Разлика между версии на „Виетнамска война“

форматиране: 3x А|А, дълго тире (ползвайки Advisor.js)
(форматиране: 3x А|А, дълго тире (ползвайки Advisor.js))
Съгласно Женевските споразумения, територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел (където е създадена [[демилитаризирана зона]]) на две части. [[Северен Виетнам]] преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. [[Южен Виетнам]] остава под властта на назначената от французите местна администрация. В южната част на власт се намира профренско настроеният император [[Бао Дай]]. Съединението на страната се предполага да се осъществи след всеобщи свободни избори, които трябва да се състоят не по-късно от средата на [[1956]] г.
 
[[Файл:Ngo Dinh Diem at Washington - ARC 542189.gif|right|thumb|250px|Президентът на САЩ [[Дуайт Айзенхауер]] се среща с [[Нго Дин Дием]] на вашингтонското летище. Май 1957 г.]]
 
По това време започва рязко да нараства ролята на САЩ във виетнамските работи. След победата на комунистите в Китай, администрацията на САЩ разглежда събитията във Виетнам като част от комунистическата експанзия в региона и започва да оказва военна помощ на Франция. След Женевските споразумения, САЩ поемат курс на замяна на Франция, в качеството на противовес на комунистическите сили във Виетнам. Американската администрация отправя предложение на [[Нго Дин Дием]], премиер-министър на Южен Виетнам. На 16 юли [[1955]] г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава във Южен Виетнам.<ref>{{cite journal|doi=10.1111/j.1467-7709.2006.00573.x|title=Staging Democracy: South Vietnam's 1955 Referendum to Depose Bao Dai|first=Jessica|last=Chapman|journal=[[Diplomatic History]]|year=2006|volume=30|issue=4|month=September|pages=671–703}}</ref> През октомври същата година, той провежда референдум, на който е поставен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам.
{{основна|Офанзива Тет}}
[[Файл:Vietnamdem.jpg|thumb|250px|Активисти на антивоенното движение и военна полиция. [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]], октомври 1967 г.]]
Операциите против районите на базиране на [[Виет Конг|Виет Конг]] се оказват недостатъчно резултатни. Отказът на президента Линдън Джонсън от частична [[мобилизация]] и свикване на резервисти означава, че попълването на американските войски във Виетнам се осъществява за сметка на доброволци и ограничена [[военна повинност]]. [[Офицер]]ите са длъжни през половината от срока си на служба да командват бойно подразделение; по такъв начин, смяната на командирите в подразделенията е по-честа, отколкото на редовия и сержантския състав. Във Виетнам са изпращани най-подготвените подразделения и най-опитните военнослужещи, което води до отслабването на американските контингенти в [[Западна Германия]], [[Южна Корея]] и други страни. През 1965—1967 г. наличните човешки резерви на армията на САЩ са изчерпани. Така, за сформираната 23-та пехотна дивизия, две от трите и&#768; бригади са спешно прехвърлени във Виетнам, без да имат адекватна подготовка и снаряжение; една от тях (198-ма лека пехотна бригада) дотогава се подготвя за полицейска служба в [[Доминиканска република|Доминиканската република]].<ref>Shelby Stanton. The Rise and Fall of an American Army. — Novato, CA: Presidio Press, 1985. — С. 195—196.</ref>
 
Надявайки се да преобърне хода на войната, в средата на 1967 г. ръководството на Северен Виетнам започва да планира широкомащабно настъпление на юг, чиято цел е свалянето на правителството на Нгуен Ван Тху и създаването на политически предпоставки за извеждането на американските войски. За първи път от началото на военните действия удари трябва да се нанесат по големите южновиетнамски градове. За да отклонят силите на САЩ в отдалечени райони на страната, през есента на 1967 г. северовиетнамското командване провокира серия от така наречените [[погранични битки]]. През януари 1968 г. големи сили на Северен Виетнам са концентрирани около базата на морската пехота на САЩ в Кесан и започват обсадата и&#768;, което заставя американската страна да усили гарнизона на базата.
 
Командването на САЩ е осведомено за подготвящата се настъпателна операция, но не дооценява мащаба и&#768;. Определена роля изиграва и фактора изненада — настъплението започва в разгара на [[Тет (празник)|Тет]] (виетнамската Нова година) — най-почитания празник във Виетнам, по време на който и двете воюващи страни в продължение на няколко години обявяват едностранно прекратяване на огъня.
На Тет през 1968 г. примирието е нарушено. На [[30 януари|30]]—[[31 януари]], силите на Северен Виетнам и [[Виет Конг|Виет Конг]] провеждат серия атаки в цял Южен Виетнам, в това число непосредствено в столицата на страната, Сайгон. Единственият значителен успех е завладяването от два полка на северовиетнамската армия на град [[Хюе]], древната столица на страната. На други места, атаките са отблъснати поради значителното превъзходство на отбраняващите се в огнева мощ. Офанзивата Тет приключва към началото на март. Правителството на Тху остава на власт, Хюе е превзет отново от американски и южновиетнамски войски след [[битка за Хюе|едно от най-ожесточените сражения през войната]], а [[Виет Конг|Виет Конг]] понася толкова сериозни загуби, че не успява да възстанови предишния си потенциал. Във военен план, настъплението завършва с провал, но в психологически то се оказва преломния момент на Виетнамската война. Внезапната офанзива, широко отразявана от средствата за масова информация, изважда от заблуждението му обществото относно военните победи на САЩ във Виетнам. Самият факт, че силите на комунистите успяват да проведат такава операция, показва, че те не са отслабени и ще продължат борбата. [[Обсада на Кесан|Обсадата на Кесан]], сраженията за [[Сайгон]] и [[Хюе]] изглеждат на американците в САЩ като предвестници на катастрофа. Расте броя на журналисти и политици, изказващи се против войната — по тяхно мнение, тя не може да бъде спечелена и има аморален характер.
 
В периода март—май силите на съюзниците в Южен Виетнам преминават в контранастъпление. Генерал Уестморланд предполага, че големите загуби на противника му дават възможност да го довърши, и поисква допълнително още 206 хиляди военнослужещи за разширяване на операциите. Поради нарастването на антивоенните настроения обаче, това не може да бъде удовлетворено. Президентът Джонсън дава съгласието си за изпращането на неголямо подкрепление, а на [[31 март]] излиза с обръщение по телевизията към нацията, в което обявява прекратяването на бомбардировките над Северен Виетнам (с изключение на южните части на страната), за намерението си да започне мирни преговори с противника и за решението си да не се кандидатира на следващите президентски избори.
18 217

редакции