Константин Иконом: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Редакция чрез мобилно устройство
Ред 12:
 
==Биография==
РоденСпоред [[Козма Апостолидис]] Константин е роден през 1760 г. в [[Пловдив]]., а Бащабаща му Ангелис, също свещеник, е родомпроизхождал от [[асеновград|станимашкото]] село [[Амбелино]].<ref>Αποστολίδης, Κ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 676-677; цит. по: Христемова, М. За Константин Иконом и неговия "Наръчник на Филипополската епархия". – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 10.</ref> [[Константин Моравенов]], от друга страна, сочи като негово родно място ([[Горни Воден|Горни]] или [[Долни Воден|Долни]]), добавяйки, че родителите му били "от село [[Руен (Област Пловдив)|Паная]], дето нито гърци има, нито гръцки знаят да говорят".<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 25.</ref>
 
Константин завършва пловдивското Централно елинско училище. Ръкоположен впоследствие за свещеник, той става негов директор и [[протойерей]] на градската църквачерква „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ (1792-1825).<ref>Христемова, М. За Константин Иконом и неговия "Наръчник на Филипополската епархия". – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 10.</ref> Получава църковното звание "иконом".
 
Константин вероятно придружава новоизбрания пловдивски владика при петмесечната му обиколка на [[Пловдивска епархия|епархията]] (1818) и въз основа на това съставя описание на нейните селища и забележителности.<ref>Христемова, М. За Константин Иконом и неговия "Наръчник на Филипополската епархия". – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 11.</ref> Неговият „Наръчник на Пловдивската епархия или нейното описание" е отпечатан на гръцки език във Виена „с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Паисий“ (1819) и преведен на български от [[Козма Апостолидис]] (1935).<ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 172.</ref>
 
Константин има трима синове и три дъщери. Един от тях, Никола, на свой ред учителства в гръцкото Главно училище на Пловдив и служи като свещеник в [[Свети Димитър (Пловдив)|черквата "Св. Димитър"]].<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 25, 152.</ref>
 
==Съчинения==