Разлика между версии на „Антиохия“

м
редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Селевкиди using HotCat)
м
'''Антиохия на Оронт''' или само '''Антиохия''' ({{lang-el|Ἀντιόχεια ἡ ἐπὶ Ὀρόντου; Ἀντιόχεια ἡ ἐπὶ Δάφνῃ; Ἀντιόχεια ἡ Μεγάλη}}; {{lang-tr|Antakya}}; {{lang-syr|ܐܢܛܝܘܟܝܐ}}; {{lang-he|אנטיוכיה}}; {{lang-ka|ანტიოქია}}; {{lang-hy|Անտիոք}}; {{lang-la|Antiochia ad Orontem}}; {{lang-ar|انطاکیه}}) е сред най-големите и значими антични градове, разположен в [[Древна Сирия]].
 
В продължение на близо 7 века - от средата на [[2 век пр.н.е.]] до към началото на [[6 век]], е основен древногръцки и римски [[форпост]], както и търговско предмостие към Азия. Руините на града се намират край днешния гр. [[Антакия]], в област [[Хатай]], най-южната част на Централна [[Турция]].
 
== Основаване ==
Антиохия се превръща в център на [[елинизъм|елинизма]] в Азия. Поради стратегическото си местоположение на пътя между [[Средиземноморие]]то и [[Месопотамия]] и оттам с [[Персия]] и [[Индия]], Антиохия се издига в пръв и най-значимия елинистичен, а в последствие и римско-византийски град в Азия. Своеобразен европейски форпост към огромния и най-голям континент, Антиохия в продължение на близо седем века е сред няколкото антични културни и столични центъра, редом с [[Древна Атина]], [[Александрия]] на [[Птолемеи]]те, [[Древен Рим]], [[Картаген]] и [[Константинопол]].
Сирийските селевкидски царе и римските императори [[Веспасиан]] и [[Тит]] много тачели Антиохия, а градаградът се славел навред с великолепната си архитектура и разкошния екстериорен блясък на постройките си, като от изток на запад, в продължение на 15 км, градътбил пресичалапресичан от алея, украсена с два реда колони, представляващи покрит ход от двете страни на открит каменен път. Античният град имал четири квартала оградени от защитна стена, като последнияпоследният бил издигнат по времето на [[Антиох IV Епифан]] (наречен в негова чест Епифания, а самият владетел получил прозвището втори„втори основател на АнтиохияАнтиохия“). Населението на града още от основаването му било смесено, като преди всичко се откроявало елинистичното влияние. В Антиохия имало и [[евреи]], а градският живот се славел навред с богатството и колорита си от всякакви люде на древните науки и изкуства - учени, философи, поети, ритори и просто гадатели, щедро предлагащи своите услуги на всеки (типична картина за времето на Исус). Античната елинистична езическа култура процъфтявала в Антиохия, като елинистичната азиатска столица се славела и със своята похотливост, порочност и извратеност. Древните [[Самария]], [[Юдея]], финикийското крайбрежие и [[Киликия]] (разположени в близост до града), т.е. земите на [[Ханаан]] (което ще рече страна на пурпура, т.е. [[Финикия]]) се управлявали и администрирали от Селевкидската столица. Юдея в годините около 200 г. пр.н.е., т.е. непосредствено след [[битката при Зама]], от [[Птолемеи]]те преминала под властта и юрисдикцията на [[Селевкиди]]те от [[Птолемеи]]те.
 
=== Римският град ===
[[Файл:Ancient Roman road of Tall Aqibrin.jpg|thumb|Римски път в близост до Антиохия]]
От [[64 г. пр.н.е.]] Антиохия е под римска власт и юрисдикция. По това време и [[Светите земи]], с изключение на периода на управление на [[Хасмонеи]]те и [[Иродиади]]те, също са поставени под юрисдикцията на сирийскиятсирийския римски прокуратор по наследена древна традиция, което ще рече, че Светите земи се администрирали и управлявали именно от Антиохия. В Антиохия установяват своята азиатска военна база римляните ([[Comes Orientis]]). По времето на [[Октавиан Август]], [[Римска Сирия]] със столица Антиохия получава статут на [[имперска провинция]], а под командването на наместника ([[legatus Augusti]]) са всички римски легиони в [[Левант]]а, вкл. Юдея.
 
Предходно,По-рано именно в Антиохия[[Ханибал]] се установява в изгнание [[Ханибал]]именно в Антиохия, признавайки [[Клетвата на Ханибал|своята клетва]] пред [[Антиох III Велики]]. За кратко време преди налагането на римската власт в района, Антиохия влиза в състава на Армения, като градът е поставен под римскаримско управление и юрисдикция от [[Помпей Велики]] през 64 г. пр.н.е. По времето на [[първи триумвират|първия триумвират]] Помпей, а сетне и [[Комод]] резидирали в града в бившия дворец на Селевкидите.
 
Градът по времето на [[Свети Павел]] (Саул) достигнал близо милион жители, с което се съпоставял само с Рим (за сравнение пунически Картаген с предградията в периода на най-големия си разцвет имал около 700 хил. жители, а Константинопол достигнал милион преди [[юстинианова чума|юстиниановата чума]]).
 
