Алпинизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 17x интервали, 4x дълго тире, 2x заглавие, А|АБ (ползвайки Advisor.js), поправки
мериторични
Ред 2:
'''Алпинизъм''' е вид високопланински [[спорт]] (някои го считат едновременно с това и за [[хоби]]) и се състои в катерене на [[планина|планини]], обикновено с цел покоряване на планински върхове. Терминът е известен като алпинизъм най-вече в [[Европа]], докато в [[Америка]] предпочитаният термин на английски е '''планинско катерене''' (''Mountaineering'').
 
В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида - [[сняг|снежно]], [[лед]]ено и [[скала|скално катерене]]. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално [[оборудване]] и [[екипировка]] и натрупване на много практически опит.
 
Съществуват два вида стилове в изкачването: [[Алпи|алпийски]] и експедиционен.
Ред 10:
[[Картинка:Glaciereaston.jpg|мини|Алпинист преодолява ледникова пукнатина]]
* [[Лавина|Лавини]] - това е една от най-често пренебрегваните опасности, дори от опитни скиори и алпинисти. Всяка година, между 120 и 150 души загиват при малки лавини в областта на Алпите. Най-често това са мъже на възраст от 20 до 35 години. В повечето случаи решението да не се пресича определена област поради опасност от лавини е свързано със загуба на време и използване на обиколни пътища. Най-голямата вероятност за лавини съществува на дълги, открити, 30 до 45 градусови наклони, с много малко дървета или скали, обиконовено с прясно навалял сняг.
* [[Буря|Снежни бури]] - високо в планината времето търпи резки промени и може да се смени няколко пъти на ден. Изведнъж паднала [[мъгла]] или обилен като завеса снеговалеж могат значително да затруднят видимостта. Понякога силни ветрове съчетани с ниски температури могат да направят придвижването невъзможно. [[Гръмотевица|Гръмотевични]] и [[светкавица|светкавични]] бури, особено през лятото, също поставят на изпитание алпинистите.
* [[Свлачище|Свлачища]] - особено при скалното катерене, катерачите трябва много точно да преценят твърдостта и стабилността на камъните в които забиват съоръжения или на които стъпват. Планините са подложени на непрекъсната ерозия и един камък може да предизвика огромно свлачище. При ледените и снежни покрития, нестабилни камъни може да са покрити със сняг или лед, което ги прави още по-опасни. Изисква се опит, тренировка и способности, за да бъдат разпознати такива опасности. Много е важно в тези случаи да има осигуровка от поне още двама души. В определени заледени участъци, които могат лесно да бъдат идентифицирани от опитни катерачи, се формират огромни ледени висулки, които представляват точно толкова голяма опасност, колкото и падащите камъни и следва да бъдат избягвани.
* [[Пропаст]]и – пропастите високо в планините, където са ледниците, представляват тесни, дълбоки и отвесни цепнатини, пропуквания в леда. Те биват явни и скрити. Последните са покрити, но не и запълнени със сняг. Падането в такива скрити пропасти представлява огромна опасност за алпинистите.
* [[Лед|Заледени склонове]] - склонове, огряни от слънцето през деня, могат да станат меки и при падане на температурата да се заледят. Особено опасни са заледени склонове, върху които е паднал нов сняг.
 
== Необходимо оборудване и екипировка ==
Ред 23:
 
