|
| роден-дата = [[1760]]
| роден-място = [[Пловдив]] или [[Асеновград|Станимака]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[18291824]] или [[1825]]
| починал-място = [[Пловдив]], [[Османска империя]]
}}
==Биография==
Според [[Козма Апостолидис]] Константин е роден през 1760 г. в [[Пловдив]], а баща му Ангелис, също свещеник, произхождал от [[асеновград|станимашкото]] селопредградие [[Амбелино]].<ref>Αποστολίδης, Κ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 676-677; цит. по: Христемова, М. За Константин Иконом и неговия "Наръчник на Филипополската епархия". – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 10.</ref> [[Константин Моравенов]], от друга страна, сочи като негово родно място село ([[Горни Воден|Горни]] или [[Долни Воден|Долни]]) Воден, добавяйки, че родителите му били „от село [[Руен (Област Пловдив)|Паная]], дето нито гърци има, нито гръцки знаят да говорят“.<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 25.</ref>
Константин завършва пловдивското Централно елинско училище и впоследствие става главен учител там. Ръкоположен впоследствиее за свещеник, тойот ставапловдивския неговмитрополит директор(1780-1808) Кирил и назначен [[протойерей]] (със звание "иконом") на градската черква „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ (1792-1825).<ref>Христемова, М. За Константин Иконом и неговия "Наръчник на Филипополската епархия". – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 10; Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 147, 164-165.</ref> Също тойТой съставя на гръцки език устава на пловдивския [[Абаджийство|абаджийски]] [[еснаф]].<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 87.</ref>
Поп Константин вероятно придружава новоизбрания пловдивски владика при петмесечната му обиколка из [[Пловдивска епархия|епархията]] (1818) и въз основа на това пътуване съчинява описание на тамошните селища и забележителности.<ref>Христемова, М. За Константин Иконом и неговия "Наръчник на Филипополската епархия". – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 11.</ref> Неговият „Наръчник на Пловдивската епархия или нейното описание" е отпечатан на гръцки език във Виена „с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Паисий“ (1819) и преведен на български от [[Козма Апостолидис]] (1935).<ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 172.</ref>
[[Константин имаМоравенов|Моравенов]] пише, че Константин починал "в дълбока старост" през 1824 или 1825 г. и оставил трима синовесина и три дъщери.<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население. Пловдив, 1984, 164, 25.</ref> Един от тях, Николай (Николаки), на свой ред учителства в гръцкото Главно училище на Пловдив и служи като свещеник в черквата „[[Свети Димитър (Пловдив)|Свети Димитър]]“.<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 25, 152, 157.</ref>
==Съчинения==
|