=== Първият християнски център ===
В начало на нашата ера, християнството започнало своето разпространение именно от Антиохия. В града, своеобразна елинистична и после римска столица на Изтока, намерили убежище първите християни, които след [[лапидация]]та край стените на Йерусалим на архидяконаархидякон [[Светисвети Стефан]] се спасили тук от преследванията на сънародниците си. След първиятпървия християнски [[Йерусалимски събор]], именно в космополитната Антиохия се установяват апостолите [[Варнава]] и [[Павел (апостол)|Павел]] да утвърждават новата вяра, където {{цитат|поучаваха доста народ, и учениците в Антиохия бидоха наречени християни|}} (Деяния 11:20-26).
 
Според повечето версии, евангелист Лука е родом от Антиохия. В Антиохия се установява първата християнска мисия, а апостол Павел оттук се отправя на своите мисионерски пътувания, като първата църква в историята на християнството (Антиохиийската) управлява и [[апостол Петър]]. След [[обсада на Йерусалим (70)|разрушаването на Йерусалимския храм]] и сриването на Йерусалим по времето на [[Втора юдейско-римска война|втората юдейско-римска война]], Антиохия заема логичното първо място в християнската [[Ранно християнство|раннохристиянскараннохристиянската]] йерархия, и неслучайно в последствиевпоследствие Антиохийската църква е призната по значение с ранг равен на тези в Александрия, Рим и Константинопол. В Антиохия процъфтява и знаменитата [[Антиохийска богословска школа]], която излъчва много от най-видните [[Отци на Църквата]], сред които се откроява [[Йоан Златоуст]]. През 21 век Антиохийскиятантиохийският патриарх заема трето място в йерархията сред патриарсите на източната църква и носи титула “патриарх„патриарх на целия Изток”Изток“.
 
=== Средновековният град ===
[[Файл:AntiochRamparts.jpg|thumb|Крепостните стени на кръстоносна Антиохия]]
В годинитеМежду 256- и 260 г. Антиохия е превзета от войските на [[шахиншах]]а [[Шапур I]], а жителите ѝ взети в плен и преселени в [[южнаЮжна Месопотамия]].
 
През 337 г. градът е сринат от земетресение, след което възстановен наново, но вече губи предишния си блясък и слава.
 
През месец октомври 525 г. градът Антиохия е изпепеленизпепелена от пожар, а на следващата 526 г. - на 26 май, разрушенразрушена от ново силно земетресение. На 29 ноември 528 г. новопоредното силно земетресение разтърсва града, като жертвите са 5 хил.5000, а зимата на 528/-529 г. в района е изключително сурова, което допълнително усложнява обстановката в полусринатия античен град. Император [[Юстиниан Велики]] освобождава града за три последователни години от всякакъв фиск и налози, с цел да му даде възможност да се възстанови.
 
ВПрез 540 г. Антиохия е превзета от войските на [[Хосров I Ануширван]] и наново разрушена, но е върната в пределите на империята още при управлението на [[Юстиниан Велики]].
 
По времето на [[Арабски халифат|Арабския халифат]] през 7 и 8 век, античният град постепенно губи предходното си значение, слава и блясък, най-вече поради нарушената интеграционност с и в [[империум]]а. Едва впрез 969 г. при управлението на император [[Никифор II Фока]], Антиохия е върната в пределите на Източната Римска империя. Това статукво се запазва до [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], след която византийското влияние в района отслабва и логично в 1084 г. Антиохия преминава под властта на [[селджуки]]те, за да бъде превзета от [[кръстоносци]]те впрез 1098 г.
 
Антиохия става център на [[Антиохийско княжество]], просъществувало до 1268 г., когато Кръстоносна Антиохия е напълно разрушена от египетскиятегипетския мамелюкски султан [[Бейбарс I]] (1260-1277). ВПрез 1516 г. султан [[Селим I]] присъединява града към владенията на Османската империя, което положение се запазва до края на Първата световна война.
 
=== Съвременният град ===
В съответствие с решенията на конференцията в Сан Ремо през 1920 г., районът на антична Антиохия преминава под френска власт и юрисдикция, ставайки част от т.нар. Френска Сирия и според клаузите на предходното тайно [[споразумение Сайкс-Пико]].
 
Това положение се запазва до 1936 г., когато [[Мустафа Кемал Ататюрк]], възползвайки се от усложнената международна обстановка в Европа и Далечния Изток, изисква от [[Лигата на нациите]] в [[Женева]] образуването на автономен [[санджак]] в състава на френска Сирия - [[Хатай]]. В годините, когато западните сили победителки в световния конфликт са заети с политиката на омиротворяване на [[Хитлер]] в Европа, Хатай се обявява за независима държава, която на 29 юни 1939 г. е анексирана от Турция, т. е. точно два месеца преди началото на Втората световна война. Срещу тази [[анексия]] никой не възразява, още повече че западните [[великиВелики сили]] целят по този начин да задоволят турските апетити и аспирации в района, а посредством тях да възпрат турските ревизионистични амбиции, които могат да тласнат страната в навечерието на ВСВВтората световна война в лагера на [[Оста]].
 
Този последен и твърде интересен епизод от историята на някога славния античен мегаполис е художествено интерпретиран във филма на Стивън Спилбърг - "[[Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход]]".
 
От средата на 1939 г. градът е турски.
409

редакции