|
}}
'''Истанбу̀л''' или '''Цариград''' ({{lang-tr|İstanbul}}, /isˈtanbuɫ/), чието първо историческо име е Византион ({{lang-gr|Βυζάντιον}}), наричан още '''Стамбул''' и '''Константинопол''', е най-големият град в [[Турция]], представляващ [[икономика|икономическото]], [[култура|културното]] и [[история|историческото]] сърце на страната. С население от 13,5 милиона, градаградyът образува една от на най-големите [[агломерация|градски агломерации]] в [[Европа]]<ref> The United Nations defines an urban agglomeration as "the population contained within the contours of a contiguous territory inhabited at urban density levels without regard to administrative boundaries". The agglomeration "usually incorporates the population in a city or town plus that in the suburban areas lying outside of, but being adjacent to, the city boundaries".[123] Figures dated 1 July 2011 place the populations of the agglomerations of Moscow and Istanbul at 11.62 million and 11.25 million, respectively.[124] The UN estimates that the agglomeration of Istanbul will exceed the agglomeration of Moscow in population by 2015 (with 12.46 million and 12.14 million, respectively), although extrapolation suggests that the former will not surpass latter until the second half of 2013. A revision with 2013 data is due in the first half of 2014</ref> и е сред на най-големите градове в страната и света по население<ref>http://rapor.tuik.gov.tr/reports/rwservlet?adnksdb2&ENVID=adnksdb2Env&report=wa_buyukbelediye.RDF&p_kod=1&p_yil=2011&p_dil=1&desformat=html</ref><ref>Mossberger, Karen; Clarke, Susan E.; John, Peter (2012). The Oxford Handbook of Urban Politics. Oxford Handbooks in Politics and International Relations. Oxford, Eng.: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-536786-7.</ref>. Площта на Истанбул е 5,3435343 кв. км и е еднакъв по размер с [[Истанбул (вилает)|Истанбулската провинция]], на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален [[град]], разположен около [[Босфор]]а, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в [[Европа]], а една трета от населението му живее в [[Азия]]<ref>WCTR Society; Unʼyu Seisaku Kenkyū Kikō (2004). Urban Transport and the Environment: An International Perspective. Amsterdam: Elsevier. ISBN 978-0-08-044512-0.</ref>.
Основан през [[660]] г. пр.н.е., катос името [[Византион]], по -късно [[Константинопол]], още [[Цариград]], Истанбул е разработенорисан да се превърне в един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет [[век]]а той служи като столица на четири империи: [[Римската империя]] ([[330]]-[[395]]), [[Византийската империя]] ([[395]]-[[1204]] и [[1261]]-[[1453]]), [[Латинската империя]] ([[1204]] - [[1261]]) и [[Османската империя]] (1453-1922)<ref>Çelik, Zeynep (1993). The Remaking of Istanbul: Portrait of an Ottoman City in the Nineteenth Century. Berkeley, Calif., & Los Angeles: University of California Press. ISBN 978-0-520-08239-7.</ref>. Той изиграва ключова роля в развитието на [[християнство]]то по време на римскиримското и византийскивизантийското временауправление, преди османците да завладяватзавладеят града през [[1453]] г. и да го превърнат в [[ислям]]ска крепост и седалищетоседалище на ислямския [[халифат]]. В днешни дни, въпреки че [[Република Турция]] установи своята столица в [[Анкара]], имперското наследство в града все още видимо напомня за някогашната централна роля на града.
Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия [[път на коприната]]<ref>Dumper, Michael; Stanley, Bruce E., eds. (2007). Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. Santa Barbara, Calif.: ABC-CLIO. ISBN 978-1-57607-919-5.</ref> между [[черно море|Черно]], [[мраморно море|Мраморно]] и [[Средиземно море]]. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света, над Босфора са построени 2 висящи моста, в процес на строеж е трети. До [[2014]] г. се очаква да бъде построен и тунелът под Босфора "Мармарай", който ще свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с [[небостъргач]]и. Населението нараства десетократно от [[1950]] г. до днес. ▼
▲Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия [[път на коприната]]<ref>Dumper, Michael; Stanley, Bruce E., eds. (2007). Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. Santa Barbara, Calif.: ABC-CLIO. ISBN 978-1-57607-919-5.</ref> между [[черно море|Черно]], [[мраморно море|Мраморно]] и [[Средиземно море]]. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света, над Босфора са построени 2 висящи моста, в процес на строеж е трети. До [[2014]] г. се очаква да бъде построен и тунелът под Босфора "Мармарай"„Мармарай“, който ще свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с [[небостъргач]]и. Населението нараствае нараснало десетократно от [[1950]] г. до днес.
