Климентово (област Велико Търново): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 14:
 
== География ==
Село Климентово е разположено в [[Дунавска равнина|Дунавската хълмиста равнина]], в долината (при долното течение) на [[река Елия]]. Лежи изцяло на север от реката, като релефът на самото населено място е предимно равнинен, докато този на землището му се отличава с лека разчупеност. Землището на селото има обща площ 18 км<sup>2</sup>, и има общи граници с тези на град [[Полски Тръмбеш]] и селата [[Страхилово]], [[Иванча]] и [[Раданово]].
 
През Климентово преминава третокласен път на републиканската пътна мрежа, свързващ общинските центрове Полски Тръмбеш и [[Павликени]]. Селото отстои на 3 км западно от град Полски Тръмбеш, на 38 км северно от областния център [[Велико Търново]], на 45 км югоизточно от [[Свищов]] и на 80 км югозападно от [[Русе]].
 
От [[геология|геоложка]] гледна точка, селото лежи на [[Мизия|Мизийската]] плоча, една от най-южните провинции на [[Евразия|Евразийската]] платформа. На известна дълбочина под дебелия слой [[черноземни почви,]] се разкриват се скали с [[Триас|триаска]] и [[Креда|кредска]] възраст - мощни [[утаяване|седименти]] ([[мергел|мергели]], [[варовик|варовици]]), покрити от фин [[льос]] с плейстоценска възраст. Съвременната почвена покривка на землището на селото представлява [[алувий|алувиални]] наслаги, образувани през [[кватернер|кватернера]]. Подпочвените води, намиращи се на дълбочина 10-20 м (варира за различните части на землището), са ненапорни, изложени на висок риск от замърсяване от повърхността. Напорни [[Водоносен хоризонт|водоносни хоризонти]] се разкриват на приблизителна дълбочина 800 м под земната повърхност, като водите, които ги насищат са с висока степен на минерализация от [[хидрогени|хидроген]]-[[карбонат|карбонатен]] тип, и много голяма твърдост. Тяхната температура е над 45 - 50 градуса Целзий.
 
От повърхностно течащите в землището на село Климентово, единствената река с постоянен целогодишен отток, е [[река Елия]]. Тя има дъждовно-снежно подхранване, и води началото си от възвишение в землището на село [[Паскалевец]], общ. Павликени. Отточният режим на реката се диктува от основните източници на нейното подхранване - валежите, падащи над отточната и област. Това предопределя и сезонния режим на пълноводието на Елия. Обилните валежи неведнъж са предизвиквали водите да напуснат коритото на реката, и да предизвикат наводнения, най-големите сред които са били наблюдавани през 1948, 1995 и 2005 г. При сухи години, речният отток силно намалява до няколко десетки литра в минута.</br>
Сезонни и временни потоци, при валежно изобилие, протичат по северния склон на Белия баир (''Стража баир''), както и през средата на самото населено място, вливайки се в Елия. Над реката, в рамките на селото, са изградени два моста, пригодени за прекосяване от тежки коли. На юг от населеното място, в долината по десния бряг на Елия, е разположена естествено равна обширна [[мера&#768;]] <ref>{{cite web |url=http://rechnik.info/мера|title=Мера&#768;}}</br></ref>, използвана често като летателна площадка за самолети от селскостопанската авиация.
 
[[Климат|Климатът]] е умерено-континентален. Местоположението на селото в рамките на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] определя преобладаващата посока на въздушните маси, устремяващи се към него, а именно - от север, северозапад, изток и североизток. Широкото изложение на равнината към север позволява безпрепятственото нахлуване на атмосферни маси от [[Източна Европа|Източноевропейските]] [[степ|степи]]. Както през зимата, така и през лятото, подобен пренос е в състояние да предизвика екстремни температурни явления над селото. Летните [[антициклон|антициклони]] над Източна Европа насочват сухи и горещи маси от степта към тази част на страната, а зиме задържането на подобен антициклон над [[Русия]] може да предизвика свиреп "сух" студ. Дъждовете над тази част от България се предизвикват основно от проявата на [[циклон|циклонална]] дейност, най-често идваща от запад.
 
Естественият растителен и животински свят в района на Климентово е от типично степен характер. Оригиналната растителност днес заема ограничени площи - това са относително малките по площ мери, ограждащи населеното място. Тя е представена от сухолюбиви треви - [[овчарска торбичка]], [[синап]], [[магарешки трън]], [[репей]], [[троскот]], [[кощрява]], [[балур]] и много други. [[Дървета|Дърветата]], растящи в див вид на територията на землището, са [[дъб]], [[бряст]], [[габър]], [[липа]], [[леска]], [[топола]], [[орех]]. Най-разпространените [[храст|храсти]] са [[шипка|шипковият]] и [[трън|трънковият]].
 
Сред представителите на местната [[фауна]] са [[глухар|глухарът]], [[сърна|сърната]], [[див заек|дивият заек]], [[невестулка|невестулката]], [[глиган|дивото прасе]], [[язовец|язовецът]], [[вълк|вълкът]], [[лисица|лисицата]], [[степен пор|степният пор]], [[полска мишка|полската мишка]], [[плъх|плъхът]], [[скакалец|скакалецът]] и др. Много разнообразен е [[птици|птичия]] свят - типични представители са [[патица|дивите патици]], [[гъска|гъските]], [[яребица|яребиците]], [[гургулица|гургулиците]], [[пъдпъдък|пъдпъдъци]].
 
== История ==
Първото име на селото е [[Климентово|Мишуклии]],. сегашното си име - '''Климентово''', селото получава на [[14 август]] [[1934]] г.
 
