възможности, чувството за непълноценност се затвърждава и установява трайно със своите потискащи последствия. Таня[[Дете]]то се затваря в себе си, избягва действието и намира спасение в утешителните мечтания, лекувайки раните си с "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн[[Илюзия|илюзии]]. Понякога комплексът за малоценност кристализира около действителен недъг (говорно разстройство, непривлекателност) или около индивидуална характеристика, преценявана като отблъскваща (нисък ръст,кривнос,лунички). илюзияНай-често той става повод за премазаноподценяващо отповедение валяк(грубост, лицеподигравателност, деспотизъм, [[самохвалство]]).Най-често тойили се изразява в [[Депресия|депресивни]] мисли и слушане на 1 Direction. За да се избегне създаването на комплекс за малоценност, е необходимо да бъдат насочени усилията към създаването наоколо лечебнодетето заведениена климат, коетокойто да съдейства за развитието на Таняму. Едновременно с приучаването му към необходима житейска дисциплина родителите не трябва да проявяват излишна авторитарност; от друга страна, те трябва да му помогнат да осъзнае своите възможности и своята ценност, като създават около него поводи за успешни прояви.