През [[2010]] г., Истанбул е обявен за [[Европейска столица на културата]] и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни посетители <ref>Weiner, Miriam B. "World's Most Visited Cities". U.S. News & World Report. Retrieved 21 May 2012.</ref>. Голяма част от историческия център е под защитата на [[ЮНЕСКО]], като обект на световното културно наследство. Като един глобален град<ref>^ "The World According to GaWC 2010". Globalization and World Cities (GaWC) Study Group and Network. Loughborough University. Retrieved 8 May 2012.</ref>, в Истанбул е седалището на много турски фирми и медийни компании. Надявайки се да се възползва от бързата си експанзия, Истанбул кандидатства за [[2020]] [[Летни олимпийски игри]]<ref>http://www.olympic.org/news/ioc-selects-three-cities-as-candidates-for-the-2020-olympic-games/166288</ref>. ▼
▲През [[2010]] г. , Истанбул е обявен за [[Европейска столица на културата]] и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни посетители гости<ref>Weiner, Miriam B. "World's Most Visited Cities". U.S. News & World Report. Retrieved 21 May 2012.</ref>. Голяма част от историческия център е обект на световното културно наследство под защитата на [[ЮНЕСКО]] , като обект на световното културно наследство. Като един глобаленкосмополитен град<ref>^ "The World According to GaWC 2010". Globalization and World Cities (GaWC) Study Group and Network. Loughborough University. Retrieved 8 May 2012.</ref>, в Истанбул е седалищетоседалище на много турски фирми и медийни компании. Надявайки се да се възползва от бързата си експанзия, Истанбулградът кандидатства за [[2020]]домакин на [[Летни олимпийски игри|Летните олимпийски игри]] през [[2020]] г.<ref>http://www.olympic.org/news/ioc-selects-three-cities-as-candidates-for-the-2020-olympic-games/166288</ref> .
== География ==
===Местоположение===
Преди градът е бил разположен само в [[Европа]], но сега е разположен на два континента. Източната част е в [[Азия]], а Западнатазападната — в Европа. На юг се простира [[Мраморно море|Мраморно]], а на север —– [[Черно море]]. За да се стигне по вода от Черно в [[Средиземно море|Средиземно]] и Егейско море, трябва да се мине през [[Босфор]]а и Истанбул. Двата континента са свързани с 2два забележителни моста над Босфора.
ДобротоЗаради доброто му географско положение обуславя избора му през 324 г. от [[Константин Велики]] иизбира официалното обявяване през 330 г. на ИстанбулВизантион за столица на [[Римска империя|Римската империя]]. ([[ВизантийскаПрез империя|Византийската330 империя]])г. подградът иметоофициално Вторие Рим.осветен По-късноза известенстолица най-вечес катоимето [[Константинопол]] -– градът на Константин. След 1453 г. под името Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма (досущ като [[Рим]]), заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич ([[Златен рог]]) е бил идеално убежище за военната флота.
=== Климат ===
[[File:Fog-over-istanbul-skyscrapers.jpg|thumb|right|Небостъргачите в [[Левент]], след пролетна роса]]
Истанбул има типичен [[климат|умерен морски климат]] с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна [[зима]]. Най-топлият месец е [[юли]] и [[август]] със средни температури от 18°C до 28°С. Най-студеният месец е [[януари]] със средна температура от 3°С до 9°С. СредноСредногодишното годишниколичество валежина валежите е 870 мм, с максимум през [[декември]] и минимум през [[юни]].
Най-ниската температура е измерена на различни места в Истанбул на [[9 февруари]] [[1927]] годинаг. ие била -16,1°С, както иа най-високата, само(отчетена на различно място в града) че– на [[12 август]] [[2000]] година,г. ие била 40,5°С. На [[9 септември]] [[2009]] г. в местността Санаториума е наблюдаванрегистриран най-голямголемият денонощен валеж в Истанбул - 342 мм.
{{Климатична таблица
{{Основна|Византион|Константинопол|Обсада на Константинопол|Цариград|Истанбул (имена)}}
СледиНай-ранните отследи първитеот човешки поселения са открити на азиатската страна на града и се отнасят към [[неолит]]а. Първите поселения в околностите на днешния дворец Топкапъ могат да бъдат отнесени към бронзовия[[Бронзова векепоха|бронзовата епоха]].
За първата известна дата в историята на града се счита [[659 г. пр.н.е.]]<ref>Кембриджская древняя история. Т. III. Ч. 3. М., 2007. С. 193</ref>, когато на азиатската страна на [[Босфор]]а се появяват първите гръцки заселници от [[Мегара]] — те основават колонията [[Халкедон]], сегакоято днес се районанамира нав градаквартал [[Кадъкьой]].
Самият град '''Виза́нтий''' е основан от [[Визант]] (Визас) от Мегара през [[667 г. пр.н.е.]].
УдачнотоДоброто географско и стратегическо положение способства за бурното развитие на търговията и разцвета на града. Градът контролира Босфора, и съответно търговските пътища от [[Европа]] към [[Азия]] и от [[Черно море|Черно]] към [[Егейско море]]. Но благодарение на това важно положение, градът също така е подлаган на многократни нападения.
От [[74 г. пр.н.е.]] градът попада под властта на Рим, след което настъпва спокоен период. След значителното разрушение в хода на гражданските войни при [[Септимий Север]], градът бързо запада. През 3 век нееднократно е подлаганобект на набези от страна на [[варвари|варварскиварварските племена]]. От постройките от времето на Септимий Север, частично е запазен [[хиподрум]]ът.