=== Екипировка ===
*[[Спален чувал]] - вид походно одеяло, използвано за спане и отдих. Продава се в различни дължини и пълнеж и основната му функция е да осигури топло и удобно спане в походни условия.
*[[Палатка]] - временно убежище, което може да се сглоби и разглоби бързо. Хималайските палатки са малки, но конструкцията им е такава, че да устоят на силните ветрове и налягането на снега.
*[[Раница]] - раниците, използвани в алпинизма, са с метална рамка и специфична конструкция, наречена ''butterfly'', държачи за сечива и подвижен колан за кръста.
*[[Клема (алпинизъм)|Клема]] - клемите се изработват в различни размери и тежат между 20 и 50 грама. Закрепят се в цепнатини в скалата и служат за осигуряване на катерещите.
*[[Скален клин|Клин]] - метален предмет, заострен в единия край и с дупка (ухо) в другия; забива се в скални цепнатини и служи за осигуровка, за закрепване или опорна точка. В ухото се включва карабинер, през който се прекарва осигурителното въже. Съществуват и клинове за лед, които се навиват подобно тирбушон.
*[[Осмица]] - Алуминиево устройство във формата на осмица, използва се при спасителни операции и осигуряване на катерещия се при преминаване на трудни пасажи. Позволява бързо спускане по въже.
*[[Пикел]] - наречен още ледокоп, наподобява ледена брадва или кирка – сечиво, което практически всеки алпинист на ледено покритие трябва да има. Дължината на пикела е от 60 до 90 см. Използва се не само при изкачване като се забива в леда, но може да играе и съществена роля за закачване при внезапно падане.
*[[Лопата|Лопата за сняг]] - специална лопата с къса дръжка, използва се за разчистване на снега. Особено полезна е в случай, че се налага да се направи дупка в снега, която да служи за временно жилище, подобно на [[иглу]]. Ако е правилно издълбана, тази своеобразна [[снежна пещера]] може да поддържа температура малко над 0°С даже когато навън температурата е -40°С. Много катерачи предпочитат да не носят лопата за да намалят товара, но пикелът и лопатата могат да се окажат животоспасяващи.
*[[Карабинер]] - представлява метална затворена халка с D-образна, крушовидна или елипсовидна форма с възможност да бъде отваряне от едната страна. Използва се най-вече при осигуряване на въжетата. Изработва се от [[алуминий]], [[стомана]] или [[Титан (елемент)|титан]], като най-често се изработват от сплави съдържащи тези метали в различни съотношения.
*[[Въже]] - въжетата биват статични, динамични и помощни. Те се изработват от висококачествени материали, за да могат да поемат [[тегло|тежестта]], [[триене]]то и динамичното натоварване. Средната им дебелина е от 8мм до 11мм и една от основните им характеристики е способността им за удължаване (елонгация на въжето) при натоварване. Елонгацията при статичните въжета е от 0.5% до към 6%. Те се използват по-често в спелеологията, където спецификата на осигуряване (предимно горна осигуровка) не предполага дълги падания на осигурявания. Друго предимство на статичните въжета в пещерното дело е, че те са по-удобни при спущане на рапел и изкачване с помощни средства (самохвати) по самото въже, тъй като поради обраната елонгация не "люлеят", за разлика от динамичните, а това пести много сили, особено при обратното изкачване след проникване в дълбоки пропастни системи. Динамичните въжета имат елонгация до 54% <ref>Алпинизъм, изд. Медицина и физкултура, 1964 г., с.29; Автори: м.с. Георги Атанасов, м.с. Георги Щерев, Борис Маринов, Иван Янакиев, Анастасия Влахлиева</ref>. При всички видове катерене, когато се ползва долна осигуровка, се използват динамични въжета, тъй като при падане елонгацията на въжето поема основната част от енергията на удара. Помощните въжета издържат по-малко натоварване. Използват за направа на някои специфични възли (самозатягащ възел, възел на Прусик), осигуровка на екипировка и др.
 
== История ==
Ред 39:
Алпинизмът в съвременния смисъл на тази дума се ражда през [[1786]] година с комерсиалното изкачване на връх Монблан. Алпийският клуб е създаден в [[Лондон]] през [[1857]] година и картите и пътеводителите, които се издават спомагат за превръщането на алпинизма в [[спорт]]. Около 1870 година алпинистите започват да търсят по-високи върхове и по-трудни маршрути. [[Анди]]те в [[Латинска Америка]] стават център на внимание, след това върховете в [[Африка]] и най-накрая Хималаите.
 
Най-високият връх на [[Южна Америка]], [[Аконкагуа]] (6962м6962 m) е изкачен за първи път през 1897 от групата на Фитцджералд. Американският алпийски клуб е създаден през 1902. През 20-ти век алпинизмът добива истински интернационален характер, като алпинисти от почти всички страни се включват в покоряването на най-високите върхове в света. След Първата световна война започва истинският щурм на Хималаите. След 30-годишни опити, най-високият връх на планетата, [[Еверест]] (8,848 мm) е покорен на [[29 май]] [[1953]] година от [[Едмънд Хилари]] и [[Тенсинг Норгей]] (''Edmund Hillary, Sherpa Tenzing Norgay''). [[К2]] е изкачен на следващата година.
 
След като всички върхове биват покорени, алпинистите започват да търсят алтернативни, много по-трудни пътища към върха, отвесни скали, неизползване на кислородни апарати. Всичко това е възможно благодарение на усъвършенстваните техники и новите екипировки.