Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Създадена е след [[конституция|конституциите]] на [[Гърция]], [[Сърбия]] и [[Румъния]], но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на [[юрист]]и и други българи, получили [[висше образование|висшето си образование]] в елитни Западноевропейски [[университет]]и.
 
Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ [[23 януари]] 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – [[либерализъм|либерали]] (младите) и [[консерватизъм|консерватори]] (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
 
[[Картинка:Tarnovska kost2.111.jpg|left|мини|Първата страница (на [[руски език|Руски]] и [[български език|Български]])]]
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и [[политика|политическите]] изменения в българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и [[компетентност]]такомпетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].
 
Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и [[частна собственост|частната собственост]] като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са [[свободата на печата]] и [[свободата на сдружавания|правото на сдружавания]] и др.
20 353

редакции