През [[330]] г. [[Тракия|тракийският]] град Византион ({{lang-el|Βυζάντιον}}) е избран от император [[Константин I Велики]] за нова столица на [[Римска империя|Римската империя]]. От Византион произлиза и името на [[Византийска империя|Византийската империя]], което никога не се е употребявало в самата империя и е използвано за пръв път впрез 1557 годинаг. от германския историк [[Йеронимус Волф]]. Градът е столица и за кратко на съществувалата в XIII век [[Латинска империя]]. Именно от късноримската епоха той остава известен с името Константинопол, а по-късно с турското име Истанбул. Влязъл е в историята и с българското си име [[ Истанбул (имена)|Цариград]]. Името Константинопол и до днес се използва в Европа (особено в Западна Европа), Северна Америка и Австралия. Името „Истанбул“ идва от [[гръцки език|гръцкия]] израз „към града“ (гр. ις τιν πολιν, „ис тин полин“) -– така възклицавали оттеглящите се към вътрешността на обсадения от турците град гърци. Съществува и предание, че когато завоевателят на града [[Мехмед II]] го превзема след дълга [[Превземане на Константинопол (1453)|обсада]], той заявява на гръцки на събралото се множество, че от днес нататък тронът му ще бъде „в града“.
==Икономика==
Исторически, Истанбул е център на икономическия живот на страната, тъйзащото катое мястото му еразположен на международен кръстопът между сухопътните и морски търговски пътища. През [[2008]] г. Истанбул е имал [[БВП]] от $ 174 милиарда щ.д.<ref>[http://www.pwc.com/uk/eng/ins-sol/publ/ukoutlook/pwc_ukeo-mar07.pdf [[PriceWaterhouseCoopers]]: U.K. Economic Outlook and Global City GDP Ranking 2005-2020 Full Report (PDF)]</ref>
[[File:FulyaGirişi.JPG|thumb|Истанбулското метро заедно с най-големия мол в Европа]]
През [[2005]] г. компаниитефирмите в Истанбул осъществяват износ на стойност $ 41 397 000 000 щ.д. и внос на стойност $ 69, 883, 000, 000 щ.д., което отговарясъответства на 56,6%, от износа и 60,2% от износа и вноса на [[Турция]] съответно през тази година.<ref>[http://www.cnnturk.com/EKONOMI/GENEL/haber_detay.asp?PID=40&HID=1&haberID=157457 CNN Türk: Dış ticaretin lokomotifi İstanbul (Istanbul is the locomotive of foreign trade)]</ref> През [[2006]] г. износът на [[Турция]] е нараснал с 16.,1%, докато вносавносът е нараснал с 17,6% поради нарастващото търсене на енергийни ресурси и суровини от за индустрията в страната. <ref>[http://www.tuik.gov.tr/PreIstatistikTablo.do?istab_id=508 State Statistics Institute of the Republic of Turkey: Statistics of Foreign Trade (1923-2006)]</ref> Според списание "Форбс"„Форбс“, в Истанбул живеят 34 милиардери къмпрез март [[2008]] г. 34 милиардери (от 25 през [[2007]] г.). По този начинпоказател [[град]]ът се класира на 4-то място в света по брой милиардери след [[Москва]] (74 милиардери), [[Ню Йорк]] (71 милиардери) и [[Лондон]] (36 милиардери),. следСлед тяхнего следват [[Хонг Конг]] (30 милиардери), [[Лос Анджелис]] (24 милиардери), [[Мумбай]] (20 милиардери), [[Сан Франциско]] (19 милиардери), [[Далас]] (15 милиардери) и [[Токио]] (15 милиардери).<ref>[http://www.forbes.com/2008/04/30/billionaires-london-moscow-biz-billies-cz_cv_0430billiecities_slide_8.html Forbes: The World's Top 10 Billionaire Cities in 2008]</ref>
[[File:LeventView.jpg|thumb|right|[[Левент]] е друг голям бизнес-център в Истанбул]]
В края на [[1990]]-тепоследното години,десетилетие на XX в. [[икономика]]та на [[Турция]] и в частност на Истанбул претърпя няколко големи депресии. Азиатската финансова криза впрез периода между [[юли]] [[1997]] г. и началото на [[1998]] г., както и кризата в [[Русия]] в периода между [[август]] [[1998]] и средата на [[1999]] г. оказаха отрицателно влияние във всички области на икономиката, особено на износа . След този неуспех, бавно се наблюдава постоянен ръст на [[икономика]]та през [[1999]] година.
Въпреки това Истанбул винаги е бил "финансоватафинансова [[столица]]" на [[Турция]], дори и след като през [[Анкара1923]] станаг. за новатаадминистративна столица на [[Турция]]страната презе обявена [[1923Анкара]] година. Откриването на нови пазари в града през [[1980]]90-те години на XX в. допълнително засилихазасилва този статут. ОткритаОткритата в началото на [[1986]] г. Истанбулска фондова борса (ISE) е единственият пазар на ценни книжа в [[Турция]], създаденасъздаден за осигуряване на търговия с акции, носителите на купони,и държавни облигации както и да извършват сделки нонстоп.
[[Image:Maslak kerembarut.jpg|thumb|left|[[Маслак]], един от бизнес-центровете на Истанбул]]
Бизнес-центровете [[Левент]] и [[Маслак]] са домоведом на най-големите компании и банки в [[Турция]], между които Citibank, Merrill Lynch, Fortis, ING Bank, Société Générale, Banka di Roma, UniCredit, WestLB, Deutsche Bank, Commerzbank, и много други. И двата центрове [[Левент]], и [[Маслак]] имат непрекъснато разрастващ и динамично променящ се силует ви осеяни с небостъргачи квартали.