По своя собствена инициатива будното население на село Мишуклии (Климентово) начело със своя духовен пастир свещеник Икономов, с подкрепата на селските първенци и старейшини през есента на [[1864]] година започва изкопите на бъдещата църква върху терен от два декара в централната част на селото.</br>
<!-- == Религии == -->
Съгласно тогавашните разпоредби на Високата порта всички църкви задължително се вкопават с няколко стъпала в земята с оглед храмът да не бъде по-висок от джамията в населеното място. Компромис по този въпрос не се е правел. За спазването му зорко следяла местната управа.
Понеже ферманът, с който се разрешава строеж на църквата, не бил получен, а изкопите се извършвали доста бързо и с голям ентусиазъм, това започнало да дразни местните турски управници, като под натиска на турското население, най-вече на богатите аги, било разпоредено те да бъдат заринати.</br>
Дългоочакваният ферман пристигнал през [[1865]] година и работата била възобновена. На строежа се работи денонощно. За една година църквата е била изградена само от камък, обработен предварително за зидария с длетото и канарския чук.</br>
И най-бедните селяни са правели дарения. Тези, които са нямали парични средства, даряват жито или царевица.</br>
Всички богослужебни книги, с които разполага църквата, са дарения от българи, някои от които са живеели в чужбина, предимно във Влашко. Един от тези дарители е Ангелаки Канович, който по време на строежа на църквата дарява парични средства. Предполага се, че коренът му е от Полскотръмбешкия край. Живее в гр. [[Браила]], занимавайки се с търговска дейност. Същият, когато научава, че църквата в село Мишуклии е построена, през 1872 година известява с писмо, адресирано до свещеника и църковното настоятелство, че е приготвил и желае да дари 28 различни богослужебни книги за църковния храм, които е оставил на съхранение в гр. [[Гюргево]], откъдето могат да бъдат получени от човек, който покаже писмото му.</br>
Свещеникът събрал църковното настоятелство и старейшините на селото, за да им съобщи радостната вест. Радостта е неописуема. Получаването им било възложено на Къню Великов Петров, който често пъти ходел в [[Русчук]], където извозвал жито. Човекът, който е трябвало да извърши поръчението, трябвало да е дълбоко вярващ християнин. Със собствената си дървена кола, теглена от биволите му, пропътувал разстоянието до Русчук за пет дена. На шестия ден рано сутринта Къню се озовал на брега на реката, прекарал едно въже през предната част на бивола, мята се на гърба на животното и за половин час се озовава в Гюргево, взема книгите, поставя ги в мях, който слага в чувал с две превизла, мята го на гърба си и още след обяд слиза от бивола, пада на колене, прекръства се и със сълзи на очи, с ридаещ глас проплаква: „Боже, велики и неповторими са делата ти, Боже!”. <ref>{{cite web |url=http://www.borbabg.com/?action=news&news=20356|title=Духовното пробуждане в село Климентово, в. "Борба", брой 141 / 25-07-2012}}</br></ref>
 
Сегашното си име - '''Климентово''', селото получава на [[14 август]] [[1934]] г., когато е назовано на [[Свети Климент Охридски]].
<!-- == Обществени институции == -->
 
<!-- == Религии == -->
== Културни и природни забележителности ==
В селото живеят християни, които изповядват източно-православна вяра.
Културните дейности, провеждани в селото, се ръководят от местното Читалище "Съединение - 1885" и Пенсионерския клуб "Здравец".
 
<!-- == Обществени институции и икономика == -->
== Външни препратки ==
Обработката на земите в землището на с. Климентово е организирана в местно земеделско сдружение и фирма "Сиконко Агрия" - гр. Полски Тръмбеш. Почвата на по-голямата част от обработваемите площи е черноземна и изключително плодородна. Тя е традиционен земеделски район и се очертава като част от основния зърнодобивен район в областта. Развити са лозарството, овощарството и зеленчуко-производството.
* Сайт на читалище "Съединение", с. Климентово [http://www.chitalishte.bg/pageview.php?chitid=1476]
 
== Културни и природни забележителности ==
Културните дейности, провеждани в селото, се ръководят от местното Читалище "Съединение - 1885" <ref>{{cite web |url=http://www.chitalishte.bg/pageview.php?chitid=1476 |title=Сайт на читалище "Съединение", с. Климентово}}</br></ref> и Пенсионерския клуб "Здравец".
 
== Редовни събития ==
Празникът на селото се отбелязва ежегодно, през последната събота и неделя на месец октомври, или през първата събота и неделя на месец ноември, в зависимост от това, кои от почивните дни са по-близки като дата до</br> 01[[1]] [[ноември]].
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
 
== Други ==
В село Климентово е '''ИМАЛО''' детска градина "Славейче" и училище "ОУ Трайко Китанчев", но сега са закрити!</br> В Центърацентъра на Климентово в момента има читалище и 4-5 магазинчета.
 
Сключен е договор за финансиране на Проект с наименование: "Ремонт и реконструкция на Храм-църква «Възнесение Господне» - с.Климентово и подобряване на прилежащите и&#768; пространства" по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
== Външни препратки ==
<ref>{{cite web |url=http://www.chitalishte.bg/pageview.php?chitid=1476 |title=Годишен доклад за наблюдение и изпълнение на Актуализирания документ за изпълнение на общинския план за развитие на община Полски Тръмбеш за 2012}}</br></ref>
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* BG Жаргон - мергел [http://www.bgjargon.com/word/meaning/мергел]
* Какво е пасище - мера&#768;? [http://www.fermer.bg/какво-е-пасище-мера-fpost60781.html]
{{Община Полски Тръмбеш}}
{{Мъниче селища в България}}