Търновска конституция: Разлика между версии

'''Търновската конституция''' (''официално наименование'': „Конституция на Българското княжество“) е първата [[Конституция на България|българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] във [[Велико Търново]], след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] ([[13 Юниюни]] - [[13 Юлиюли]] [[1878]] г.).

Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ [[23 януари]] 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – [[либераллиберали]]и (младите) и [[консерваторконсерватори]]и (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически [[социално-икономически]]теикономическите и [[политика|политическите]] изменения в българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и [[компетентност]]та на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].