В града работятработи около 20% от работнататрудоспособното ръканаселение нав [[Турция]] и допринася за 38% от индустриалното производство в страната. В допълнение, градът генерира 55% от търговията и 45% и 21.2% от брутния национален продукт на [[Турция]].
== Население и религии ==
[[Image:Blue_mosque2.jpg|thumb|250 px|[[Султан Ахмед джамия]]]]
[[Image:İstanbul 6019.jpg|thumb|250 px|Българската желязна църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“]]
През по-голямата част от своята история, Истанбул е сред най-големите градове в света. От 500 г. сл. Хр., в някогашният [[Константинопол]] са живеели между 400 000 и 500 000 души.<ref>{{harvnb|Morris|2010|p=113}}</ref> Дълго време Истанбул остава най-големият град в [[Европа]], докато е изпреварен от [[Лондон]] в [[19 век]].<ref name="cha463">{{harvnb|Chandler|1987|pp=463–505}}</ref> Днес Истанбул е третият по големина град в целия [[Свят]].<ref name="unpop">{{cite web|url=http://esa.un.org/unpd/wup/CD-ROM/WUP2011-F11a-30_Largest_Cities.xls|publisher=The United Nations|work=World Urbanization Prospects, the 2011 Revision|title=File 11a: The 30 Largest Urban Agglomerations Ranked by Population Size at Each Point in Time, 1950–2025|format=xls|accessdate=11 July 2012| lang=en}}</ref> ▼Турският статистически институт, опредля населението на Истанбул на 13 483 052 ([[31 декември]] [[2011]]), така той е най-големият град в [[Турция]], с 18% от населението на страната.<ref name="tuik">{{cite web|url=http://rapor.tuik.gov.tr/reports/rwservlet?adnksdb2&ENVID=adnksdb2Env&report=wa_buyukbelediye.RDF&p_kod=1&p_yil=2011&p_dil=1&desformat=html|publisher=The Turkish Statistical Institute|title=Province by Province / Town Center and Town / Village Population – 2011|work=Address Population-Based Registration System (ABPRS) Database|year=2011|accessdate=9 May 2012| lang=en}}</ref> Най-гъсто населеният район е [[Юскюдар]] в азиатската част на града.<ref name="ecoc-popdem">{{cite web|url=http://www.ibb.gov.tr/sites/ks/en-US/0-Exploring-The-City/Location/Pages/PopulationandDemographicStructure.aspx|publisher=Istanbul Metropolitan Municipality|title=Population and Demographic Structure|year=2008|accessdate=27 March 2012|work=Istanbul 2010: European Capital of Culture| lang=en}}</ref> ▼
▲През по-голямата част от своята история , Истанбул е бил сред най-големите градове в света. От 500 г. сл. Хр. , в някогашниятнякогашния [[Константинопол]] са живеели между 400 000 и 500 000 души.<ref>{{harvnb|Morris|2010|p=113}}</ref> Дълго време Истанбул остава най-големият град в [[Европа]], докато през [[19 век]] е изпреварен от [[Лондон ]] в [[19 век]].<ref name="cha463">{{harvnb|Chandler|1987|pp=463–505}}</ref> Днес Истанбул е третият по големина град в целия [[ Святсвят|света]].<ref name="unpop">{{cite web|url=http://esa.un.org/unpd/wup/CD-ROM/WUP2011-F11a-30_Largest_Cities.xls|publisher=The United Nations|work=World Urbanization Prospects, the 2011 Revision|title=File 11a: The 30 Largest Urban Agglomerations Ranked by Population Size at Each Point in Time, 1950–2025|format=xls|accessdate=11 July 2012| lang=en}}</ref>
Истанбул е един [[мегаполис|космополитен град]], в който съжителстват различни етноси и религии от които разбира се, най-многобройни са [[турци]]те изповядващи [[ислям]]а, но има още [[гърци]], [[евреи]], [[арменци]], [[кюрди]], [[араби]], малък брой [[българи]] и още много други изповядващи [[православно християнство]]. Истанбул е център на [[Православие]]то. Тук се намира седалището на [[Цариградската патриаршия]] и [[Вселенския патриарх]]. [[Мюсюлмани]]те в Истанбул разполагат с около 2 690 [[джамия|джамии]], [[християни]]те с около 160 [[църква|църкви]] и [[евреи]]те с 26 [[синагога|синагоги]]. [[Арменци]]те населяват района ''Кумкапъ'', [[евреите]] населяват района ''Балат'' а кварталът [[Фенер (квартал)|Фенер]] традиционно си остава домът на Цариградските [[гърци]]. ▼▲Турският статистически институт , опредляопределя населението на Истанбул на 13 483 052 ([[31 декември]] [[2011]] г.) души, такакоето тойго еправи най-големият град в [[Турция]] , с 18% от населението на страната.<ref name="tuik">{{cite web|url=http://rapor.tuik.gov.tr/reports/rwservlet?adnksdb2&ENVID=adnksdb2Env&report=wa_buyukbelediye.RDF&p_kod=1&p_yil=2011&p_dil=1&desformat=html|publisher=The Turkish Statistical Institute|title=Province by Province / Town Center and Town / Village Population – 2011|work=Address Population-Based Registration System (ABPRS) Database|year=2011|accessdate=9 May 2012| lang=en}}</ref> Най-гъсто населеният район е [[Юскюдар]] в азиатската част на града.<ref name="ecoc-popdem">{{cite web|url=http://www.ibb.gov.tr/sites/ks/en-US/0-Exploring-The-City/Location/Pages/PopulationandDemographicStructure.aspx|publisher=Istanbul Metropolitan Municipality|title=Population and Demographic Structure|year=2008|accessdate=27 March 2012|work=Istanbul 2010: European Capital of Culture| lang=en}}</ref>
