Лициний: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
| изображение за личността = [[Файл:132 Licinius.jpg|180px]]
| описание на изображението =Бронзов [[фолис]] с образа на Лициний
| управление = 11 ноември 308 - 18 септември 324
| коронация =
| пълно име =
Ред 16:
| погребан =
| предшественик =
| потомство =цезар [[Лициний II]]
| наследник =
| съпруга = [[Флавия Юлия Констанция]]
Ред 26:
| герб =
}}
'''Валерий Лициниан Лициний''' ({{lang-la|Gaius Valerius Licinianus Licinius}}) или '''Лициний I''' е римски император през 308-324 г.
 
ТойЛициний биле съратник и близък сподвижник на император [[Галерий]], били бива избран от него за съуправителсъимператор, ис получилцел рангда противостои на появилите се претенденти [[АвгустКонстантин (титла)I Велики|августКонстантин]] прези [[308Максенций]] г., заЛициний даполучва противостоиранг на появилите се претенденти [[КонстантинАвгуст I Велики(титла)|Константинавгуст]] ина 11 ноември [[Максенций308]] г. и е назначен да управлява Тракия, Илирия и Панония
 
През 309-310 г. Лициний удържа победи над [[германиготи]] и [[сармати]] по Дунав. Скоро следСлед смъртта на Галерий през [[311]] г. Лициний води кампания и побеждава [[Максимин Дая]] в Мала Азия, и ставаставайки владетел на повечето източни провинции ([[312]] г.). Заедно с [[Константин I]], другият останал легитимен август, си поделят сферите на влияние в Римската империя и издават [[Милански едикт|т.нар. Медиолански едикт]] за веротърпимост ([[313]] г.), но след срещата им в Медиолан, тяхното съперничество прераства във война, която се провелапровежда на Балканите. През [[314]] година Константин надделява срещу Лициний в битката при Цибале, Панония. В следващата година трае временно примирие докато Константин и Лициний отбраняват границата по Дунав срещу [[сармати]] и [[готи]].
 
През 313 г. Лициний взема за жена [[Флавия Юлия Констанция|Констанция]], сестрата на Константин. Но привидният съюз между двамата августи скоро е нарушен, след като Константин обвинява Лициний, вероятно основателно, че крои заговор срещу него. През октомври [[314]] година Константин надделява срещу Лициний в битката при Цибале, Панония. В следващата година трае временно примирие докато Константин и Лициний отбраняват границата по Дунав срещу [[сармати]] и [[готи]].
В края на 316 г. междуособната война все пак е подновена; за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника [[Валерий Валент]] за претендент на запада, но той скоро търпят разгром в битката при Мардия (Campus Ardiensis в Тракия). Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник и да екзекутира Валент. Победителят Константин отнема [[Илирия]] и [[Панония]] от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата, съгласно който Лициний взема за жена Констанция, сестрата на Константин. Тогава обявява сина си [[Лициний II]] за цезар.
 
В края на 316 г. междуособната война все пак е подновена; за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника [[Валерий Валент]] за претендент на запада, но той скоро търпяттърпи разгром в [[Битка при Мардия|битката при Мардия]] (Campus Ardiensis в Тракия, дн. [[Харманли]]). След унизителното поражение Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник и да екзекутира Валент. Победителят Константин отнема [[Илирия]] и [[Панония]] от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата,. съгласно койтоТогава Лициний вземаобявява за женацезар Констанция,и сестратанаследник насинът Константин.си Тогаваот обявяваКонстантиновата синасестра сиКонстанция - малолетния [[Лициний II]] за цезар.
По произход селянин от [[Мизия]] Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите се отнасял грубо и пренебрежително, а бидейки почитател на езическите порядки и закони той възстановява държавния култ към [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и започва да преследва [[християнство|християните]] в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.
 
Въпреки че първоначално Лициний се придържа към религиозната толерантност, църковната пропаганда е враждебна към него. По произход селянин от [[Дакия]] или [[Мизия]] Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите се отнасял грубо и пренебрежително, а бидейки почитател на езическите порядки и закони той възстановява държавния култ към [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и започва да преследва [[християнство|християните]] в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.
Заети срещу сармати и готи, двамата императори поддържат несигурно примирие, но ситуацията се изостря когато Константин навлиза в територията на Лициний по Дунав, преследвайки бягащи варвари през 318 и отново през 321 г.
 
Заети във война срещу сармати и готи, двамата императори поддържат несигурно примирие, но ситуацията се изостря когато Константин навлиза в територията на Лициний по Дунав, преследвайки бягащибягащите варвари през 318 и отново през 321 г. Лициний обвинява Константин в нарушение на мирния договор и това довежда до нов конфликт между тях.
През [[323]] г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент - [[Секст Мартиниан|Мартиниан]], със същия минимален успех. Още в началото флотът на Лициний е победен при [[Хелеспонт]]. След разгрома в [[Битка при Адрианопол (324 г.)|битката при Адрианопол]] на [[3 юли]] [[324]] г. и последвалото военно поражение при Хризопол във [[Витиния]], Лициний е пленен и поставен под домашен арест в [[Тесалоника]]. Не след дълго е удушен ([[325]] г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.
 
През [[323]] г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент - [[Секст Мартиниан|Мартиниан]], със същия минимален успех. Още в началото флотът на Лициний е победен при [[Хелеспонт]]. След разгрома в [[Битка при Адрианопол (324 г.)|битката при Адрианопол]] на [[3 юли]] [[324]] г. и последвалото военно поражение при Хризопол във [[Витиния]] (18 септември 324 г.), Лициний е пленен и поставен под домашен арест в [[Тесалоника]]. НеПървоначално Лициний е оставен жив, но на следследващата дългогодина е удушен ([[325]] г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.
 
<gallery caption="Галерия" align="center" perrow="3" widths="220px">
Line 46 ⟶ 48:
</gallery>
 
===Външни препратки===
[[Файл:Licinius1.jpg|150px|мини|ляво|Монета с образа на Лициний]]
{{Commons|Licinius}}