Разлика между версии на „Мургаш (община Куманово)“

==История==
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от [[1618]]-[[1619]] година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.</ref>
 
Църквата „[[Света Параскева (Мургаш)|Света Параскева]]“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Krstik_Slavica.pdf | заглавие = ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) | достъп_дата = 14 април 2014 г | фамилно_име = Крстиќ | първо_име = Славица | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>
 
В края на [[19 век]] Мургаш е българско село в [[Куманово|Кумановска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Мургаш е село, населявано от 362 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.]</ref>