▲Истанбул е един [[мегаполис|космополитен град]], в който съжителстват различни етноси и религии , от които , разбира се, най-многобройни са [[турци]]те изповядващи [[ислям]]а, но има още [[гърци]], [[евреи]], [[арменци]], [[кюрди]], [[араби]], малък брой [[българи]] и още много други изповядващи [[православно християнство]]. Истанбул е център на [[ Православиеправославие]]то. Тук се намира седалището на [[Цариградската патриаршия]] и [[Вселенския патриарх]]. [[Мюсюлмани]]те в Истанбул разполагат с около 2 6902690 [[джамия|джамии]], [[християни]]те – с около 160 [[църква|църкви]] , а и [[евреи]]те – с 26 [[синагога|синагоги]]. [[Арменци]]те населяват района ''Кумкапъ'', [[евреите]] населяват– района ''Балат'' , а кварталътквартал [[Фенер (квартал)|Фенер]] традиционно си остава домътдом на Цариградските [[гърци]].
{|
! style="background:#efefef;"|Население
|-
|330||align="right"|40, 000
|-
|400||align="right"|400, 000
|-
|530||align="right"|550, 000
|-
|545||align="right"|350, 000
|-
|715||align="right"|300, 000
|-
|950||align="right"|400, 000
|-
|1200||align="right"|150, 000
|-
|1453||align="right"|36, 000
|}
| style="vertical-align:top; text-align:centre;"|
! style="background:#efefef;"|Население
|-
|1477||align="right"|70, 000
|-
|1566||align="right"|600, 000
|-
|1817||align="right"|500, 000
|-
|1860||align="right"|715, 000
|-
|1885||align="right"|873, 570
|-
|1890||align="right"|874, 000
|-
|1897||align="right"|1, 059, 000
|-
|1901||align="right"|942, 900
|}
| style="vertical-align:top; text-align:centre;"|
! style="background:#efefef;"|Население
|-
|1914||align="right"|909, 978
|-
|1927||align="right"|680, 857
|-
|1935||align="right"|741, 148
|-
|1940||align="right"|793, 949
|-
|1945||align="right"|860, 558
|-
|1950||align="right"|983, 041
|-
|1955||align="right"|1, 268, 771
|-
|1960||align="right"|1, 466, 535
|}
| style="vertical-align:top; text-align:centre;"|
! style="background:#efefef;"|Население
|-
|1965||align="right"|1, 742, 978
|-
|1970||align="right"|2, 132, 407
|-
|1975||align="right"|2, 547, 364
|-
|1980||align="right"|2, 772, 708
|-
|1985||align="right"|5, 475, 982
|-
|1990||align="right"|6, 629, 431
|-
|2000||align="right"|8, 803, 468
|}
| style="vertical-align:centre;"|[[File:Patriarchate Constantinopolis.jpg|thumb|left|[[Свети Георги (Цариград)|Църквата Св„Св. ГеоргиГеорги“]], седалище на [[Вселенския патриарх]]]]
|}
==Наука и образование==
[[File:Istanbul University cropped.JPG|thumb|right|upright|Главният вход предна "[[Истанбулски университет|Истанбулския университет]]".]]
[[Истанбулски университет|ИстанбулскияИстанбулският университет]], основан през [[1453]] г., е най-старото [[висше учебно заведение]] в страната. Първоначално е създадено, като [[ислям]]ско училище, но по-късно се създават факултети по [[право]], [[медицина]] и други науки. След установяването на турската република е изцяло секуларизирано.<ref>{{cite web|publisher=Istanbul University|url=http://www2.istanbul.edu.tr/english/?p=68|title=History|date=11 August 2011|accessdate=20 August 2012}}</ref> '''Истанбулският технически университет''' е основан през [[1773]] г,. като училище на военноморския флот, и е третиятретият най-стар [[университет]] в света посветен изцяло инженерните науки.<ref>{{cite web|url=http://www.itu.edu.tr/en/?about/history|publisher=Istanbul Technical University|title=History|accessdate=4 July 2012}}</ref> Други видниизвестни университети в Истанбул са '''"УниверситетУниверситетът напо изкуствата Мимар Синан"''' и университетътУниверситетът Мармара, който е третaта по големина институция в страната за висше образование. '''Истанбул Меденийет''' пък е името на най-новия университет в града, открит през 2010 г.<ref>{{cite web|url=http://www.marmara.edu.tr/en/information/general-information|publisher=Marmara University|title=About Marmara|accessdate=4 July 2012}}</ref>
[[File:RobertCollegeGouldHall1.jpg|thumb|left|Най-престижният университет в Истанбул - бившиябившият ''Роберт[[Робърт колеж]]'' в днешни дни - ''Боазичи юниверситеси'']]
Най-утвърдените университети в Истанбул са подкрепени от правителството, но градът има още редица видни частни ВУЗ-ове. Първият модерен частен университет в Истанбул е '''Робърт колеж''', основан с подкрепата на [[САЩ]] през [[1863]] г. През [[1971]] г. университетът приеприема новото си име ''Боазичи'' (Boğaziçi).<ref name="dog">{{cite web|last=Doğramacı|first=İhsan|url=http://www.intconfhighered.org/Dogramaci-final.doc|format=DOC|title=Private Versus Public Universities: The Turkish Experience|work=18th International Conference on Higher Education|location=Ankara|year=2005|month=August|accessdate=30 March 2012}}</ref> ПървияПървият частен университет в Истанбул е създаден през [[1982]] г. Частни университети са университетът ''Коч'' и още тридесет други, като ''ТърговскиТърговския университет'' и университета ''Кадир Хас'' университет.
През [[2007]] г. в Истанбул са регистрирани 4350 училища (начални, средни и висши). През последните години образователната система в Истанбул се разширява значително. В периода [[2000]]-[[2007]] г. класните стаи и учителите са се увеличили двойно, а броят на студентите е увеличеннараснал с повече от 60%. <ref>{{cite web|url=http://www.istanbul.gov.tr/Modules/SayilarlaIst2/tabloizleme2.aspx?id=83|publisher=Governorship of Istanbul|title=2007 Yılına Ait Veriler|language=Turkish|trans_title=Data for 2007|archiveurl=http://www.webcitation.org/60e31AvfM|archivedate=2 August 2011|accessdate=30 March 2012}}</ref> [[Гимназия]]та ''Галатасарай'' е създадена през [[1481]] г. е най-старата гимназия в Истанбул и второто най-старо учебно заведение в града. Тя е построена по искане на султан [[Баязид II]], който цели да повишиподобри образованието на колкото се може повече младежи, без значение от религията или произхода им, като средство за допълнително укрепване на растящата му империя. Гимназията е едно от най-елитните училища в града училища, като усилено се практикуванабляга усиленона изучаването на чужди езици. В града има и чуждестранни висши училища, като например ''Liceo Italiano'', които са създадени през 19-ти век с целта да се образоват чужденци.
[[Image:Kuleli Istambuł RB1.jpg|thumb|Военната гимназия ''Кулели'', край Босфора|300px]]
Други висши училища в Истанбул се отличават ссъс технитесвоите стилове на преподаване или входните изисквания. Военната гимназия ''Кулели'', разположениразположена по протежение на бреговете на Босфора и гимназията ''Навал'', разположена на един от [[Принцови острови|Принцовите острови]] са висши военни висши училища, които се допълват от три военни академии -– военна, военновъздушна и военноморска. Друго важно училище в Истанбул е гимназията ''Darüşşafaka'', която осигурява безплатно образование за деца сираци в цялата страна.<ref>{{cite web|url=http://www.darussafaka.k12.tr/English/Sayfalar/Principles-of-Education.aspx|publisher=Darüşşafaka High School|title=Principles of Education|accessdate=6 July 2012}}</ref> Гимназията осигурява обучение по [[английски език]] и втори чужд език – [[немски]] или [[френски език|френски]]. Други видниизвестни висши училища в града са Мъжката гимназия ''Кабаташ''(Kabataş) (основана през [[1908]] г.) и Анадолската гимназия ''Кадъкьой'' (основанa през [[1955]] г.).
==Спорт==
[[File:Atatürk Olimpiyat.jpg|thumb|right|С капацитет от 76 092 зрители, [[Олимпийски стадион Ататюрк|олимпийският стадион Ататюрк]] е най-големият [[Турция|турски]] многофункционален [[стадион]]]]
Традиционно Истанбул се смята, катоза домътдом на най-старите и успешни клубове в [[Турция]]. Най-старият спортен клуб е създаденият през [[1903]] г. и регистриран в [[1910]] г. "„[[Бешикташ (футболен клуб)|Бешикташ]]"“. Той е първият регистриран [[спортен клуб]] в [[Турция]]. Развива секции по [[футбол]], [[баскетбол]], [[волейбол]], [[хандбал]], [[лека атлетика]], [[бокс]], [[борба]], [[шах]], [[гимнастика]] , [[гребане]], [[тенис на маса]], и параолимпийски спортове. ФутболнияФутболният отбор е един от водещите турскив клубовестраната. По -изявени в [[шампионска лига|европейските турнири]] са отборите на "„[[Фенербахче]]"“ и "„[[Галатасарай]]"“, койтокоито държидържат всички рекорди по спечелени титли и купи на страната. Това е единственияединственият клуб от [[Турция]] носител на трофей от европейските клубни турнири, след като през [[2000]] г. печели [[УЕФА|Купата на УЕФА]] с победа на финала над [[Арсенал]] с 4:1 след изпълнение на дузпи, а по-късно завоюва и Суперкупата на Европа след победа над актуалния тогаватогавашният носител на трофея от Шампионската лига отбор на [[Реал Мадрид]], като го побеждава с 2:1 след продължения. От своя страна пък "„[[Фенербахче]]"“ се слави като най-богатиятбогатия турски отбор. Завоюва 18 пъти супер купата на страната. Голям фен на отбора бил и самият [[Мустафа Кемал Ататюрк]].
[[File:Ülker Sports Arena- Fenerbahçe vs. Armani Milano.jpg|thumb|Юлкер Спорт Арена, завършена през 2012 г. е дом на баскетболниятбаскетболния отбор на Фенербахче.]]
Домакинските си мачове отборът играе на стадион [[Шюкрю Сараджоглу (стадион)|Шюкрю Сарачоглу]] с капацитет близо 56 000 места. Седалището на [[Фенербахче]] е в азиатската част, докато Бешикташ и [[Галатасарай]] се намират в европейската част на града. Вечното дерби на [[Босфора]] традиционно се води именно между двата отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след [[2000]] г. в опитите си [[Турция]] да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е [[Олимпийски стадион Ататюрк]] (най-големият и модерен стадион в [[Турция]]), завършен през [[2002]] г. На него се играе финалът на [[Шампионска лига]] през [[2005]] г. Такива са и стадионите "[[Шюкрю Сараджоглу (стадион)|Шюкрю Сарачоглу]]" и "[[Тюрк Телеком Арена]]". Всички те са категория елит-4. ▼
▲Домакинските си мачове отборът играе на стадион [[Шюкрю Сараджоглу (стадион)|Шюкрю Сарачоглу]] с капацитет близо 56 000 места. Седалището на [[Фенербахче]] е в азиатската част, докато Бешикташ и [[Галатасарай]] се намират в европейската част на града. Вечното дерби на [[Босфора]] традиционно се води именно между двататези два отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след [[2000]] г. в опитите си [[Турция]] да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е [[ОлимпийскиОлимпийският стадион Ататюрк ]] (най-големият и модерен стадион в [[Турция]]), завършен през [[2002]] г. На него се играе финалът на [[Шампионска лига]] през [[2005]] г. Такива са и стадионите "„[[Шюкрю Сараджоглу (стадион)|Шюкрю Сарачоглу]] "“ и "„[[Тюрк Телеком Арена]] "“. Всички те са категория елит-4.
[[File:Istanbul park front straight and main grandstand.JPG|thumb|Истанбул парк, изглед от основната трибуна]]
Тук се намира и пистата за [[формулаФормула 1]] "„[[Истанбул парк]]"“, построена през [[2003]] г. Пистата е с дължина от 5,378 километра и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на [[Формула 1]], и тя е проектирана от германския архитект [[Херман Тилке]]. Една от любопитните подробности на “[[Истанбул парк]]” е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от [[Формула 1]]. Повечето– повечето от тях са с равна и равномерна настилка.
==Транспорт==
[[File:Fatih Sultan Mehmet Bridge panorama.jpg|thumb|right|Мостът ''Фатих Султан Мехмет'' е един от двата висящи моста над Босфора]]
Основните магистрали на Истанбул са O-1, O-2, O-3, както и O-4. Магистралите се разклоняват във вътрешността на града и преминават през двата моста над [[Босфора]]. O-2 продължава на запад до [[Одрин]] а O-4 води на изток до [[Анкара]]. O-2, O-3, и O-4 са част от [[европейски път E80]] (Трансевропейската магистрала) простираща се от [[Португалия]] до турско-иранската граница. Двата моста над Босфора, формират връзката между азиатската и европейската страничасти на [[Турция]], и пропускат над 400 000 МПС всеки ден. В процес на изграждане е и [[Мармарай (тунел)|тунелът Мармарай]] под Босфора между кварталите Фатих и Кадъкьой. А строежът [[Явуз Султан Селим (мост)|третият мост над Босфора]], зa който се заговори още отпрез [[1990]] г. официално стартира през [[2012]] г. Двата проекта за трети мост и тунел под Босфора се очаква да бъдат завършени през [[2015]] г.
[[File:Istanbul T1 line Alstom Citadis tram.jpg|thumb|left|Модерните трамвайни линии в Истанбул]]
Общественият транспорт в Истанбул е сложна мрежа от трамваи, тролейбуси, автобуси, метро, бързо-скоростнивисокоскоростни автобусни линии и фериботи. Още през [[1875]] г. е открита подземната линия "Тунел"„Тунел“, която е втората най-стара в света подземна линия за железопътен транспорт. Тя все още работи с пътници между Каракьой и булевард Истиклял. През 2006 г. е открита модерната линия между площад Таксим и Кабаташ. Метрото в Истанбул се състои от 4 линии (М1, М2, М3 и М4), които постоянно се разширяват.
Линиите на метрото ще се свържат след построяването на подводния тунел ''Мармарай'', чийто строеж се очаква да приключи през [[2015]] г. Така ще бъдат свързани [[Източна Тракия]] и [[Мала Азия]] под водите на [[Босфора]]. След завършването му се очаква използването на железопътния транспорт в града да се увеличи с над 28% като ще стигне размерите на [[Ню Йорк]] и [[Токио]]. Днес най-широко разпространеният транспорт е автобусният, който превозва над 2.,2 млн жителипътници дневно, а със специално създадените бус ленти в града и по двата моста този вид транспорт се явява най-бърз, защото не попада в зоната на адските задръствания, които стават по истанбулските пътища. В Истанбул работи и най-голямата фериботна станция в света, осигуряваща надежден транспорт на хора и стоки в различни точки от [[мраморно море|Мраморно]] до [[Черно море]]. Основният терминал на града е пристанище Каракьой, с капацитет от 10 000 пътници на час. Въпреки че повечето посетители влизат в Истанбул по въздуха, всяка година около половин милион чуждестранни туристи влизат в града по море.
[[File:Ataturk Airport overview Karakas.jpg|thumb|right|''АтатюркМеждународно Интернешенъллетище Айпорт„Ататюрк“'']]
Главната автобусна гара в Истанбул е най-голямата в [[Европа]] с капацитет от 15 000 автобуса и 600 000 пътници дневно, а превозителиниите седостигат до всяка точка на старияСтария континент. Истанбул има две международни летища, по-голямото от които е Ататюрк Интернешенъл Айпорт„Ататюрк“. Намира се на 24 км западно от центъра на града, с натовареност от 37,4 милиона пътници през 2011 г., секоето нареждаму наотрежда 8 място по натовареност в Европа. Второто летище е открито през [[2001]] г. с цел да облекчи трафикатрафикът към "Ататюрклетище Айпорт"„Ататюрк“. Капацитетът му е 12 млн. пътници годишно.
== Култура и забележителности ==
[[File:Ortakoy mosque.jpg|thumb|left|Като път към [[Черно море]], [[Босфор]]ъта е един от най-натоварените транспортни коридори в света. Мостът "Фатих султан Мехмед е отляво, а отдясно е джамията в квартал Ортакьой.]]
Истанбул е град с вековна история и затова и местата, които могат да се посетят, са много. Ето някои от тях:
* [[Топкапъ сарай]] (''Topkapı Sarayı'') —– по време на Османската империя замъкътдворецът е бил резиденция на турските султани
* [[Света София (Константинопол)|Света София]] (''Hagia Sophia, Aya Sofya'') —– [[църква]], превърната в джамия след унищожаването на [[Византия]] от османските турци, днес музей
* [[Свети Стефан (Цариград)|Българската желязна църква „Свети Стефан“]]
* [[Капалъ чаршъ]] (''Kapalı Çarşı'') —– известният покрит [[пазар]]
* [[Султан Ахмед джамия]] (''Sultan Ahmet'') —– известната „[[Синя джамия|Синята джамия]]“ в Истанбул
* [[Сюлейман джамия]]
* [[Истиклял|Улица Истиклял]] (''İstiklâl Caddesi'') —– известен булевард
* [[Златен рог|Златният рог]] (''Haliç'') —– залив на [[Босфор]]а
* [[Галата (кула)|Кулата Галата]] (''Galata Kulesi'') —– генуезка кула в квартал Галата
* [[Долмабахче|Долмабахче сарай]] (''Dolmabahçe Sarayı'') —– резиденцията на [[Ататюрк]], сега музей
* [[Таксим|площад Таксим]] (''Taksim Meydanı'') —– известен площад
* [[Йеребатан сарнъджъ]] (''Yerebatan Sarnıcı'') —– подземен воден резервоар построен през 6 век, днес музей (там се съхранява прочутата каменна глава на горгоната Медуза)
* [[Теодосиева колона]]
* [[Къз Кулеси]] (''Kız Kulesi'') —– кула, врязана в морето
* Кафенето на [[Кафене "Пиер Лоти"]]
* [[Ески Имарет джамия]]
В Истанбул са и [[Международно летище Ататюрк|международното летище „Ататюрк“]] (на неговата територия се е намирало градчето [[Сан Стефано]], където е бил подписан [[Санстефански договор|СанстефанскияСанстефанският мирен договор]]) и международното летище [[Сабиха Гьокчен]].
В Истанбул също се намират студиата на най-големите телевизии: Kanal D, Show Tv, Atv, Star tv, Cnn Türk.
== Вижте също ==
Картинка:Новият_султански_дворец.JPG|Новият султански дворец на Босфора ([[Долмабахче]])
Картинка:Istanbul bridge.jpg|Изглед към [[Босфор]]а
Картинка:Pałac Küçüksu Istambuł RB1.jpg|Летният дворец "Кючуксу"„Кючуксу“
Картинка:Sommerhaus der dt botschaft in tarabya istanbul.jpg|Германското посолство по време на Османската империя
</gallery></center>
* [http://cenisamoletnibileti.com/2010/04/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/ Информация за посещение в Истанбул]
* [http://www.pravoslavie.bg/История/Истанбул:-легенди-за-Града Легенди за Истанбул]
* [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/zarigrad_galeri.htm "Българската„Българската древност"древност“ - фотоалбуми и статии за Истанбул]
* [http://www.youtube.com/watch?v=o6iA8IYZv-k&feature=plcp Църквата Хора в Цариград - кратък филм]
* [http://the-travel-advisor.com/istanbul-the-glorious-faery-of-the-antiquity/ Travel Advisor - Информацияинформация за Истанбул (английски)]
==Източници==
| 